Днес всички българи прекланят глава пред подвига на Христо Ботев и неговата чета. Точно в 12 часа сирените в цялата страна припомниха за саможертвата на героите, отдали живота си за свободата и независимостта на България.

Всенародното поклонение на Околчица, в памет на загиналите за свободата на България, събра близо 1000 българи на легендарния връх, предаде БНР.

Сред тях са и 850-те походници, изминали за 5 дне 120-километровия път по стъпките на Ботев от Козлодуй до Околчица. 

В 12 часа от Националния музей „Христо Ботев" в Калофер с военни почести беше изнесено знамето на Ботевата чета. Неговият оригинал,  изработен през 1875 год. от сестрата на  Никола Обретенов - Петрана, не е запазен до наши дни. Знамето с надпис „Свобода или смърт" е възстановено по описание през 60-те години на миналия век и оттогава се съхранява в музея в родния град на поета-революционер.

Точно преди 131 години вражески куршум застига един от най- големите ни национални герои. Във Врачанския балкан Ботев, заедно със своите четници, за последен път се сражава за родината си- последни мигове от зверски потушеното Априлско въстание.

Революционерът осъзнава обречеността на априлци, но умира с мисълта, че гърмежът на пушките, писъците на децата и воплите на умиращите най- накрая ще стреснат Европа. И тя ще обърне поглед на изток към „сичките краища на паяжината", където е „тихо и мирно".

...аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
На прощаване

И с перото революционерът остава докрай верен на стремежа си да служи на освободителното движение. С овчедушието и робския манталитет той кръстосва меч в стиховете и публицистика си.

Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем. То обаче бележи връх във възрожденската ни литература.