Неправителствена организация поиска от президента Румен Радев да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) заради концесията на Летище София.

Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт изпрати писмо до президента на България. В писмото инициативата алармира Радев за нередности в процедурата за концесия на летището.

Организацията подчертава, че се провежда неясна и непрозрачна процедура без приемането на всички наредби, свързани с новия закон за концесиите. Например наредбата за концесиите бе приета на 24 август 2018, почти месец и половина след обявяване на концесионната процедура на 5 юли 2018 г.

Според Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт целите в процедурата могат да се тълкуват свободно и са в ущърб на концедента (държавата).

Приходите от концесията на летище София са разделени в два дяла - Първоначално концесионно възнаграждение, което е 550 млн. лв. Заедно с това ежегодно концесионерът ще трябва да заплаща още 15 млн. лв. или общо за 35 години това прави сумата от 525 млн. лв. Общата сума на концесионните такси като сбор от първоначалното и годишно възнаграждение възлиза на 1, 075 млрд. лв. за 35 години. Интересно е сравнението с наскоро даденото на концесия летище на Белград. То е с по-малък трафик от софийското - 5 343 420 пътници за 2017 г. срещу 6 490 096 за софийското. Концесията е за 25 години, а общата концесионна такса е равностойна на 979 млн. лв. Разделено на 25 години обаче това означава по 39 млн. лв. на година. Докато при софийското се получава концесионна такса от 29 млн. лв. на година, отбелязват от организацията.

В писмото се подчертава още, че проектът на договора за концесия показва, че страната се отказва от отговорност и суверенитет, тъй като концесионерът сам ще определя основното перо в приходите си - летищните такси.

От текста разбираме, че концесионерът сам ще си направи проучване дали да строи втора писта и сам ще оцени състоянието на съоръженията и дали и кога ще ги ремонтира, пояснява организацията и допълва, че това може да се определи като абдикиране от управление, признание за управленска немощ и липса на капацитет.

Предупреждава се, че България ще дължи компенсации на концесионера ако решим да строим второ летище около столицата.

Като алтернативи се представят: даване на концесия за изграждане на ново летище на мястото на Летище Божурище или на летището в Доброславци. Там концесионерът ще може да разгърне своята дейност от кота "0", да построи инфраструктурата и да експлоатира съоръженията; привличане на стратегически инвеститор, който срещу инвестиции да получи определен брой акции от държавното дружество Летище София - например 49%. Държавата трябва да остане с контролния пакет от 51% без възможност той да бъде продаван.