Според новия министър на отбраната на САЩ Леон Панета до окончателната победа над "Ал Кайда" остава да бъдат ликвидирани още 10 - 20 терористи в Пакистан, Сомалия и Йемен. Приглася му и новият директор на ЦРУ, генералът от запаса Дейвид Петреус - бивш командващ в Ирак и Афганистан. И заплахите им вече започнаха да бъдат изпълнявани - последните удари в Пакистан и Йемен са доказателство за това.

Основната цел на ударите безспорно ще бъде Айман ал Зауахири - наследникът на Осама бин Ладен в Ал Кайда. Дейвид Петреус се надява да е локализирал неговото местонахождение - така наречената "зона на племената" в Пакистан. Надява се също така на сътрудничество с пакистанските власти за неговото ликвидиране и на окончателното обезглавяване на "Ал Кайда".

Тук обаче ми се струва, че ще удари на камък: едва ли някой висш пакистански военен или държавен служител ще тръгне да сътрудничи на янките. Поне нито един от тези, които смятат да продължават да живеят в страната си. Защото, след мистериозната вертолетна катастрофа в Афганистан с бойците, участвали в ликвидирането на Бен Ладен, отмъщението застигна и пакистанския генерал, ръководил акциите в "зоната на племената". Той оцеля в самоубийствения терористичен акт, загинаха обаче жена му и две от децата му.

Назидателният пример със сигурност ще има възпиращ ефект. И след него сътрудничеството на официален Исламабад с Вашингтон ще е под голям въпрос.

Разбира се, сумата, обещана за главата на Зауахири - 25 милиона долара, може да бъде удвоена и утроена. В крайна сметка именно "шумоленето на зелените гущери" накара един от ятаците на Саддам Хюсеин да го предаде. Не е изключено такава да бъде и съдбата на Зауахири. Съмнително е обаче, че така ще бъде сложен край на ислямисткия тероризъм в световен мащаб, имайки предвид структурите, които той е изградил.

Преди повече от 10 години - през месец юни 2001г., двамата с Бен Ладен обединяват "Ал Кайда" с египетския "Ислямски Джихад" в нова организация - "Ал Кайда Ал Джихад". По света тя остава известна със старото си име - "Ал Кайда", воюваща със САЩ и Израел, като въплъщение на "световното ционистко правителство". Името й става нарицателно за терористичното ислямско движение по света след 11. 09. 2001.

Бен Ладен става официалният лидер в световен мащаб на "ислямския джихад", без да има наистина сериозна и разклонена организация от привърженици. Политическите му възгледи, както и на мнозинството от последователите му, не са изяснени докрай и представляват комбинация от ислямски фанатизъм, антисемитизъм и ненавист към комунизма, либерализма и други, появили се в Европа и САЩ, светски идеологии.

Истинският ръководител на терористичната организация, съставена от мюсюлмани - екстремисти обаче е Зауахири. Според водещите специалисти от ЦРУ и ФБР, той е основният организатор на терористичните актове от 11. 09. 2001г. Приписват му още и ръководството на атаките срещу военната база на САЩ в Сомалия през 1993г., бомбардирането на американските посолства в страните от Източна Африка през 1998г., взривяването от терористи-самоубийци на ескадрения миноносец "Коул" в Аденския залив през 2000г. и други по-малки акции, с ограничен брой жертви.

Асам Дираз - египетски документалист, ветеран от войната в Афганистан, е снел няколко документални филма, посветени на муджахидините. Той е общувал с тях дълги години и познава добре последователите на Зауахири, както и тези на Бен Ладен. Според него "Бен Ладен имаше последователи, но нямаше организация". Оценява привържениците на Зауахири като "много талантливи - сред тях имаше инженери, лекари, военни. Те имаха опит в нелегалната работа. Знаеха как да се самоорганизират и да създават тайни структури. Затова станаха лидери", коментира познавачът.

Организацията "Ислямски джихад" си поставя за цел още по време на основаването си да се бори за свалянето на светското правителство в Египет и провъзгласяването му за теократична ислямска държава, която да се превърне в модел за останалата част от Арабския и целия мюсюлмански свят (към който са причислени и Балканите).

Бен Ладен и Зауахири се запознават през 1979г. в дотогава спокойния, патриархален пакистански град Пешавар, превърнал се в център на антисъветската съпротива в Афганистан. И двамата вече са достатъчно добре реализирани - двадесетгодишният Бен Ладен е преуспял бизнесмен от международен мащаб, а тридесетгодишният Зауахири е известен хирург, с частна клиника в предградията на Кайро. По време на войната с всички сили се опитва да спасява живота на ранените в боевете арабски и афгански муджахидини, в болница в Пешавар, под егидата на Червения Полумесец.

