С родопски гайди бяха посрещнати българските военнослужещи, които се завърнаха след успешна мисия в Афганистан. С тях на родна земя кацнаха и тримата военни медици, които се грижеха за здравето им по време на шестмесечния им задграничен престой.

Прибрах се с приповдигнато настроение... за срещата с моя син Димитър. Той ми липсваше най-много. Последната ни прегръдка беше на летище Пловдив преди 179 дни и вчера, когато го прегърнах на летище София, вече започнах да живея. Това коментира пред news.bg няколко часа след като се прибра у дома старши сержант Яна Иванова - медицинска сестра - борден.

Заради дълга, заради мисионерската тръпка и адреналина тя заминава за четвъртата си задгранична мисия в началото на 2018 година. 6 месеца по-късно се връща с усмивка и след срещата със сина си, веднага се отправя към своя втори дом, както самата тя се изразява - ВМА.

Това е моето второ семейство. Първото нещо, което направих, влизайки в болницата, бе да отида в операционната - да я видя, да я усетя. Много ми липсваше в тази мисия, тъй като за разлика от предишните, когато бях във военно-полеви болници, сега бяхме в медицински пункт, а там операционна нямаше, сподели Яна.

Въпреки че не са имали сериозни здравословни "казуси" за решаване, обогатеният опит е на лице: "Ако човек иска, винаги има какво да научи."

Извън работата под ракетен обстрел, облечена в бронежилетка и с каска на главата, медсестрата си спомня и весели моменти. За трети път празнува рожден ден по време на мисия, има записани коледни и новогодишни мисии в Афганистан... По време на тази българските военнослужещи отбелязаха няколко национални празника на хиляди километри от Родината - 3-ти март, 6-ти май...

За 1-ви март бяхме подготвили мартенички за всички, а за националните празници успяхме да изненадаме коалиционните партньори с питка, украсена в цветовете на трикольора. За Великден пък организирах боядисването на над 1000 яйца. Стараем се да компенсираме донякъде липсата на домашния уют по време на такива събирания, споделя още Яна.

Като човек, който се грижи за медицинското осигуряване на контингента, Яна намерила "лек" и за сивотата, която им носи пустинната обстановка, успяла да пребори и бойния стрес... с цветна градинка: Обиколих цялата база, намерих цветя и направих наша градина, където да релаксираме, да виждаме зелено... Нямате и идея колко е хубаво да си сред зеленина, споделя медсестрата и не крие радостта си от есенните температури и дъжда, които ги посрещната на родна земя, на фона на 56-градусовите жеги в Афганистан.

Именно на прохлада и на зелено - в планината, възнамерява да си почине бойната медсестра преди да се завърне с пълни сили в операционната зала. За следваща мисия засега не мисли, но не иска да се зарича: Аз нося пагони и дългът е преди всичко!