Един от най-известните политици на XX век - Никола Петков, е предложен посмъртно за орден "Стара планина"-първа степен, който е най-висшето отличие на държавата. Това стана ясно от информация на пресслужбата на Министерски съвет.

Правителството предлага на Президента да издаде указ за посмъртното награждаване. Причините за това Никола Петков да получи, макар и чак сега, това отличие са "изключителната му гражданска позиция и за извънредно големите му заслуги в борбата срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим".

Никола Петков започва кариерата си като дипломат. Избран е за народен представител в ХХІV Народно събрание (1938-39 г.). Противопоставя се на едноличния режим и се обявява за възстановяване на Търновската конституция. Заради това изборът му за народен представител е касиран.

След това се обявява и против всяко сътрудничество с Хитлер и дни преди присъединяването на България към Тристранния пакт през февруари 1941 г. е интерниран в лагер.

След 9 септември 1944 г. е част от първото правителство на Отечествения фронт като министър без портфейл. В знак на несъгласие с провежданата политика от "народната власт" обаче напуска кабинета и оглавява опозицията.

Избран е за народен представител в VІ Велико народно събрание (1946-49), но през юни 1947 г. депутатският му имунитет е снет, арестуван е в сградата на парламента, срещу него се провежда скалъпен процес и на 16 август е осъден на смърт.

Присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г.

С друго свое решение МС предлага отново на Президента да издаде указ и за награждаването със същия орден посмъртно д-р Петър Дертлиев.

Повод за това предложение са "изключително големите му заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в България".

Д-р Дертлиев (1916-2000 г.) завършва медицина в София през 1941 г. и през 1945 г. е назначен за асистент в катедра "Анатомия" на Медицинския факултет. В периода 1963-1984 г. е завеждащ флуорографско отделение в Института по туберкулоза към Медицинска академия.

Избран е за депутат на изборите за VІ Велико народно събрание (1946-1949 г.) от листата на Обединената опозиция, в която участва Българската работническа социалдемократическа партия. През ноември 1989 г., заедно със съмишленици, възстановява публичната дейност на БРСДП.

През 1990 г., когато тя възвръща традиционното си име - Българска социалдемократическа партия, става неин председател и я ръководи до кончината си.

В решението на МС се казва, че виждането му за изграждането на нашето общество е ръководен принцип на традиционните социалдемократи в България. Става дума за принципа му "Свободен труд за свободни хора в свободна страна".

Д-р Дертлиев е един от основателите на СДС през декември 1989 г. През юни 1990 г. е избран за депутат в VІІ Велико народно събрание. Месец по-късно е кандидат за президент.

През 1991 г. е един от радетелите за приемането на сегашната Конституция.