Използването на контролирана медийна среда като основен инструмент за въздействие върху поведението на шофьорите напомня на играта "Тука има - тука няма". Това посочват от Института за пътна безопасност като заключение от анализа си на ефективността на политиките за ПТП в България (2010-2024).
Посочва се, че обществото трайно остава губещо в тази схема, а парадоксът е, че политиците също са част от същата транспортна система.
Отбелязва се, че през 2010 г. започва да се съобщава публично, че ще бъдат издавани електронни фишове за нарушения на скоростта, заснети от камери. Към този момент загиналите при пътнотранспортни произшествия в страната са 776 души годишно.
През януари 2011 г. в Закона за движение по пътищата официално се въвежда електронният фиш, придружен със снимков материал на нарушението. Само година по-късно броят на жертвите намалява до 601 души, което е съществен спад от 175 загинали, отчита ИПБ.
Институтът обаче посочва, че след въвеждането на електронните фишове започват множество съдебни спорове, в които Министерството на вътрешните работи често губи делата. Постепенно шофьорите осъзнават, че процедурата може да бъде заобиколена, а системата страда от организационни и ресурсни дефицити.
През 2015 г. жертвите отново нарастват до 708 души, доближавайки нивата от 2010 г.
ИПБ наблюдава подобна динамика и днес.
"На 14 май 2024 г. служебният министър на вътрешните работи Калин Стоянов съобщава, че в рамките на шест месеца ТОЛ камерите ще започнат да измерват средна скорост. В продължение на една година медиите активно използват психологическо въздействие върху шофьорите чрез информация за очаквания контрол. Резултатът повтаря предходния модел от 2010-2015 г.", отбелязва се в анализа.
През 2023 г. загиналите при ПТП са 521 души, а през 2024 г. броят им намалява до 481 души - значително намаление, постигнато без реални структурни или организационни промени в управлението на пътната безопасност.
Институтът припомня, че вчера Народното събрание окончателно прие законодателни промени, с които се въвежда санкциониране на нарушители по средна скорост. Въпреки това, към момента няма индикации за съществени промени в броя на жертвите през първото полугодие.
Изводите от анализа на ИПБ на периода 2010-2024 са, че:
• Политическите кабинети последователно отказват да извършат реални структурни и кадрови промени в системата за управление на риска от ПТП.
• Използват се методи за психологическо въздействие чрез контролирана медийна среда, които не водят до трайно подобрение.
• България продължава да бъде най-рисковата държава в ЕС по пътна безопасност.
• Транспортната система остава нестабилна, със статистически пикове и спадове, които често са резултат от случайни или външни фактори.
• За 15-годишен период броят на загиналите е намалял с едва 295 души, което е недостатъчно, особено спрямо целите, поставени от ЕС.
• Налице е бавен еволюционен спад на жертвите, който се дължи основно на: повишена безопасност на превозните средства (модерни МПС с вградени системи за сигурност); напредък в медицината и повече спасени тежко ранени; изграждането на около 700 км нови пътища и магистрали в периода.
USD
CHF
EUR
GBP
