Парламентаристите ни претвориха в дела култовто “тука има – тука нема”. Само дето случващите се събития интерпретираха фразата в “Отивам си - връщам се - отивам си....” и т.н, и т.н.

Един истински античен одисеев троянски кон се оказа този Димитър Стефанов. А как меко звучаха преди месец успокоените прозрения на мнозинството - НДСВ приветстват и високо ценят постъпката на Стефанов (това след като той реши да си остане в голямата парламентарна група), или пък дидактичното наставничество на шефът Герджиков – той (Стефанов) явно е бил заблуден.

Само дето този “блуден син” месец по-късно (сиреч днес) се заблуди още по-сериозно и отново тръгна устремно към истинската си съдба – НИЕ.

Или работата с кадрите в НДСВ куца, или офертата, отправена към Димитър Стефанов преди месец, е била несериозна и бързо забравена, бихме коментирали с оглед на случващото се.

Но има и друго - хилядолетия вече троянският кон си остава “троянски кон”. Той затова и е направен, за да изненадва – най-вече неприятно. Така че не се знае какъв ще бъде комфортът в новата парламентарна група – да им е честита на десетимата. Но в един прекрасен ден, ако дотогава не станат 12, 13, че и повече, може отново да се окажат до магическото число “девет”, което отново значи “тука имаше – сега нема”.

Но хубавото не бива да се подминава. Новият политически субект в парламентарното пространство носи и известно облагородяване. Защото след появата на този изключително неестетичен клуб КОЧ, НИЕ звучи ефирно и нежно, все едно взето от любовната лирика на някой прочувствен романтик.