Световните медии разнесоха дългоочакваната от специалните служби по света новина - ликвидиран е върховният главнокомандващ на Революционните Въоръжени Сили на Колумбия - ФАРК (Фуерсас Армадас Революсионариас де Коломбия) Алфонсо Кано.

След избирането за президент на Хуан Мануел Сантос нямаше никакво съмнение, че бившият министър на отбраната, добрал се до върховната власт в размирната страна ще се опита да довърши разправата над левите партизански формации - както над горепосочената, така и над конкурентната Армия за Национално Освобождение - ЕЛН (Ехерсито де Либерасион Насионал) с геваристка ориентация.

Тук трябва да се отбележи некомпетентността на международните редактори в някои от водещите български електронни медии, които показаха Алфонсо Кано на фона на знамето и лозунгите на ЕЛН и така създадоха объркване сред зрителите. И тъй като възпитаниците на софийските вузове, изпратени у нас от ръководството на Колумбийската Комунистическа Партия отдавна вече се пръснаха по света, нямаше кого да поканят за компетентен коментар. А от друга страна, няма нито един българин, който да е общувал с представители на двете оргарнизации и да се е завърнал в страната. Сред тези, които посетиха Колумбия за да правят специализация, със стипендия на колумбийското правителство, има някои, които са я получили и са изчезнали.

Алфонсо Кано наследи на поста върховен главнокомандващ покойния основател на организацията Мануел Маруланда Велес. Той навремето я създава в противовес на държавната армия, защитавала интересите на олигархията и подлагала на репресии селското население. Според него, единственият изход от ситуацията е била въоръжената съпротива.

Програмата на ФАРК е анти-империалистическа по своя характер и предвижда радикални социално-икономически промени. В нея е заложена национализация на природните богатства на страната, експлоатирани от САЩ и аграрна реформа, включваща раздаване на земя на тези, които искат да я обработват и не могат да си я закупят.

Ръководителите на ФАРК разбират, че тази програма може да бъде реализирана единствено чрез социална революция. Мануел Маруланда Велес твърдеше до смъртта си, че на страната е нужна „социална, икономическа и политическа революция" и че „главният враг на колумбийския народ е североамериканският империализъм". Той, по думите на американския социолог левичар, изследовател на ФАРК, Джеймс Петрас, „единствен от съратниците си почина от естествена смърт, в прегръдките на своите любими селски другари".

Веднага след смъртта му беше обявено, че го наследява Алфонсо Кано, който е призван да продължи „борбата за социално справедливо общество и борбата за социализъм" (латиноамериканските левичари обичат смисловите повторения). За негови заместници бяха избрани Бертулфо Алварес и Пастор Арапе.

Предишният втори човек в йерархията - Раул Рейес загина по време на акция на колумбийската армия на територията на съседен Еквадор, ръководена от тогавашния министър на отбраната и сегашен президент Хуан Мануел Сантос, с одобрението на предшественика си Алваро Урибе, завършил успешно двата си президентски мандата. Тази акция едва не доведе до война със съседните Еквадор и Венецуела, управлявани от левичарите Рафаел Кореа и Уго Чавес. По този повод моят стар приятел Хайме Санабриа написа във форума на латиноамериканците, завършили в България, че „това, което става у нас в страната е жалко и срамно! Ние сме под властта на лъжливо правителство, за което понятието „терорист" означава да не си съгласен с политиката на Урибе и Буш".

В същия дух се изказаха и други мои стари приятели - завършилите в България съвременни идеолози на Еквадорската Комунистическа Партия - Хорхе Санчес и на Фронта за Национално освобождение „Фарабундо Марти" в Салвадор (в момента управляващ) - Алберто Марин, като никой не пестеше обвиненията и обидите към Алваро Урибе.

Единствен Кирил Ангелов от Венецуела ни призова да се замислим, че все пак този човек два пъти е избиран от колумбийския народ за президент и както винаги, остана в изолация (само аз винаги съм го разбирал - баща му е избягал от българските комунисти и Съветската армия чак в Латинска Америка). Всеки момент очаквам ругатните по адрес на Хуан Мануел Сантос.

Сред изследователите на латиноамериканската левица съществуват полярни гледни точки по отношение на колумбийското партизанско движение. Някои, като руския политолог Збигнев Ивановски, са убедени в безкористността и идеализма на партизанските ръководители. Други, като колежката му Марина Чумакова, французина Даниел Пеко и главния редактор на българското списание „Геополитика" Тодор Кондаков въведоха термина „наркотрафикант - герилеро, водещ „война против обществото" и смятат, че именно колумбийските наркобарони са заинтересувани от разрушението на страната и защитават престъпните си интереси чрез партизански акции. Затова финансират и въоръжават партизаните от ляворадикалните групировки и насочват военно-политическите им действия.

Американският сенатор-демократ и бивш председател на сенатския комитет по разузнаването Боб Греъм дори заяви , че „ръководството на ФАРК е свързано с организацията на Бен Ладен" и така се опита да оправдае реализацията на позабравения „План Колумбия" за нахлуване на армията на САЩ на колумбийска територия и създаване там на военни бази, които да противостоят на ляворадикалните правителства на Венесуела, Еквадор (където американската база предстои да бъде закрита), Боливия и тези в Централна Америка и Карибско Море.

В новата ситуация, ако след обезглавяването на ръководството на ФАРК организацията започне да се разпада и маргинализира, ще отпадне една от основните причини за намесата на САЩ. Няма обаче никакво съмнение, че Колумбия и по-специално президентът Хуан Мануел Сантос, ще останат „трън в очите" на своите съседи. Той обаче ще продължи да се ръководи от думите на своя предшественик - министъра на отбраната от първата половина на 60-те години на 20 век - Алберто Руис Новоа: „Войната е майка на всичко съществуващо. Или вие ще се научите да убивате, или вас ще ви убият".

Тези думи са казани през 1963г., но остават актуални вече половин век, през който в страната се води непрекъсната гражданска война.