Националната пациентска организация изразява своето безпокойство относно случващото се с граждани с деменция и умствена изостаналост.

Според тях, пациентите, които са с деменция или умствена изостаналост, са жертви на насилие, принудително ограничаване, връзване, често ненужна свръхмедикация, както и физическа злоупотреба. Това остава скрито за обществото, защото няма публичен контрол върху тези центрове.

Според тях, като пациентска организация, решението на проблемите в държавната грижа за хора с деменция и умствена изостаналост трябва да е в 2 посоки: от една страна контрол - гарантирането на публичен достъп, системни проверки от страна на Министерството на труда и социалната политика, както и системни проверки от структурите на Министерството на здравеопазването. Гражданските организации също трябва да бъдат гарант за добрата грижа в тези затворени места.

През последните седмици, темата свързана с домове за възрастни хора с деменция стана изключително наболяла, заради подаденият сигнал в пловдивския център за настаняване на възрастни хора с деменция.

Нова телевизия показа близки на настанени болни, които свидетелстват за синини по тялото на своите родители, за това, че ги заключват.

Припомняме, че в първите дни на годината омбудсманът Диана Ковачева сезира главния прокурор за 24 смъртни случая през 2019 г. в дом за хора с деменция. Внезапна проверка на експерти е констатирала изключително лоши условия на живот в социалната институция в с. Горско Косово.

От получаваната информация в НПО е видно, че деинституционализацията и процеса на закриване на домовете за възрастни хора с деменция и умствена изостаналост е по-скоро формален.

Според организацията заменянето на стари сгради с по-реновирани не води до подобряване на грижата за тези пациенти. Често "новите" социални услуги се предоставят във вече "закритите" институции, като се подменя оборудването и се извършва ремонт, но персоналът и квалификацията му остава същите.

"В домовете за възрастни хора с умствена изостаналост и деменция, или заменилите ги центрове, работят нископлатени, често недостатъчно квалифицирани служители. Контролът на тези места е фокусиран върху проверки по документи, а често не се спазват елементарни стандарти. Правилата на поведение и грижа се определят от опита и практиката на служителите и има сериозно разминаване между утвърдените световни стандарти и практиките, прилагани в тези центрове".

Лекарската грижа в тези нови центрове е сведена до минимум, като често не отговаря на потребностите на пациентите. Не са малко случаите, в които на пациенти се поставят неточни диагнози, а грижата за тях е поверена основно на болногледачи и медицински сестри, като лекарското присъствие е формално.

Трябва да подчертаем, че каквито и средства да се инвестират в деинституционализацията на хората с деменция и умствена изостаналост, това не променя наложеното с години отношение към тях като към хора "втора ръка". Освен липсата на качествени специалисти, затворените за публичен достъп и контрол центрове създават усещането за безнадеждност и обреченост у настанените в тях хора. Това от своя страна е предпоставка за проява на насилие и злоупотреби от страна на персонала.

От друга страна - изготвяне и приложение на програма за квалификация и преквалификация на служителите в центровете за грижа, като партньорство между Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, с включване на добрите европейски/ световни практики за грижа за хора с деменция и умствена изостаналост.

За нас всяко човешко същество заслужава и има право на достойно отношение и качествени здравни грижи, а всяка проява на насилие и отклонение от тези норми е недопустим