Айман Ал Зауахири е роден в Египет на 19.06.1951г., заедно с близначката си Умния. Бащата е потомствен професор по фармакология в един от университетите на Кайро. Освен медици, в семейството се срещат и парламентаристи, дипломати и съдии. Дядо му, Мохамед Ал Ахмад Ал Зауахири, през 1929г. става Велик Имам на ислямския университет Ал Азхар в Кайро - длъжност, отговаряща на папския статус. Майка му - Умайма Азам произхожда от още по-богато и елитарно семейство. Баща й Абдул Уахад Азам е бил президент на същия университет и основател и ректор на саудитския университет в Риад. Бил е там и посланик, както и Пакистан и Йемен. Чичо му е основател и генерален секретар на Арабската Лига. Мнозина членове на семейството са били както в държавното ръководство, така и в първите редове на опозицията.

Семейството се заселва през 1960г. в престижиния квартал на Кайро - Маади, но остава изцяло чуждо на неговия светски и космополитен дух. Сред църкви и синагоги, във времена, когато ислямът е на втори план в страната, децата са възпитавани в силно религиозен дух. Младият Айман е сред най-добрите ученици в класа, много чете и често ходи в джамията, пренебрегвайки спорта. Съученикът му - журналистът Заки Мохамед, го описва като "загадъчен характер, затворен и обърнат към себе си".

В спомените си "Рицари под знамената на пророка", публикувани през 2001г. в лондонския радикален арабски вестник "Ал Ал Авсат", Зауахири дава да се разбере, че е силно повлиян от известния египетски писател Саид Кутб - откровен религиозен фанатик, целящ да премахне разлагащото западно влияние върху ислямския свят. Той вижда в традиционния джихад единствения начин за постигането на тази цел.

Зауахири цитира думите на Кутб: "Братя, движете се напред по своя път, потънал в кръв! Не се обръщайте нито на дясно, нито на ляво, гледайте само към небето!"

По повод на неговата екзекуция на 29.08.1966г., по заповед на президента Гамал Абдел Насър, Зауахири пише: "Режимът на Насър смяташе, че на ислямското движение е нанесен смъртен удар, след разправата със Саид Кутб и неговите другари. Но измамното спокойствие ... скриваше ядрото на съвременното движение на ислямския джихад в Египет!"

Тези думи се отнасят преди всичко до него самия - тогава 15-годишен, въпреки възрастта си, създава нелегална ислямистка група с 40 члена. Тя по-късно се обединява с 3 други групи под името "Ислямски Джихад", под ръководството на Камал Хабиб, също завършил Каирския университет. Новото движение бързо се разраства.

Зауахири завършва през 1974г., работи 2 години като военен лекар и през 1978г. се жени за Аза Новаир, също от много богато и силно религиозно семейство. Тя е била готова да стане "шахид" в името на пророка Мохамед, още преди да срещне сродната си душа. По желание на младоженците, на сватбата е нямало нито фотографи, нито музика, нито веселие, а изключително сериозни разговори на много чашки кафе.

През лятото на 1980г. Зауахири е вече в Пакистан и лекува ранени муджахидини в съпротивата срещу Съветската армия. Той и колегите му са първите араби, участвали по някакъв начин в тази война. Неговата основна мисия е да пътешества между Пешавар и Рияд, за да събира пари за каузата на ислямския джихад против СССР. Възприема тази локална война като тренировка за световната война против САЩ.

След убийството на Ануар Садат, Зауахири е арестуван по пътя към летището. При ареста оказва съпротива и става известен като отмъстителен човек. В затвора много пъти е измъчван и това силно повлиява на личността му - става жесток и фанатичен.

Доброто владеене на английски език му дава възможност да говори от името на затворниците. Той заявява: "Ние тук сме истински ислямски бойци и се борим против империализма...Ние сме армията на пророка Мохамед и ще разгромим евреите".

След като излиза на свобода, Зауахири заминава за родния град на Бен Ладен - Джеда, в Саудитска Арабия, където работи в местната болница. По това време последният е придобил там известност не само покрай бизнеса си, но и като активен борец против съветското присъствие в Афганистан. За подкрепата на муджахидините той вече е събрал до момента десетки милиони долари. Неговият кумир по това време е шейх Абдула Азам - палестинец, завършил шериатско право в Ал Азхар и преподавал в университета на крал Абдул Азиз в Джеда, където негов студент е Бен Ладен.

След началото на войната, шейх Азам пристига в Пешавар и превръща дома си в щаб на арабските муджахидини. Идеологията му е безкомпромисна: "Само джихад и автомат!" Отрича всякакви преговори, съглашения, диалози. Именно от него Бен Ладен възприема стилистиката на пропагандата на ислямския джихад, известна по цял свят от изявите му по телевизия "Ал Джазира".

