Трябва да изпълним хуманитарния си дълг по отношение на бежанците, заяви премиерът Пламен Орешарски по време на заседанието на Европейския съвет в Брюксел.

Една от темите на него, бе именно цялостната политика на Европейския съюз (ЕС) по отношение на миграционния натиск над Европа.

На пръв поглед това изказване на българския министър-председател звучи държавнически, отговорно, и най-вече, разбира се, по европейски. Точно последният му контекст обаче се подрива от последващите думи на първия ни министър, който каза, че по време на съвета няколко пъти е споменал, че очакваме помощ от ЕС, но в никакъв случай не трябва да очакваме, че тази помощ ще покрие всички наши разходи.

Ерго, излиза, че „Общността" може и да ни окаже някаква помощ, но основната част от масрафа (разходите), както казват нашите югоизточни комшии дето ни захранват с т. нар. бежанци, си остава пак за сметка на мизерстващия българин. Който плътно е залепнал на дъното на всякакви еврокласации по човешко живеене...

И тук неизбежно възниква въпросът: „А кой ще изпълни хуманитарния си дълг към българите?!" Защото българската държава, както личи и от проекта за новия Бюджет 2014, отдавна е абдикирала от това си задължение; брюкселските чиновници, загрижени само за собственото си благоденствие, са направили същото и ние сме превърнати в лаборатория, в която се изследва за колко време страната на столетниците ще се превърне в страната на най-кратко живеещите граждани на Европейския съюз!!!...

И понеже българите проявяват инат и не щат да мрат с темповете, които са им заложили в проекта "Ран-Ът", особено тези от третата възраст, сега с помощта на „братска Турция" ни стоварват още една тегоба - да се справяме с пришълците!

Става дума за проект за „прехода към пазарна икономика в България". Престъплението се състои в методите и средствата, заложени в него за постигане на целта. Благодарение на проекта "Ран-Ът" сега българската икономика е в руини и България е върната със 100 години назад в своето развитие; унищожени са всички социални завоевания на народа ни, добити с толкова труд и лишения; нацията измира и се топи интелектуалния й и културен потенциал, а богатите стават все по-нагли и отчуждени от болката и страданието на народа...

Но, да се върнем на темата. Както е ясно на всеки трезвомислещ и поне малко запознат с международното законодателство, тези дето пресичат незаконно границата ни с Турция не са никакви бежанци. За такива ги провъзгласиха българските и брюкселските бюрократи. Едните водени от прекомерно чувство за слугинаж, другите - от страхът неканените гости един ден да не се явят пред собствените им уредени къщи.

А иначе и едните, и другите много добре знаят, че за никакви „бежанци" не може да става и дума. В България влизат хора, нарушаващи границата, което е престъпление по законите на всяка една държава. Нямаме съседни държави, които да водят война.

Истината е, че по действащите европейски норми бежанец е човек, който влиза в страна от съседна на нея, където се води война, и прави това през ГКПП. В Турция няма война, а ние не сме нито до Сирия, нито до Алжир, нито до Пакистан, нито до Мали. Затова, крайно време е, да спрат да се отнасят към българите като към хора с доста сериозни ментални проблеми. Не сме такива. Просто прословутото ни овче търпение вече се изчерпва!

Защото, тези т. нар. бежанци живеят от нашите пари, а в същото време самите българи тънат в мизерия и живеят сто пъти по-зле от тях. И същите тези българи, които изнемогнат в мизерия, Вие искате да издържат всеки незаконно влязъл в страната ни. Твърде силно обаче е да се говори за каквато и да е било „ксенофобия".

Въпреки че в интервю пред кореспондента на БНР в „европейската столица" премиерът заяви, че ксенофобското ни отношение вече се коментира в Брюксел, много лошо впечатление прави, изключително лошо. Сигурно няма да мине много време и ще видим репортажи за лошите условия, в които живеят бежанците, допълни Орешарски.

