Чудили ли сте се как може да се взриви Националният дворец на културата (НДК) или пък откъде идва кръвта, когато убият главният герой в любимия ви филм? Днес и двата опита бяха показани в Минно-геоложкия университет, където се проведе ден на отворените врати.
Десетки хора, най-вече деца, посетиха двора на университета, за да видят опитите. Различните катедри се представяха на различни маси, а посетителите можеха да се спират на всяка една от масите и да проучват експериментите. През "Физика", "Химия", "Биоразнообразие" до мощни взривове на поляната.
Най-големият интерес бе именно там. Точно в 12 ч. се чу трясък в радиус от поне 10 км около Университета, хвърчаха леки отломки, а НДК-макетът бе взривен.
Петър Шишков, доцент в катедра "Подземно строителство - техника и технология", контролираше взрива. Той разказа, че макетите са направени от художник - на НДК и на цветен комин, а работата върви заедно с катедра "Полезни изкопаеми". Специалистът обясни и за силата на взривовете, които те правят. Може да бъде и за много мощни - за взривяване при строежа на метрото, магистрала, за добив на суровини, подземни мини, рудници. Могат да бъдат и в по-малка мощност - под формата на малки зари, които се продават за Нова година, има лек взрив, но са безопасни. С днешната акция специалистите по взривове целят само едно: "Целта е да се запали искричката на интереса в ранна детска възраст", каза Шишков.
На съседната маса се вие опашка, с малко ножче на младежи им режат ръцете надлъжно и тече кръв. Представителите са на катедра "Химия". Амониев дисцианат и железен трихлорид - равно на комплексно съединение, представлява безцветен и жълт цвят, които като се смесят, става червен цвят. На наш въпрос - младите химици потвърдиха, че именно така се прави "филмовата кръв". Плюс скорбяла, точна концентрация и се оказва, че благодарение на химиците виждаме как умира главният или пък лошият герой във филма, който гледаме.
Там се прави и огнена пяна - нищо друго освен сапунена вода и огън, друго няма. Химиците ни показват и как става "слонска паста за зъби" - водороден пероксид, реакция с калиев перманганат. Опитът бил изключително безопасен, но не трябва да се пипа сместа. Само шишето - а то е топло.
Захар, сода за хляб и запалка, смесени върху пясък, правят "змия".
Голяма тръба с водорасли и вода се свързва с по-малка, за да стигне до най-малка. Нина Величкова в катедра "Биоразнообразие" разказва, че това е инженерна геология, а опитът представлява - микробна горивна клетка, катодна зона с реактор, в която се продуцира биомаса от водорасли в процеса на фотосинтеза, обработва се водородният диоксид, а в анодната зона може да се поставят различни отпадъчни води и въглищен диоксид - следват серни азоти, биогазът се прочиства от въглеродния диоксид и служи за енергия. За какво се използва - за природно чиста енергия, може да служи за пречистване на отпадъчни води, почви, прочистване.
Имаше и скъпоценни камъни - в катедра "Геология". Там ни разказват как се проучват всички природни феномени в България - скали, пещери, Ритлите, Каменните гъби и какви са камъните, които се съдържат в тях.
И не на последно място - "Физика". Наблюдаваме как съд, под формата на човече, като му се сипе вода, като се затопли от слънцето, ще се наведе надолу, за да пие вода от купичката - нарича се термодинамика, а "фокусът" идва от топлината на слънцето и студената вода. Експертът там обяснява, че същото се случвало и в хладилника ни - само че от енергията, която си плащаме. Физиците правят и оптика, калейдоскопи или пък шнорхела, с който водолазът наблюдава от водата какво се случва на повърхността.
Физиците ни представят и пясъчен часовник - вътре стружки, отдолу магнит - и като го обърнеш отдолу се появява таралеж. Оплакват се обаче, че китайците ги правят за минути, а в "Али експрес" ги продават за левче. За край на експериментите бутаме едно топче - а то ни показва как силата на удара събаря другите - без дори да мърдат.