Необходими са незабавни персонални и структурни промени в Комисията за финансов надзор (КФН). Това се посочва в доклад на Института за пътна безопасност (ИПБ), който е изпратен до премиера Румен Радев.
От ИПБ подчертават, че КФН е провалена институция, която системно отказва да защитава обществения интерес, действайки като щит за корпоративни интереси. Единственото неизбежно решение за излизане от кризата е смяна на ръководството на КФН и радикална реформа в надзорния модел.
В доклада си Институтът посочва доказателства за провала на КФН:
1. Случаят "Бонус-Малнус"
- Повече от 15 години България остава единствената държава в Европейския съюз, която няма внедрена работеща система "Бонус-Малнус".
- Застрахователното лоби няма икономически интерес от въвеждането на системата, тъй като над 80% от българските шофьори са изрядни и при справедлив модел техните премии трябва да спаднат драстично.
- През тези 15 години КФН организира десетки "обществени обсъждания", изработи няколко козметични и умишлено неприложими проекта, с единствената цел процесът да бъде размиван и отлаган във времето. Това е директен саботаж срещу джоба на българския данъкоплатеца
2. Абсолютно "затъмнение" и липса на пазарна проверка
КФН е допуснала пълен отказ от контрол върху ценообразуването. Застрахователните компании повишават премиите по "Гражданска отговорност" без каквато и да е публична, икономически обоснована методика. Регулаторът не е извършил нито един публичен одит, който да докаже дали поскъпването отговаря на реалната щетимост, или е резултат от картелно споразумение.
3. Капитулация пред потребителската защита
Докато застрахователите акумулират милионни приходи, гражданите се сблъскват с тромави процедури, откази за изплащане на обезщетения и занижени оценки на щетите. КФН функционира като "пощенска кутия" за жалби, без да налага ефективни санкции, които да дисциплинират пазара.
По този повод ИПБ се обръща към Румен Радев, като подчертава, че "натрупаният гняв сред гражданите вече не може да бъде удържан с чиновнически оправдания. Липсата на реакция от страна на държавата се тълкува като институционален чадър над застрахователния сектор. Наближаващите граждански протести са директна последица от усещането за безпомощност на регулаторните органи. Когато регулаторът е купен или уплашен, единственият защитник на гражданите остава изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет", подчертава Институтът.
И настоява за решителна намеса от страна на премиера чрез следните стъпки:
- Персонална рестартиране на КФН: Незабавни действия по прекратяване на мандата и смяна на сегашното ръководство на Комисията за финансов надзор поради системно неизпълнение на законовите задължения и пълна загуба на обществено доверие. Влизане на нови хора с доказан интегритет, необвързани със застрахователния картел.
- Одит: Назначаване на независима междуведомствена проверка (с участието на ДАНС и НАП) на финансовите потоци в застрахователния сектор, съотношението между събрани премии и изплатени обезщетения, както и проверка за конфликт на интереси в самата КФН.
- Ултиматум за "Бонус-Малнус": Поставяне на ясен и кратък срок (не повече от 6 месеца) на новия състав на КФН за внедряване на френския или германския модел на "Бонус-Малнус", адаптиран за България.
"Г-н Министър-председател, реформата в застрахователния надзор вече не е просто експертен въпрос - тя е въпрос на национална сигурност и социален мир. Продължаването на статуквото в КФН ще означава съучастие в източването на българските доходи. Времето за компромиси изтече. Нужни са политическа воля, нови хора и радикално разкъсване на зависимостите", призовава ИПБ.
USD
CHF
GBP
