Повече от 90 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година, като всеки четвърти от тях е получил свидетелство за нова професия. Най-предпочитаните обучения са за компютърни графици и графични дизайнери, организатори на интернет приложения, помощник-възпитатели и заварчици. Само през 2020 г. над 2000 българи са получили правоспособност за заварчици и програмисти.

Това показват данните на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), представени по време на виртуална пресконференция за популяризирането на дейностите по проекта "Качество и ефективност", изпълняван от НАПОО, в партньорство със социалното министерство и Агенцията по заетостта, с финансовата подкрепа на ОП "Развитие на човешките ресурси".

За съжаление, България е на предпоследно място по участие на гражданите в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионалното обучение. Средният процент по този показател на ЕС е близо 15%, а за страната ни - 2 на сто. Въпреки това се запазва интересът към обучението по професиите оперативен счетоводител, охранител, фризьор, козметик, маникюрист, монтьор и техник на транспортна техника. Намалява интересът към обучението за озеленители, помощници в строителството, камериери, продавач-консултанти, ресторантьори и офис-мениджъри, показват още данните на НАПОО.

Красимир Вълчев: Бюджетът за образование никога не е достатъчен, но и не е бил толкова много

Красимир Вълчев: Бюджетът за образование никога не е достатъчен, но и не е бил толкова много

Решенията за преминаване на онлайн обучение да се взимат локално

Проучване на НАПОО показва, че 50% от работодателите не са запознати със системата за професионално обучение в лицензираните обучителни центрове, както и че липсва връзка с потребностите на бизнеса, а придобитите умения не са актуални и не съответстват на потребностите на работодателите, коментира инж. Емилияна Димитрова, председател на НАПОО. 70% от представителите на бизнеса, участници в допитването, заявяват също така, че не биха се ангажирали с разработване на държавни образователни стандарти по професии, учебни програми и задания за изпити по професии, но одобряват и подкрепят дуалната система на обучение. От своя страна представителите на центровете за професионално обучение посочват за проблемни административните изисквания към тях, слабото участие на бизнеса и "обезценяването" на документите за професионална квалификация. Половината от включените в обучения пък имат очаквания да си намерят нова работа след курсовете, като това е и водещата причина да се включат в професионално обучение, допълни Димитрова.