Ударът обаче, както винаги се случва в живота, не дойде от там, откъдето е очакван, от Брюксел, а откъм гърба. В открито писмо от Българския хелзинкски комитет (БХК) председателят на комитета Красимир Кънев призовава отговорните институции да преосмислят подхода си към хората, които търсят убежище у нас.

В писмото до вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, изпратено е копие и до Роланд-Франсоа Вейл - представител на Върховния комисариат за бежанците към ООН, Кънев пояснява:
"Призоваваме Ви сериозно да преосмислите подхода си към хората, търсещи убежище в нашата страна. Няколко хиляди бежанци, огромната част от които законопослушни хора в трудоспособна възраст, не би трябвало да са проблем за България, която в годините на прехода загуби близо два милиона от своето население".

Ами, г-н Кънев, именно загубените в годините на прехода близо два милиона са проблем. В резултат на тази загуба, страната ни няма необходимия ресурс да посрещне нуждите на собственото си население, камо ли на няколко хиляди пришълци!

Горното обаче изглежда въобще не интересува изпеченият „правозащитник", който е изпратил писмото до вътрешния министър заради изявления от страна на Йовчев и други длъжностни лица пред медиите "относно изграждането на центрове за бежанци от затворен тип, изграждане на ограда по границата и най-вече - предоставянето и проверката на дактилоскопични отпечатъци и биометрични данни на консулския отдел на Посолството на Сирия".

По отношение на затворения тип институции за настаняване на бежанците, от Комитета припомнят, че "държавите - членки не могат да задържат определено лице единствено поради това, че е кандидат за убежище и закрила". Явно от БХК скоро не са имали работа в центъра на столицата, та не са видели със собствените си очи какво множество от имигранти свободно се мотае там.

За да придобият обаче една по-пълна представа за „бежанското съвокупление" на пъпа на София, нека да посетят района от Джамията и Синагогата до „Лъвов мост" и „Женския пазар" след 9 ч. Тогава не само със собствените си очи ще се убедят, че „бежанците" у нас са „волни птици", ерго МВР не ги затваря, но ще изпитат и висок приток на адреналин от срещите им с тъмноцветната реалност!

Убеден съм, че срещите коренно ще променят и мнението на „правозащитниците" за заплануваното изграждане на ограда между България и Турция. Подобен опит, според тях, за възпиране на лицата, търсещи убежище в страната ни, освен дълбоко нехуманен и извън цивилизационните стандарти на демократичния свят, към който държавата ни се гордее, че принадлежи, е популистки. Целта на този строеж е само хвърляне на прах в очите на обществото, защото той ще бъде неефективен, категорични са от БХК.

Според БХК и "предоставянето на всякакъв вид данни на представители на официалните власти от страната на произход, от която кандидатите за убежище бягат и търсят закрила в Република България, представлява грубо нарушение на всички норми на правата на човека, стандартите на международната закрила и на собствения ни закон". От Комитета остро осъждат подобна практика и призовават към незабавното й прекратяване.

Не ще и дума, казаното е строго и хуманно! Само дето авторите на писмото изобщо не си правят труда да посочат някакъв друг способ за съдействие за установяване на евентуални терористи сред пришълците, незаконно пресичащи държавната ни граница. А споменът за атентата в Сарафово виси със страшна сила и дори БХК не може да го изтрие!

Горното не е по силите дори на бившият министър на външните работи Соломон Паси, който коментира преди дни, че: "При тази демографска криза на бежанците трябва да гледаме като на съкровище."

Паси явно тотално не е наясно с някои работи. Демографската криза при българския етнос, не е само в броя жители и граждани на България.

Стопяването на българския етнос чрез намалена раждаемост, увеличена смъртност и засилена емиграция, предимно на млади мозъци не може да се контрира от 7000 бежанци от арабски или африкански произход.

Ето защо, на мен българите са ми по-мили от „бежанците"!