Преди 146 години Апостолът на българската свобода Васил Левски прекрачи в безсмъртието с мечтата за чиста и свята република, и достойно бъдеще за своя народ.

Във време, когато повечето държави в Европа са управлявани от монарси, той буди в българските земи съзнание за демокрация - за законност и равенство пред закона. Уставът на Вътрешната революционна организация е приет с допитване - така Левски организира първия референдум във възраждащата се българска държавност. С мрежата си от комитети той гради бъдещи органи на управление и бъдеща армия.

Документалното му наследството говори не само за революционен дух, но за държавник с европейски мащаби, политическа проницателност и далновидност.

Левски е категоричен, че българите трябва сами да извоюват свободата си, защото чуждата намеса ще носи на народа ни заплаха от ново заробване.

Левски и как са го издирвали: произход, възраст, очи

Левски и как са го издирвали: произход, възраст, очи

Показаха нова снимка на Апостола, открита в османските архиви

"Никому не се надявайте. Ако ние не сме способни да се освободим сами то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство." - гласи посланието на Апостола.

Много страници са изписани за живота и делото му, но и много от истината за паметните и трагични събития през 1873 г. остава непозната за голяма част от българското общество.

Десетилетия наред на народа ни се вменява чувство за вина с внушението, че българите не са опитали да освободят своя най-достоен син.

В обширното си изследване "Убийството на Васил Левски. Виновниците" историкът Янко Гочев доказва с документи, че са правени шест опита за освобождаването на Апостола, единият от тях - по дипломатически път.

Не, не сме нация от предатели

Не, не сме нация от предатели

Историческите факти опровергават мита за безучастието на българите…

Опитите да бъде освободен с оръжие се провалят поради краткото време, липсата на информация за движението на конвоя, мерките, предприети от османската власт.

За провалянето на усилията по дипломатически път основна роля изиграва руският посланик в Цариград граф Н. Игнатиев. Той категорично забранява на своя подчинен Найден Геров да използва служебното си положение за освобождаването на Левски, макар вече да има прецедент - задържаният по същото дело Христо Стоянов е освободен като руски поданик, пише Янко Гочев.

Граф Игнатиев не само блокира усилията за спасяването на Левски, но и изразява задоволство, че той е екзекутиран. Той заявява, че "щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите (на руската дипломация - б.р.) съвети".

Делото на Васил Левски се оказва пречка за плановете на руския император да постави под свой контрол българските земи - те са подстъпите към Константинопол и Проливите, които Русия от векове се стреми да завладее.

Истината за гибелта на Апостола дълги години е премълчавана заради господстващия русофилски прочит на историята ни. Българската публичност и днес в дълг пред паметта на Левски, към която може да бъде отдадена истинска почит единствено с уважение към фактите, делото и заветите му.

145 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски

145 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски

Обесването на Апостола от османците се случва на 6 февруари 1873 година