Румънският президент Траян Бъсеску оцеля след вота, който трябваше да потвърди резултатите от импийчмънта в Парламента и да го отстрани от президентския пост. Неговите последователи и симпатизанти дисциплинирано ходиха на плаж и за риба в неделния ден и така провалиха усилията на лявоцентристката коалиция, начело с министър-председателя Виктор Понта и парламентарния спикер Крин Антонеску да го "гътнат".

А ако говорим сериозно и се изразяваме на литературен български език, Румъния поне в този случай изпълни препоръките на ЕС по отношение на законността на парламентарните и избирателните процедури и си възвърна частично доверието на Брюксел. Друг е въпросът, че според лявоцентристите Траян Бъсеску си е запазил поста по незаконен начин, защото в избирателните списъци присъстват милиони хора, които от две десетилетия не живеят в страната (тук трябва да отбележим преди всичко стотиците хиляди румънски цигани, които според данни, представени от бившия секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов - д-р Николай Слатински, са започнали преселението си в България още в началото на 90-те години на ХХ век/.

Не вярвам обаче някой от еврокомисията да тръгне да оспорва резултатите от референдума, тъй като, без съмнение, именно президентът е този, който твърдо държи на европейската ориентация на страната.

Неотдавна в руския аналитичен сайт РЕГНУМ се появи статия, в която се доказва как Русия може "да купи Румъния за жълти стотинки" по време на управлението на Виктор Понта. А доскорошните подопечни на Модест Колеров (през месец май т.г. той продаде сайта и отстъпи поста главен редактор на Виген Акопян) никога не пишат такива неща случайно и без аргументи.

По време на предишното дясноцентристко правителство на Емил Бок не можеше и дума да става за поставяне под съмнение на проевропейската ориентация на страната. Фактът, че и президентът, и правителството изразиха готовност "Южен Поток" да мине през Румъния, вместо през България също е резултат от настойчивостта на западните партньори - руският газ е нужен на Италия (възприемана в Румъния като "голям брат") и Австрия, където живеят и работят стотици хиляди румънски граждани.

Изобщо, Траян Бъсеску никога през изтеклите досега години на президентския пост не си позволи личен конфликт с Путин или Медведев, въпреки че дори постави под съмнение официалната руска позиция за Втората световна война. И нямаше как да не го направи - в сраженията със Съветската армия са загинали 600 000 румънски войници и офицери.

Да припомним, че по време на светкавичната Яш-Кишиневска настъпателна операция на Трети Украински Фронт, румънските войници при отстъплението са отровили кладенците с вода на молдовската територия и така са причинили смъртта на значителна част от настъпващите червеноармейци.
Отговорът на маршал Толбухин е бил румънците да не се вземат в плен, а да се унищожават на място.

Това е една от причините, че дори по време на Варшавския Договор и СИВ, според логиката на историята, в Букурещ в крайна сметка дойде на власт антисъветски настроен ръководител като Чаушеску. Той се опитваше да се хареса на Запада и да монополизира отношенията между социалистическия лагер и Третия свят ("братските" отношения между Букурещ и редица африкански и азиатски държави бяха се развили до абсурд).
Едновременно с това постоянно лазеше по нервите на Москва и Будапеща с териториалните претенции към Молдавската ССР и Северна Буковина и с подтискането на унгарското малцинство в Трансилвания. А откровената "продажба" на румънските евреи на Израел, в смисъл, че имаше установена тарифа за разрешението им да емигрират, нямаше аналог в историята (ако не смятаме "продажбата" на роднините на Наим Сюлейманоглу на Турция). Този пазарлък обаче му даваше възможност да общува и с израелските ръководители и да посредничи между тях и съветските им колеги.

Николае Чаушеску оцеля толкова дълго време на поста си, не на последно място благодарение на добрите си отношения с Тодор Живков. А за последните има заслуга бойното му другарство с дългогодишния Първи Секретар на ОК на БКП на Варненски окръг Тодор Стойчев - лежали са заедно в румънски затвор между двете световни войни.
Не случайно, когато Тодор Стойчев "нагази лука" и беше свален от висшите постове през лятото на 1981г., Николае Чаушеску го изиска за посланик в Букурещ.

Ако не беше смекчаващата посредническа роля на българските комунистически ръководители, "кондукаторът" сигурно щеше да сподели съдбата на чехословашкия си колега Александър Дубчек. Тогава поне щеше да умре от естествена смърт. А впрочем кой знае! Брежнев и Андропов вече му бяха много ядосани! Така че вместо като Александър Дубчек, можеше да свърши като Имре Наги!

След румънската "телевизионна революция" никой в Букурещ до тази година не си позволи да засегне по някакъв начин българо-румънските отношения. И Траян Бъсеску, и Емил Бок бяха установили партньорски отношения с Бойко Борисов. Това обаче направи именно Виктор Понта, не без участието на ръководителя на БСП и ПЕС Сергей Станишев.

През пролетта неговият външен министър Кристиян Дяконеску постави въпроса за оспорваните 17 000 м2 в Добруджа, където според слуховете са налице огромни залежи от природен газ. Вдигна се голям шум и от двете страни, докато от Брюксел скръцнаха със зъби на Букурещ и се наложи посланикът в София Антон Пъкурецу с половин уста да се оправдава, че министърът не е искал да каже това и че Букурещ няма териториални претенции към София.

Не беше работа на Сергей Станишев да се намесва в конфликта между Траян Бъсеску и Виктор Понта, дори от името на ПЕС! Защото, ако предположим невероятното - че БСП спечели парламентарните избори догодина и ГЕРБ мине в опозиция, отношенията "румънски президент - български министър-председател" ще рефлектират върху отношенията "България-Румъния" като цяло.

А той, като историк и международник трябва да знае, че двете най-бедни страни в ЕС не могат да си позволят да се карат в ключов за Европа момент - общите им съседи Сърбия, Украйна и Молдова са пред разпад, което не им пречи да се стремят към евроинтеграция.

И в трите има български малцинства както осъзнати, така и неосъзнати (гагаузите). С какво ще им помогне един българо-румънски конфликт? Определено ще влоши плачевния им социален статус!

Така или иначе, референдумът мина и надеждата за продължаващото българо-румънско партньорство, вече в рамките на Шенген и еврозоната, остава в ръцете на двамата десни лидери - Бойко Борисов и Траян Бъсеску.

В Румъния все пак политическото противопоставяне продължава - предстоят избори на нов Парламент и Генерален прокурор (досегашният е съюзник на Траян Бъсеску).