Република Северна Македония е склонна да включи българите като етнос в своята конституция. Това съобщи на пресконференция след втората си среща с българския си колега Кирил Петков министър-председателят на югозападната ни съседка Димитър Ковачевски.

"Различните държави имат различни устройства. В Република Северна Македония индивидуалните права се отстояват колективно. В нашата конституция, освен македонския народ, е записан и албанският, както и представителите на другите етноси. Затова е нормално, ако други граждани на държавата се самоопределят по друг начин, да могат да поискат и е нормално да са част от конституцията на Република Северна Македония", заяви македонският премиер.

Все още обаче не се поставят конкретни срокове, за да стане това факт. "Това е процес, който минава през конституционни промени, в който са включени много институции. И когато се стигне до това, а това е нормално да се случи в една държава по пътя й към Европейския съюз, конституцията ще бъде отворена за редица промени, в това число и тази", добави той.

Що се касае до другите отворени въпроси по оста София-Скопие - ще се води активен диалог между външните министерства на двете страни, потвърдиха добра воля и Ковачевски, и Кирил Петков.

"Искам да благодаря на премиера Ковачевски, че толкова ясно изразява ситуацията относно правата на българите в Северна Македония. И освен това искам да кажа, че наистина външните министерства ще работят в паралел, докато стават ясни резултати като авиолинията, нови пътища, нови КПП-та, икономически сътрудничества, образование, но едновременно да вървят и политическите въпроси. Хубавото е, че днес поставихме рамката на тази обща работа", каза от своя страна българският министър-председател.

Във втория ден на съвместна работа между двете правителства бяха подписани меморандуми в няколко сектора- в сферата на земеделието, в сферата на транспорта и по-конкретно изграждането на дългоочакваната жп връзка между двете ни страни и Коридор №8, фокус бе поставен и върху насърчаването на малкия и среден бизнес. Бе изявена и воля за активна ежеседмична работа на съвместните комисии.

Кирил Петков посрещна Димитър Ковачевски

Кирил Петков посрещна Димитър Ковачевски

Под звуците на химна на Република България и на патриотични песни

"Когато още на първата среща между двете правителства имаме 3 реално подписани меморандума - това е пример за новия подход, който даваме - с нова енергия и с нови похвати", похвали съвместната работа между двата кабинет Петков.

Всеки ресорен министър, участвал в заседанието, е представил доклад с по минимум 10 "реални задачи" с "много къси" срокове за изпълнението им.

Съвместната българо-македонска историческа комисия също се е ангажирала за нова динамика в работата си, като през следващите 4 месеца ще проведе най-малко 3 срещи. Няма обаче да има промени в състава й от българска страна, добави още Петков. И посочи - имало "много оптимистичен и прогресивен поглед" към общата задача, като се усещал "нов полъх" за съвместно разбирателство.

"Тези меморандуми имат един основен реален резултат - това е икономическото развитие на целия регион. Икономическо развитие, което и гражданите на Република Северна Македония, и гражданите на България ще усетят с измеримо подобряване на стандарта на живот", оптимист е премиерът ни. Добросъседството ще бъде поставено на пиедестал и неща, забравени през последните години, ще бъдат обновени."

"Трябва да покажем пред Европа, че на Балканите може и трябва да се работи заедно и да бъдем пример за такава работа", добави северномакедонският министър-председател.

В присъствието на министър-председателя Кирил Петков и на министър-председателя на Република Северна Македония Димитър Ковачевски бяха подписани три меморандума за сътрудничество между двете държави, информират от правителствения пресцентър.

Министърът на земеделието на Република България Иван Иванов и министърът на земеделието, горите и водното стопанство на Република Северна Македония Люпчо Николовски подписаха Меморандум за разбирателство между двете министерства и за сътрудничество в областта на земеделието, аграрните науки, селските райони и горското стопанство. Документът предвижда задълбочаване на сътрудничеството между двете държави в аграрната област, чрез обмен на научна и техническа информация и трансфер на експертни познания.

Вторият меморандум се отнася до жп връзката "София-Скопие". Северната Македония е единствената ни съседка, с която нямаме изградена железопътна връзка до момента. ЖП линията има голямо икономическо значение за двете държави. Документът бе подписан от министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев и министъра на транспорта и комуникациите на Репубика Северна Македония Благой Бочварски..

Третият меморандум е насочен към насърчаването на предприемачеството и ще помогне на двустранното икономическо сътрудничество между двете страни. Подписан е от министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер и министърът на икономиката на Република Северна Македония Крешник Бектеши. Поемат се задължения за обмен на бизнес-информация, свързана с търговията, възможностите за инвестиране, политиката и мерките, предприети от всяко от двете правителства за насърчаване на интернационализацията на малките и средните предприятия. делегации и други.

Ще бъде изграден и нов граничен пункт между България и Република Северна Македония. Стратегическият проект за ГКПП "Клепало" между Струмяни и Берово ще осигури още една връзка между двете страни и ще помогне за развитието на икономическото сътрудничество и на туризма, информират от МРРБ.

За ускоряване на работата по граничния пункт се договориха вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов и македонските му колеги - министрите на транспорта и съобщенията Благой Бочварски и на местното самоуправление Горан Милевски. Министрите участваха в заседанието на работна група "Инфраструктура, транспорт, свързаност" в рамките на правителствената среща между двете държави.

Строителството на новия граничен пункт ще се финансира с 10,3 млн. евро от Програмата за трансгранично сътрудничество България - Северна Македония в периода 2021-2027 г. По нея ще се доизградят и рехабилитират довеждащите пътища до границата от Струмяни и от Берово.