Румънският президент Траян Бъсеску оцеля след вота, който трябваше да потвърди резултатите от импийчмънта в Парламента и да го отстрани от президентския пост. Неговите последователи и симпатизанти дисциплинирано ходиха на плаж и за риба в неделния ден и така провалиха усилията на лявоцентристката коалиция, начело с министър-председателя Виктор Понта и парламентарния спикер Крин Антонеску да го "гътнат".
А ако говорим сериозно и се изразяваме на литературен български език, Румъния поне в този случай изпълни препоръките на ЕС по отношение на законността на парламентарните и избирателните процедури и си възвърна частично доверието на Брюксел. Друг е въпросът, че според лявоцентристите Траян Бъсеску си е запазил поста по незаконен начин, защото в избирателните списъци присъстват милиони хора, които от две десетилетия не живеят в страната (тук трябва да отбележим преди всичко стотиците хиляди румънски цигани, които според данни, представени от бившия секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов - д-р Николай Слатински, са започнали преселението си в България още в началото на 90-те години на ХХ век/.
Не вярвам обаче някой от еврокомисията да тръгне да оспорва резултатите от референдума, тъй като, без съмнение, именно президентът е този, който твърдо държи на европейската ориентация на страната.
Неотдавна в руския аналитичен сайт РЕГНУМ се появи статия, в която се доказва как Русия може "да купи Румъния за жълти стотинки" по време на управлението на Виктор Понта. А доскорошните подопечни на Модест Колеров (през месец май т.г. той продаде сайта и отстъпи поста главен редактор на Виген Акопян) никога не пишат такива неща случайно и без аргументи.
По време на предишното дясноцентристко правителство на Емил Бок не можеше и дума да става за поставяне под съмнение на проевропейската ориентация на страната. Фактът, че и президентът, и правителството изразиха готовност "Южен Поток" да мине през Румъния, вместо през България също е резултат от настойчивостта на западните партньори - руският газ е нужен на Италия (възприемана в Румъния като "голям брат") и Австрия, където живеят и работят стотици хиляди румънски граждани.
Изобщо, Траян Бъсеску никога през изтеклите досега години на президентския пост не си позволи личен конфликт с Путин или Медведев, въпреки че дори постави под съмнение официалната руска позиция за Втората световна война. И нямаше как да не го направи - в сраженията със Съветската армия са загинали 600 000 румънски войници и офицери.
Да припомним, че по време на светкавичната Яш-Кишиневска настъпателна операция на Трети Украински Фронт, румънските войници при отстъплението са отровили кладенците с вода на молдовската територия и така са причинили смъртта на значителна част от настъпващите червеноармейци.
Отговорът на маршал Толбухин е бил румънците да не се вземат в плен, а да се унищожават на място.
Това е една от причините, че дори по време на Варшавския Договор и СИВ, според логиката на историята, в Букурещ в крайна сметка дойде на власт антисъветски настроен ръководител като Чаушеску. Той се опитваше да се хареса на Запада и да монополизира отношенията между социалистическия лагер и Третия свят ("братските" отношения между Букурещ и редица африкански и азиатски държави бяха се развили до абсурд).
Едновременно с това постоянно лазеше по нервите на Москва и Будапеща с териториалните претенции към Молдавската ССР и Северна Буковина и с подтискането на унгарското малцинство в Трансилвания. А откровената "продажба" на румънските евреи на Израел, в смисъл, че имаше установена тарифа за разрешението им да емигрират, нямаше аналог в историята (ако не смятаме "продажбата" на роднините на Наим Сюлейманоглу на Турция). Този пазарлък обаче му даваше възможност да общува и с израелските ръководители и да посредничи между тях и съветските им колеги.
Николае Чаушеску оцеля толкова дълго време на поста си, не на последно място благодарение на добрите си отношения с Тодор Живков. А за последните има заслуга бойното му другарство с дългогодишния Първи Секретар на ОК на БКП на Варненски окръг Тодор Стойчев - лежали са заедно в румънски затвор между двете световни войни.
Не случайно, когато Тодор Стойчев "нагази лука" и беше свален от висшите постове през лятото на 1981г., Николае Чаушеску го изиска за посланик в Букурещ.
Ако не беше смекчаващата посредническа роля на българските комунистически ръководители, "кондукаторът" сигурно щеше да сподели съдбата на чехословашкия си колега Александър Дубчек. Тогава поне щеше да умре от естествена смърт. А впрочем кой знае! Брежнев и Андропов вече му бяха много ядосани! Така че вместо като Александър Дубчек, можеше да свърши като Имре Наги!
