Местан иска признаване на турското малцинство

ДОСТ - партията на Лютви Местан иска признаване на турско национално малцинство в България.

"Да. Искам го на същото човешко, морално и политическо основание, на което поискахме статут на национално малцинство за българите в Албания. Противното е двоен стандарт, имитация на демокрация и възраждане на тоталитарни рецидиви под формата на войнстващ национализъм, открито "аплодиран" с прякото участие на крайните националисти във властта".

Албания призна българското национално малцинство

Това стана след съвместните усилия на всички български евродепутати

Това се посочва в отворено писмо от ДОСТ, в което се заявява, че партията няма да замълчи по тази тема, въпреки че е наясно какъв "силен антидемократичен, националистически "вой": "Ужас! Местан иска статут на национално малцинство", ще стане.

Захариева: С признаването на българското малцинство Албания възстанови историческата справедливост

Работно посещение във Великобритания...

Отвореното писмо е написано от името на партията, въпреки че по средата на текста се забелязва преминаване към лични форми.

Основният аргумент, на който от ДОСТ се опират, е неотдавнашното признаване на българско национално малцинство в Албания.

"В Албания 50 000 българи са национално малцинство, а близо милион турци в България какви сме", пита Местан.

От ДОСТ припомнят, че както Албания, така и България са подписали подписали и ратифицирали Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ) на Съвета на Европа, като България стори това на 18.02.1999 г. със Закон, приет от 38-то НС. Дотук с приликите.

"За разлика от България обаче, Албания не само ратифицира Конвенцията, но и признава факта на съществуване на национални малцинства върху своята територия. Прави го със специален Закон за малцинствата. Съгласно този Закон, гласуван на 19.10.2017 г., албанският Парламент поименно изброява 9 малцинства, сред които е и българското национално малцинство в Албания.

Според ДОСТ подходът в политиката на България далеч не е така последователен, а по-скоро е имитационен.

Дори и в самата Конституция се говори за етническа принадлежност, за етнически и религиозни различия, но българският законодател категорично им отказва статут на малцинство.

"Това е класически арогантна политика на двойни стандарти. 50 000 българи в Албания имат статут на национално малцинство, а например близо един милион турци в България не са! Какво сме тогава ?!... Просто лица с различна етническа, религиозна и културна принадлежност. Какво още е необходимо, за да придобият тези различия качествения, юридически статут на малцинство? Отговор няма ... Или отговорът е още по-циничен - просто не ви признаваме ...

Но отговорът така или иначе предстои ... Той е дължим", категорично заявява Местан, убеден, че отричането или премълчаването (по "ината" на законодателя) на един факт не отменя самия факт - както обективния факт със съществуването на едно малцинство.

"Отричането, законовото непризнаване на статута ни обаче съвсем не е безобидно. То е в основата на проявите на дискриминационно отношение, на все по-зле прикриваната дискриминационна политика, което намира материален израз в непрекъснато налаганите ми глоби за ползване на майчин език и в неосъществената по европейски стандарти интеграция", се посочва в отвореното писмо.

Затова Местан съветва българските политици и държавници, които с основание се гордеят с успеха на българите в Албания, с 3000 подписа убедили албанския законодател, че ги има, да погледнат и в собствения си двор.

В него, наред с българите, живеят близо милион турци, стотици хиляди роми, десетки хиляди арменци и прочие представители на малцинства, симетрично на очакванията за българите в другите държави (Албания, Сърбия, Македония, Украйна, Молдова, Румъния, Унгария, Чехия и др.), също заслужават своето юридическо признаване по европейски.

Това, според Лютви Местан, се отнася и за Президента, който с охота говорел за българското национално малцинство в щата Илинойс (Чикаго).

ДОСТ няма да замълчи по тази тема, защото мълчанието е съучастие.