Трябва да се намали броят на министрите и да се следва сингапурският модел на правителство, това заяви неотдавна, по време на посещението си у нас, икономистът проф. Стив Ханке, наричан „баща на валутния борд в България".

На пръв поглед, това е примамлива идея. А и едно вглеждане в днешните реалности в един от „азиатските тигри" я правят още по-популярна. С изключение, разбира се, сред чиновничеството. Защото сингапурските „държавни служители" работят много точно и всеки един от тях е изключително компетентен в своята област.

Според организацията „Прозрачност без граници" за 2009 г. Сингапур заема 3-то място в класацията за липса на корупция, отстъпвайки само на Дания и Нова Зеландия. И има си хас да е другояче, след като тамошните чиновници получават много високи заплати, рушвети - не се приемат (?!), а корумпираните ги чака... бесилка!

Напълно заслужено Сингапур е обявен за най-привлекателен град за живеене в Азия, а в световната класация заема 26-то място. И това въпреки, че градът влиза в десятката на най-скъпите градове в света. Високите цени се компенсират с високи заплати, които зависят от натрупания опит и образованието на служителите.

Впрочем, съвсем неуместно е да се говори за средна заплата. Разликата в заплащането на труда е значителна. Гастарбайтер в строителството или в почистването, например, взема към 450 американски долара месечно, продавач в магазин - 900-1 100 долара, специалист по високи технологии - 3 000-6 000 долара, университетски преподавател - 11 000 долара. Висшист, в зависимост от ВУЗ-а, в който се е дипломирал, се помества в периметъра между 1 500 и 3 000 долара начална заплата.

Плюсовете на Сингапур обаче въобще не свършват с високите заплати. Комуникациите са достигнали съвършенството - да се придвижваш в града е направо приказка. Както пътищата, така и общественият транспорт са едни от най-добрите в света. В метрото и в двуетажните автобуси винаги има места. Никой не гони потеглящия автобус и защото в час пик следващият автобус пристига след 2 минути. А разходка на трима души с такси е равна на стойността на билетите им в градския транспорт.

Навярно това е имал предвид министър-председателят Пламен Орешарски, заявявайки, че в буквалния смисъл сингапурският модел не е приложим в България, но много от елементите му са приложими. Опитваме се, поясни той, и сега да го правим с мерки за подобряване на бизнес-климата и за насърчаване на инвестициите.

Според проф. Стив Ханке обаче не само ниското ни жизнено ниво е това, което пречи на страната ни да се превърне във „втори" Сингапур. Корупцията, по думите му, също така създава лош имидж на България и спира развитието й.

Затова е нужно да последваме и другият пример на Сингапур, който въобще няма да е така примамлив като този, за който вече стана дума по-горе. Защото Сингапур е една от тези държави, в които „Демокрацията е власт на закона"!

Сингапур е най-безопасният и чист град в света. В него всякакво оръжие е забранено и няма случаи на въоръжени нападения или грабежи. Даже по-големите кухненски ножове са заоблени по такъв начин, че с тях не може да бъде нанесен смъртоносен удар. Дори през ум не ми минава каквото и да било сравнение с милата родна картинка, наложила се в скъпото ни отечество през последните 24 години.

Естествено, в Сингапур не винаги е било така. Преди 40 години е намерен начин да се принудят жителите на града и туристите да спазват реда и това са солените глоби. У нас обаче, както ще стане видно, шансът те да бъдат въведени и още повече прилагани не е дори нулев, той клони към минус 410 градуса по Фаренхайт!

Стойността, например, на всеки вкусен сандвич, който е купен от близката закусвалня, ще нарасне с 1 000 долара, ако седнете на непозволено място навън, подпийвате бира и накрая, съвсем по нашенски, си захвърлите боклука на улицата.

Дори да не хвърляте опаковки, а да подхвърляте трохи на гълъбите, глобата от 500 до 1 000 долара също няма да ви се размине. А за повторно нарушение, може и да останете в затвора за някой и друг месец. Как виждате у нас подобно нещо?

Ако решите пък след вкусния обяд да се освежите с една дъвка, то „удоволствието" ще ви струва отново само... 1 000 долара. С този навик сингапурци се борят отдавна. Но не само дъвченето е забранено, а и съхраняването и предаването на дъвка на друг човек. Дъвката се преследва като наркотик, само глобата е по-малка!

Със 100 долара ще се разделите, ако пък ви обладае идеята да пресечете улицата далеч от зебрата. Сингапур е една от малкото страни в Югоизточна Азия, в която така строго се отнасят към пресичането на пътя. Това не ви е Тайланд, където пешеходните пътеки и светофарите са малко и улицата се пресича буквално навсякъде.

Сингапур е ад и за пушачите. Там проблемът с пушенето на публични места отдавна е решен и никой дори не си помисля да „преразглежда" правилата. Градът сякаш е създаден за Вас, ако обичате да пушите в асансьора, например. Това приключение ще ви струва също някакви си 1 000 долара. Асансьорът ще спре, а на изхода вече ще ви очакват полицаите. В Сингапур пушенето е разрешено само на точно определени места. А ако глобата от 1 000 долара ви се стори малка, то опитайте да пушите в метрото. Там абсолютно гарантирано ще се разделите с пет пъти по-голяма сума.

Не е възможно и не е нужно да се изброят всички санкции, които предвиждат законите в Сингапур. Може би трябва само да добавим, че кражба, насилие, наркопласмент се наказват със смъртно наказание, което се прилага чрез обесване.

Благодарение обаче именно на тези „драконовски" закони Сингапур се е превърнал в един от най-уредените градове в света.

Уви, въпреки демонстрираната загриженост на проф. Ханке за по-добро уреждане на миналата ни родина трябва да забравим идеята, че можем да се превърнем в „сингапурското чудо". Така, както отдавна забравихме, че много бързо ще се превърнем в една „Швейцария на Балканите"!