Заради пандемията от коронавирус се отчита най-високото ниво на безработни висшисти от 2015 г. насам. Това отчитат консорциумът, който обновява рейтинговата система на висшите училища в България. Данните бяха представени от Георги Стойчев на брифинг в МОН днес.

3.5% е безработицата сред висшите - най високото ниво, което се отчита от 2015 г. и това се дължи на ограничителните мерки заради пандемията, обясни той. Най-силно засегнатата сфера висшисти са от сектор Туризъм - близо 6%. В момента 31 професионални направления са с най-ниска безработица - сред тях се открояват Военно дело, Фармация, Стоматология. Интересен факт е, че с ниска безработица и най-високи доходи са студентите, завършили Металургия и Проучване и добив на полезни изкопаеми, а те влизат с най-нисък бал от средно образование в университет.

Това са двете специалности, които имат най-силна добавена стойност - макар и с ниски резултати, имат много добра реализация на пазара на труда, поясни Стойчев. Независимо от корона кризата всички други индикатори продължават да се подобряват - увеличава се делът на завършилите висше образование, както и делът реализирани в икономиката и хора, които имат принос към осигурителната система. Най-голямо увеличаване на доходите има при специалностите Педагогика, Медицина и Здравни грижи.

С най-високи доходи са студентите с Информатика, Математика, Компютърни технологии, Обществено здраве и медицина, Полезни изкопаеми, Металургия.

Предлагат университетите да обучават съвместно студенти

Предлагат университетите да обучават съвместно студенти

Ще бъде въведен и статут на "проектни" докторанти

Заради коронавируса е намалял и натискът на студентите, които заминават да учат в чужбина. Изследванията на рейтинговата система показват още, че магистрите имат по-добра реализация на пазара на труда и по-голяма част от студентите си дават сметка, че всяка следващата степен повишава шансовете за реализация.

Действащите студенти сега са 202 000, с около 4000 повече тази година. Прогнозата за 2025 г. е 218 000 студенти, но е възможно и да се надхвърли тази цифра. След 2028 г. отново се очаква спад в броя на студентите заради съществен спад в раждаемостта - това ще се отрази и върху броя на студентите.

Не може да се каже как се отразява качеството на онлайн образованието в системата на висшето образование, коментира още Стойчев. Министърът на образованието Николай Деков бе категоричен, че не трябва да се правят паралели между онлайн обучението в средното образование и във висшето. В училище учениците имат нужда от контакт с учителя и подкрепа, за да развиват уменията си да учат, във висшите училища са на друго ниво. Има разлика между теоретичните дисциплини и практичните - Медицина и Ветеринарна медицина, например имат огромен проблем при онлайн система заради практическите обучения и там качеството спада, поясни Денков.

Най-много студенти искат да учат специалности с ниска реализация

Най-много студенти искат да учат специалности с ниска реализация

Нови университети ще се разкриват и с мнение на ресорно министерство

Висшите училища имат големи възможности да преструктурират програмите си с решение на ректора, по тази причина могат да се компенсират периодите, в които са затворени лабораториите. По думите на Денков "след години ще се види какъв е резултатът, няма как с една година да се разбере".

Георги Стойчев представи подробно анализа на рейтинговата система на висшето образование през 2021 г.: Броят на студентите е увеличен, което е положителна новина, тъй като последните години са намалявали. 200 000 са те миналата година, с 2% повече, негативната тенденция е пречупена и през 2021 г. има увеличаване. Това ще е началото на продължителна тенденция, в картата за висшето образование се прави прогноза, че до 2028 г. може да се очаква оформянето на трайна тенденция за увеличаване на броя на студентите в България.

Рейтинговата система констатира началото на тази относителна тенденция, наричана е "демографски бонус". Констатира се още продължаваща тенденция на преструктуриране на системата на висшето образование в насока нуждите на пазара на труда и специалности с по-слаба реализация. Най-голямо увеличаване на броя на студентите има в сферите на Образованието и здравеопазването, Педагогика и педагогика на обучението, в направление Икономика.

Кандидат-студенти от чужбина не успяха да влязат в системата за онлайн изпити на МОН

Кандидат-студенти от чужбина не успяха да влязат в системата за онлайн изпити на МОН

От министерството обещават нов шанс…

Преди 11 г от стартиране на мерене на рейтинга на специалностите - те са били Икономика, Администрация, Право. Днес - отново Икономика, но два пъти по-малко, а в топ 2 са Педагогика, Медицина. Администрация и управление е изпаднала от топ 3.

Повишава се е делът на чуждестранните студенти у нас, над 8% са чужденци. Повече от половината студенти в Медицина и Стоматология са чужденци. Застъпени са и в специалностите Ветеринарна медицина, Фармация, Музикално танцово изкуство.

Важна тенденция е също - увеличава се броят на научните публикации на българските висши училища, сравнение с началото на десетилетието те са два пъти повече.

Министърът на образованието Николай Денков потвърди, че се увеличават чуждестранните студенти, което, по думите му, е "прозорец, който тепърва може да се развие в секторите Медицина и Фармация. Той отправи послание към ВУЗ-овете, когато се дефинират профилите, основна цел да е за привличане на чуждестранни студенти. Той определи като основна оценка за всеки университет повишаване на броя на научните публикации и съобщи, че финансирането ще се обвърже с провеждане на научни изследвания, приложни такива и иновации. Цялото програмиране на фондовете за висшите училища е свързано с това, каза той.

По отношение на преструктурирането на специалностите - средствата, заложени в миналата стратегия, са били изчерпани, намален е приемът в различните направления и не е достатъчно да се запълни с качествени кандидат-студенти в специалности, които имат нужда от специалисти.

Към специалността Математика има много нисък интерес, за инженерни се забелязва, че фирми със световни имена търсят специалисти директно в МОН. Отзивите им били, че висшето образование в България е качествено, но са нужни повече хора. МОН разширява програмите с нови средства - включително се предвиждат специални стипендии, премахване на такси в защитените специалности. Нова възможност за първи път тази година е сключване на договори с фирми, които да поемат таксите, да платят по-високи стипендии, но под условие, че завършилите студенти ще работят определен период във фирмите - това привлича огромен интерес и форматът ще бъде разширен, изреди Денков.

Министърът заключи, че българското висше образование ще се интегрира с международните университети. Целта е за 1-2 г да се сформират консорциуми между висши училища, за да се интегрираме в европейското пространство.

Интересен факт е, е че висшите училища са отворени на входа - накрая завършват половината, затова ще се направи анализ на системата на кредитиране.

"Митът, че българското висше образование е на ниско ниво трябва да се премахне, а трябва да се обсъжда в кои специалности е ниско качеството", категоричен е Николай Денков.