Самият Азам обича да се снима с АК-47 и в този вид да отправя посланията си. Благодарение на неговите призиви, почти 50 000 араби преминават през Афганистан и се сражават със Съветската армия. Макар че зет му - алжирецът Абдула Анас, ги изчислява само на 3 000 и смята, че те са заемали предимно тилови длъжности, а са воювали най-вече самите афганистанци, познаващи най-добре условията на страната си.

Думите му се потвърждават от афганистански бизнесмен, живеещ във Варна от 1986г. Той смята че съпротивата срещу съветското нахлуване е възникнала стихийно сред местното население, поради страха от съветизация и унищожаване на ислямските ценности, както в средноазиатските съветски републики. Според него материално и морално са ги стимулирали местните богаташи, от страх да не загубят собствеността си и да не бъдат преследвани.

За разлика от Бен Ладен, Зауахири не се стреми да се сближи с Азам. Той скоро започва да контролира самия Бен Ладен, като вкарва в близкия му кръг своите хора от "Ислямски джихад". Бен Ладен започва да финансира организацията. Зауахири му става личен лекар и се среща постоянно с него, тъй като Бен Ладен страда от ниско кръвно налягане и чести пристъпи на световъртеж (поради което е силно пристрастен към кафето).

Предполага се, че именно той му повлиява да се скара с Азам. Основната причина са различията относно целите на джихада - докато Зауахири и Бен Ладен искат да го пренесат и разпространят в Саудитска Арабия и Египет, Азам не е съгласен мюсюлмани да воюват с мюсюлмани. Впоследствие Зауахири пуска слуха, че Азам е американски шпионин. В крайна сметка Абдула Азам и двама от неговите синове загиват от взрива на натъпкан с пластит автомобил, по пътя за джамията в Пешавар.

След извеждането на Съветската армия от Афганистан през 1989г., в самия край на годината, в лагера на муджахидините в афганистанския град Хост се провежда историческа среща, председателствана от иракчанина Абу Аюб. На нея присъстват 5 египтяни, в това число и Зауахири. Взема се решение за създаване на организация, разпространяваща джихада извън пределите на Афганистан. След дълги спорове я наричат "Ал Кайда" (база или мрежа). Тя обхваща структури и отделни муджахидини от целия свят. Въпреки че на ключовите позиции в нея са бойците от египетския "Ислямски джихад", лидер става Бен Ладен, като неин главен спонсор и финансист.

Последният се връща за целта в Саудитска Арабия, където вече е много влиятелен човек, легендарна фигура от войната. След нападението от страна на Саддам Хюсеин над Кувейт през 1990г. предлага на саудитското ръководство да защитава с хората си нефтените полета. То обаче възлага тази функция на американската армия, с обещанието, че тя ще напусне пределите на страната след края на войната.

Американците обаче остават и Бен Ладен се чувства предаден. Връща се в Кабул, откъдето започва да критикува управляващата саудитска династия и да финансира саудитските дисиденти, избягали в Лондон. От страх от атентат, организиран от спецслужбите на Рияд, се мести през 1992г. в Судан. Скоро към него се присъединява и Зауахири. В Хартум и двамата попадат под покровителството на местния лидер шейх Хасан Ал Тураби, установил в страната законите на Шериата и реализирал идеалите на ислямската република. Шейхът е завършил Сорбоната и лондонски университет.

В северната част на Хартум Зауахири организира учебна база за своите бойци. Към двойката се присъединява зетят на Бен Ладен - бившият египетски полицай Абу Хафс Ал Масри, който става военен ръководител на организацията. Един от близките му сътрудници е полковникът от египетските специални части Мохамед Макави, планирал през 1987г. самоубийствена атака със самолет срещу египетския Парламент. Предполага се, че именно той е планирал и разработил атаките от 11.09.2001г.

Там е и бившият египетски военен инструктор Али Мохамед, който има и американско гражданство. Има информации, че е бил двоен агент, работил дълги години за ЦРУ. Бил е внедрен в "Хезболла" и е обучавал техните бойци, както и телохранителите на Бен Ладен. И още през 1990г. е подал информация на ФБР за "Ал Кайда", оставена без внимание. Ако тя беше стигнала до местоназначението си, светът щеше да бъде друг!

През този период са налице някои противоречия между Зауахири и Бен Ладен, тъй като първият иска преди всичко да свали светското правителство в Египет, а вторият - да разпространи джихада по целия свят. Затова Бен Ладен го финансира ограничено.

