Българският алпинист Петър Унжиев загина при своя опит да изкачи втория по височина връх в света К2 (8611 м), разположен в планинската верига Каракорум, Пакистан.
Унжиев е бил повален от височинна болест и в много тежко състояние е бил изоставен от своя пакистански водач, информира БНР.
Българинът бил формален ръководител на международна група от 18 човека.
Информацията за смъртта на му е потвърдена от агенцията, която обслужва сборната експедиция.
Петър Унжиев възнамеряваше през септември-октомври да направи опит да покори осмия по височина връх Манаслу (8156 м), в Хималаите, Непал, също неизкачван от българи.
Един от най-четените наши сайтове за катерачи и алпинисти ClimbingGuideBg.com пише следното по повод експедицията.
Петър в аклиматизационно изкачване е достигнал лагер 2, около 6700 м. Придружаващият го височинен носач се е върнал в базовия лагер, като е оставил Унжиев в палатката.
Заедно до лагер 2 Петър се е движел с румънецът с американски паспорт Демиреско (George Dijmarescu). Последният на другия ден също е слязал в БЛ, без да се поинтересува за състоянието на българина. Така Петър е останал сам на лагер 2.
Потвърждението за смъртта му идва от Есар Карим (Essar Karim) от ATP (Adventure Tours Pakistan) - агенцията, която обслужва сборната експедиция, в която е действал и Петър. Причината която се цитира е "височинна болест".
Петър е формален ръководител на 18-членен екип, който ползва едно разрешение. Но той ще действа заедно с представителите на Казахстан Максут Жумаев и Василий Пивцов (и двамата имат по 13 осемхилядника, и на двамата до Хималайската корона им остава К-2).
Казахстанско-българският екип се насочва към Класическия маршрут на К-2 от юг-югоизток, по Реброто Абруци, по който е направено първото изкачване на върха на 31 юли 1954 г. от Лино Лачедели и Акиле Компаньони, участници в италианска експедиция, начело с проф. Ардито Дезио.
В периода 1984-1993 г. Петър е състезател по бягане на средни и дълги дистанции (от 3000 до 42 195 м). През 2007 изкачва Монблан, през 2008- а - Мера пик (6654 м) в Непалските Хималаи. Има три експедиции на осемхилядника Манаслу (8163 м) в Непалските Хималаи. В предмусонния сезон на 2008 г. стига до 7800 м, а в следмусонния - до 8060 м. През пролетта на следващата година спира на 6800 м.
Последен етап от подготовката за експедицията на К-2 беше участието му в традиционната обиколка на Витоша, което завърши с убедителната му победа (9 часа, 39 мин и 28 сек) на 100-километровата дистанция, изпреварвайки с близо два часа втория Дарин Коев (11 часа, 16 мин и 2 сек) и третия Димитър Давидов (11 часа, 21 мин и 52 сек). Петър Унжиев е победител в тази надпревара и през 2008 и 2009 г.
sedese
на 21.07.2010 в 09:36:40 #12rincewind , намерих едно негово интервю. От това, което прочетох ще излезе, че май си прав.....
STILISIMO
на 21.07.2010 в 03:10:28 #11http://www.verticalworld.net/articles/article.php?id=334 Ето линк образовайте се за тази болест. Само да кажа още: на 3000 метра кислорода е 70% на 5000 метра кислорода е 50% над 8000 около Еверест е 29% Правете си изводите, че проблема е физически, а когато не го осъзнаваш това е психически и резултата след това е този с фаталния край! Амин лека му пръст...
STILISIMO
на 21.07.2010 в 03:06:08 #10rincewind си е много прав, проблема не е в качването, а във времето за което се изкачва, но това са планинарите, банда комплексари, които нз какво искат да докажат с това кой може по бързо да го изкачи. Много ясно е че всеки. И аз мога и ти. Проблема не е в това, а в тренировите и климатизацията. На ден се изкача по 300 метра, а те катерят по 600-700 метра. После не са се аклиматизирали и Охх лошо ми е. Еми ето състезания по мрене. Мрете като ви се мре. Аз бих го изкачил, ама както пише в книгите. Ше ви еба и рекордите аз на вас. Това не е рекорд, това болестно състояние, жалко за близките ви, че повечето имате които да страдат за вас след това. Човека аз не го съжалявам. Сам си е виновен. Да беше си сядял на село да гледа кравите и кокошките и да пасе овцете по баирите. Пак е същото и щеше да жив. А на сутринта попара с мляко.
STILISIMO
на 21.07.2010 в 02:46:12 #9Да бе мирно седяло не бе чудо видяло. За мен ако си беше стоял на витоша да си я качва сега щеше да е жив, Хем софия е близо, хем имаме и спасители и нямаше да го изоставят. Лека му пръст де, ама то ква пръст то само скали, ако там ще го оставят... По добре да го манат от там, ,може некой ден да реша и аз да катеря хилядниците като си изгуба ума и току виж съм минал от там и съм го настъпал та се оплаша нещо и не успея накрая да го изкатеря. Па може и аз да не съм друг ще е.
indahead
на 20.07.2010 в 22:48:25 #8Бог да го прости
rincewind
на 20.07.2010 в 22:14:22 #7оф, много го величаете, правилното заглавие е "маратонец загина от вичоинна болест в подножието на К2, поради собствената си глупост" а поразровете се малко, аз си направих труда преди време, на манаслу, е имал пак височинна болест, но се отърва на косъм, италианеца с него обаче загива. в тъпото му интервю се хвали, че трека до базов лагер 2 (мисля) го взема за двойно по малко отколкото е по график (всеки който се е заинмавал или е запознат с височинен алпинизъм знае, че товае безумие) и накрая да си повториш грешката ... просто трябва да си пълен тъпанар! да си е гледал маратона из витоша и стара планина, да не се прави на планинар и алпинист, за съжеление съвета е закъснял, пък едва ли би ме послушал! ПП: планинарите не са самонадеяни като него, аз самият съм планинар, и колкото човека познавам, все са скромни и дружелюбни момчета, никога не се надценяват, което е най-важното а не, ти знайш ли, аз до манаслу за 4 дена, на ти сега за 5 дена до базов лагер на 6700м на К2
sedese
на 20.07.2010 в 21:16:06 #6Отишъл си е, осъществявайки своята мечта. Поклон и Вечна памет.
navy
на 20.07.2010 в 20:56:29 #5Не искам да казвам нещо лошо за човека, обаче май това си е инсценировка. Казват че е завлякъл много хора с много пари, разпродал си бизнеса и никой не е виждал трупа му, а освен всичко и жена му искала да си остане погребан там. Всичко май понамирисва а?
peinter
на 20.07.2010 в 20:37:34 #4Десет пъти да бъде изкачен от българин все тая,нито ще се запълни дупката в бюджета нито ще се запълнят дупките по улиците.
нешо
на 20.07.2010 в 20:34:07 #3Жалко за хубавия човек.Наскоро му четох интервю,мисля че беше в Стандарт и много ми допаднаха неговите разсъждения.Но за съжаление планината не прощава.
bemcho
на 20.07.2010 в 20:30:53 #2Почивай в мир
Малкия брат на Требъла
на 20.07.2010 в 20:13:25 #1Бог да го прости