След румънската "телевизионна революция" никой в Букурещ до тази година не си позволи да засегне по някакъв начин българо-румънските отношения. И Траян Бъсеску, и Емил Бок бяха установили партньорски отношения с Бойко Борисов. Това обаче направи именно Виктор Понта, не без участието на ръководителя на БСП и ПЕС Сергей Станишев.
През пролетта неговият външен министър Кристиян Дяконеску постави въпроса за оспорваните 17 000 м2 в Добруджа, където според слуховете са налице огромни залежи от природен газ. Вдигна се голям шум и от двете страни, докато от Брюксел скръцнаха със зъби на Букурещ и се наложи посланикът в София Антон Пъкурецу с половин уста да се оправдава, че министърът не е искал да каже това и че Букурещ няма териториални претенции към София.
Не беше работа на Сергей Станишев да се намесва в конфликта между Траян Бъсеску и Виктор Понта, дори от името на ПЕС! Защото, ако предположим невероятното - че БСП спечели парламентарните избори догодина и ГЕРБ мине в опозиция, отношенията "румънски президент - български министър-председател" ще рефлектират върху отношенията "България-Румъния" като цяло.
А той, като историк и международник трябва да знае, че двете най-бедни страни в ЕС не могат да си позволят да се карат в ключов за Европа момент - общите им съседи Сърбия, Украйна и Молдова са пред разпад, което не им пречи да се стремят към евроинтеграция.
И в трите има български малцинства както осъзнати, така и неосъзнати (гагаузите). С какво ще им помогне един българо-румънски конфликт? Определено ще влоши плачевния им социален статус!
Така или иначе, референдумът мина и надеждата за продължаващото българо-румънско партньорство, вече в рамките на Шенген и еврозоната, остава в ръцете на двамата десни лидери - Бойко Борисов и Траян Бъсеску.
В Румъния все пак политическото противопоставяне продължава - предстоят избори на нов Парламент и Генерален прокурор (досегашният е съюзник на Траян Бъсеску).
Stefano
на 08.08.2012 в 15:40:16 #7г-н Коларов не пишете по теми които не разбирате! Ако сте си направили труда да прочетете малко информации от новините щяхте да разберете, че дали се е спасил Бъсеску ще стане ясно след като се произнесе румънският конституционен съд! Затова трябва да позачакате малко!
wittgenstein
на 02.08.2012 в 22:51:27 #6До: Mavi, прав си за това че Коларов в тази статия не е споменал армения !!! явно му забавиха заплатата този месец
Mavi
на 02.08.2012 в 01:14:34 #5Само да вметна, че Гагаузите са турци - християни. Гагаузите са турци и говорят на турски.
Mavi
на 02.08.2012 в 01:12:04 #4Браво на Коларов! Една статия в която не е споменал Армения.
Бай Ганьо 4 евър
на 01.08.2012 в 15:21:48 #3Допълнение: Басеску ПОСТОЯННО е търсил конфлект с Путин и многократно е говорил против Русия. Явно не познавате румънските реалности. Материалът Ви е изпълнен с омраза и неверни данни. А защо не пишете, че Румъния на Чаушеску е единствената държава в соц-лагера, отказала да нахлува в Чехословакия през 1968? И куп още неточности - връзките с Израел - Румъния е била модератор, признат от двете странни, за преговорите между Израел и палестинските лидери.
Бай Ганьо 4 евър
на 01.08.2012 в 15:17:10 #2Басеску, все още, не е оцелял! Точно сега Констуционния съд заседава дали референдумът е валиден или не! А има доказателства, заради които може да бъде валиден! Забележки: 1. Диаконеску не е външен министър на кабинета Понта, а на кабинета на Разван Михай Унгуряну - съюзник на Басеску. 2. Тезата за връзките меоду българо-румънските отношения и продължителността на "управление" в Румъния е, меко казано, смехотворна. Направо жалка, когато е изръсена от политолог. Колега, на всичко отгоре. 3. Реалностите в Румъния и България не са еднакви и нямат кореспонденция. Басеску не е десен, а е само бивш комунист, с голяма вероятност - член на Секуритате (бил е представител на социалистическа Румъния в Анвер по онова време, когато, за да излизаш от страната е трябвало да се попълват формуляри, да се остави семейство и др.). 4. Авторът не казва нищо за това, че Понта е сравнил Саркози с Берлускони, Басеску, Орбан и ББ-то. Като типаж на поведение и начин на управление. 5. Социал-либералния съюз не е ляв съюз, както грешно ес пише в България. Социал-демократите на Понта не са социалисти, а Антонеску е либерал (либерализмът в Румъния няма нищо общо с НДСВ, либералната партия е историческа партия, свързана с обединението на Кралство Румъния с Трансилвания) Благодаря Ви!
Минувач
на 01.08.2012 в 13:14:18 #1Поздравления, г-н Коларов! Коректна и информираща статия.