Тъй като египетско-суданската граница на практика не се охранява, с помощта на специалните служби на Судан започва прехвърляне в Египет на оръжие и боеприпаси. Първият атентат е срещу египетския министър на вътрешните работи. При взрива на паркиран наблизо автомобил двама терористи-самоубийци загиват, а министърът се отървава с наранена ръка. Следващата цел е министър-председателят, докато минава край девическо училище. Той се спасява, но са ранени 21 случайни граждани, а 12-годишно момиче загива. Жителите на Кайро издигат на демонстрациите лозунга "Тероризмът е враг на Аллах", а срещу джихадистите започват строги репресии.

Зауахири е разстроен от реакцията на съгражданите си, но продължава практиката, като въвежда предсмъртни молитви, записани на електронен носител за терористите-самоубийци. В тях смъртниците говорят за свещената мисия, с която ги е удостоил Аллах. Така започва да се нарушава един от каноните на исляма, забраняващ самоубийството.

Следващата цел е самият Хосни Мубарак, по време на посещението му в Адис Абеба. Атентатът е отново неуспешен, загиват двама етиопски полицаи. Репресиите срещу джихадистите се ожесточават неимоверно и в отговор Зауахири взривява египетското посолство в Исламабад. Загиват 16 души, 60 са ранени, посолството е разрушено.

 

Египетските специални служби стягат кръга около Зауахири и успяват да внедрят в обкръжението му две момчета, завербувани чрез сексуален шантаж. Суданските им колеги ги разкриват и арестуват. Зауахири ги изисква за разпит, с обещанието да бъдат върнати. Не го изпълнява и ги екзекутира след разпита, който заснема на диск.

Възмутените судански власти гонят "Ал Кайда" от страната, което е в интерес на САЩ и Саудитска Арабия. В резултат Бен Ладен губи 300 000 000 долара инвестиции в Судан. Той се установява в източноафганистанския град Джелалабад.

Зауахири пък тръгва да пътешества по света. Минава както през Сараево и Чечня, така и през Холандия, Швейцария и дори България.

Известно е, че е залавян в Дагестан с фалшив судански паспорт и е престоял 4 месеца в руски затвор на ФСБ, след което е бил депортиран. Този период от живота му и досега поражда спекулации, че е завербуван от ФСБ (разпространяваше ги покойният Александър Литвиненко). Доказателства няма.

Оттам Зауахири се присъединява към Бен Ладен в Джелалабад. Последният рязко увеличава финансирането на организацията. На 23.02.1998г. двамата подписват поредния документ за обединяването на своите организации. В него се говори за "създаването на международен ислямски фронт срещу евреите и кръстоносците". Включва фанатизирани мюсюлмани от по-голямата част от света. Членовете на египетския "Ислямски Джихад" обаче са резервирани към новата организация. От нея излиза даже по-малкият брат на Зауахири - Мохамед.

В Баку и в Тирана агенти на ЦРУ отвличат членове на "Ислямски Джихад" и ги предават на властите в Кайро, където получават сурови присъди. След един месец Зауахири обещава, че ще говори с американците на единствения език, който те разбират. На следващия ден терористи-самоубийци взривяват посолствата на САЩ в Кения и Танзания. Загиват 225 души, над 500 са ранени. Посланието е предадено!

По заповед на президента Клинтън са изстреляни 79 ракети "Томахоук" по предполагаеми обекти на терористите в Афганистан и Судан, без никакъв ефект.

Идва 11.09.2001г. След ударите е разпространено телевизионното обръщение на Бен Ладен и Зауахири. Първият почти не говори, последният заявява: "Тази велика победа стан възможна единствено благодарение на Божията благодат! Това не е само човешки успех - това е божествен акт! Тези 19 смели мъже, които отдадоха живота си за Бога, ще бъдат облагодетелствани от Него!"

Останалото е добре известно вече от 10 години.

В началото на ноември 2001г. Бен Ладен и Зауахири получават от талибаните афганистанско гражданство. А през декември Зауахири публикува книгата си "Рицари под знамето на пророка", превърнала се в манифест на световния ислямски джихад.

Оттогава досега опитите да бъде заловен са неуспешни, въпреки многократните съобщения за неговото ликвидиране. Той вероятно продължава да се укрива в "зоната на племената" и да изпраща от там телевизионните си обръщения.

Следва да се отбележи, че от 2003г. до него вече не присъства Бен Ладен. Макар последният до гибелта си да остана главен идеолог на организацията, оперативното и стратегическото ръководство отдавна са в ръцете на Зауахири.

След 02.05.2011г. той отстрани потенциалните си съперници за поста и оглави организацията еднолично. На 07.07.2011 се появи първото му видеообръщение след смъртта на Бен Ладен. В него той скърби и се моли за него и обещава на САЩ „нови големи неприятности"...