Знае чужди езици, слуша западни радиостанции - ерго, пръв враг на Родината! (Това е формула на комунистическата Държавна сигурност за  категоризиране на „враговете" на тогавашния режим сред българските студенти.)
Над 1500 страници за българското образование през 1944 -1989 г.- това е архивът, който преглежда Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС. - се казва в публикация на Дойче веле.

Какво пише ДС за „оперативната обстановка" в българските училища и университети?

„Слушайте Гласът на Америка" - това е надпис от 1946 г. върху катедра в Първа девическа гимназия, регистрират ДС архивите. И още: „В Четвърта мъжка гимназия по стените на клозетите са написани следните лозунги: „Долу палачът Димитров. Да живее Г.М. Димитров".

Ученичката Недялка Кралева попада в агентурна справка, защото отказва да направи разбор на стихотворение на Ботев. А  Георги Гочев, студент по право, е набелязан за „профилактика" - заради „разни вицове по адрес на видни дейци на СССР и българското правителство"
.

Просветата - в периферията на ОФ

По този начин - предимно с "вражески коментари, позиви, надписи по стените и хулигански прояви в училище" е представена просветата в архивите на ДС в първите години след 9 септември. В началото след установяването на ОФ-властта учебният процес изобщо не е приоритет за управляващите. За сметка на това отчетите на ДС са набъбнали от сведения за опозиционно настроени ученици, студенти и преподаватели - постоянен обект на службите за сигурност.

От самото създаване на ДС през 1944 г. има отдели, които наблюдават младежта и интелигенцията. През 1967 г. е създадено и прословутото VІ-о управление на ДС, чиято основна задача е разработка, отчет и докладване за обстановката в училищата и университетите. Изписват се хиляди страници справки, информации и докладни записки за „обектите на обслужване".


Ухо във всеки факултет

Сред по-интересните архивни документи за апарата от оперативни работници, агенти, секретни сътрудници е един „Отчет за работата на отделение „А" при Дирекция на Народната милиция за 1946 г." Според това документално свидетелство в основните, средните и висшите училища в столицата има 319 информатори. Те са свършили „добра работа" за отчетния период: „Информаторите даваха всеки месец доклади за фашистки прояви в училищата. Представиха списък на ученици-фашисти, които не трябва да се допуснат във висшите учебни заведения. Списъкът е за 584 фашисти".

В почти всички факултети на университетите действат секретни сътрудници, които своевременно „донасят за дейността на вражеските елементи". Многочисленият информаторски кадър все повече щял да се разраства, поради което се налагало „допълване на щатния кадър", е заключителната препоръка.


„Всред средношколската младеж"

„Организационното и политическото състояние на средношколците и студентите" е постоянна тема на наблюдението на ДС. От годишен доклад от 1947 г. научаваме, че в Националната бригада са взели участие над 100 000 младежи. "Вражеските елементи" веднага се проявили, като на Хаинбоаз скъсали телефонната жица между два отряда. Известна част от „буржоазната младеж" описвала в писма до своите близки бригадите "като лагери и казарми". Според доклада отношението на средношколците към учебните занимания през учебната година било „слабо задоволително", а учениците от Първа търговска гимназия се радвали много при посрещането на м. Тито, защото на този ден нямало да учат.

Бележките за университетската младеж са „по-обезпокоителни". От 34 500 студенти в София около 5000 души е броят на „ злостните, фашистки антинародни елементи, които са концентрирани в Политехниката, Медицинския факултет, Стопанския факултет и Юрид. факултет". Голяма част от студентите посещават редовно лекциите, но има и „дезинтересирани като студентите-юристи и стопановъди".


По линия на „Художници, музиканти, артисти"

На комунисти, безпартийни и вражески елементи са групирани и художниците, музикантите и артистите. Въпреки че художниците подкрепили акцията за издигане на паметник на Червената армия и „почти всички подписали адреса до др. Сталин", мнозинството „не са още укрепнали идейно", отчита агентурната мрежа. Враждебно настроени към ОФ са Илия Бешков, проф. Никола Маринов, Ст. Райнов и др. "Пасивно отрицателна позиция" е заел художникът Борис Ангелушев.

По линия на „Музикантите" се посочва: "Засега обслужваме само Народната филхармония. От 110 музиканти 15 са комунисти, а вражески настроени са 37. Главният диригент Сашо Попов не е приобщен здраво към ОФ". Най-успокоително изглежда „политическото състояние на артистите". Ръководството на Съюза на театралните служители е в ръцете на комунистите: "Председателят, подпредседателите..."


СУ - „обект на обслужване"

Сред специалните „обекти на обслужване" от ДС е Софийският държавен университет. Справка с гриф „Строго секретно" на ДС от 1960 г. описва работата по „обекта". Политическата ориентация на преподавателите и студентите отново е първата характеристика, която интересува агентурата, коментира д-р Орхан Исмаилов.

Примери за вражеска дейност са Гаро Александров, ІІІ курс английска филология, който „се подготвял да измени на Родината", както и студентите Димитър Еникиев и Стоян Стоянов. Те пък правели „остри вражески изказвания по адрес на Партията и правителството."

Сред студентите интерес за органите на ДС са най-вече онези, които следват западни филологии, тъй като знаели езици и установявали връзки с представители на капиталистически страни или поддържали „писмени връзки в чужбина".


Западните филолози - враг №1

„Врагът в Софийския държавен университет" можел да провежда вражеска пропаганда, да бъде в услуга на чужди разузнавания, да насърчава увлечение по западния стил на живот, което ескалирало - подражание в обличане, прически, музика. Можело да се провежда и „вредителство като се създават неподготвени кадри за нашия стопански и културен живот", е записано също в строго секретната справка за Софийския университет от 1960 г.

Авторът на справката обобщава, че връзките на ДС със „студентите и професорско-преподавателския апарат" се разширяват: "Понастоящем поддържаме връзки с повече от 25 души. Тоя контакт от ден на ден се увеличава. Поддържа се близка връзка с някои зам.-ректори и деканите на факултети." Очакванията са за още „качествена агентура из средите на професорския кадър".


Диверсията на чужденците

Последният документ в „хрониката" на ДС за образованието е от 1985 г. Това е отчет за работата на ІІ отдел при VІ-то управление на ДС с гриф „Строго секретно". Сведението разплита „подривната дейност на противника" сред студентите и преподавателите по линия на международния обмен.

Отчита се, че през 1984 г. расте количеството на изпращаната западна литература, магнетофонни и видеозаписи с „разложително съдържание". Най-масовата форма на вражеска дейност била "идеологическата диверсия" на студенти, аспиранти и специализанти от САЩ, Англия, ФРГ, Япония и други". Чужденците „клеветят" соцдействителността и възхваляват Запада. Позволяват си да популяризират „вражеските радиоцентрали". Проявяват „стремеж към изучаване проблемите на малцинствата в НРБ и влияят разложително на отделни младежи и девойки".

Накратко, архивите свидетелстват, че от 1944 до 1989 г. ДС се занимава не с образованието като учебен процес, а предимно с хората, които работят в просветната сфера. Интелигенцията е считана за потенциално опасна. Това прави учителите, студентите, преподавателите и цялата академична общност постоянен обект на „обслужване"от страна на ДС.