Изборите в Словакия останаха в сянката на тези в Русия. Ако не бяха сблъсъците между младежите и полицията по повод на разпространението на корупцията в държавата, почти никой извън нея нямаше и да разбере, че там нещо се случва.

Защото в изключително спокойната и уравновесена средноевропейска страна, населена с приветливи трудолюбиви хора, по принцип политическите събития слабо са отразени в общественото съзнание.

Повечето словаци са с провинциален манталитет (градовете навремето са били населени предимно с унгарци) и не приемат политиката и политиците на сериозно. Затова много не се вълнуват от избори и всеки си гледа работата, без да се меси в неща, които не разбира.

Все пак активността на изборите почти достигна руската - 59.11%. Почти половината от тях - 44.41% бяха дадени за победителите от „Смер - СД" („Смер" значи посока, а СД - социалдемократи). Така бъдещият (и бивш) министър-председател Роберт Фицо ще разполага с 83 депутати в 150-местния парламент.

По 16 депутатски места се падат на традиционните християндемократи и на новата партия „Обикновени хора". Партията на унгарското малцинство ще има 13 депутати (при 20% унгарско малцинство).

Управлявалият досега Словашки Демократичен и Християнски Съюз - Демократична партия на премиера Ивета Радичова, както и Либералната Партия ще разполагат с по 11 депутатски места.

Другите партии са „зад борда" и най-вероятно предстои да изчезнат. Става дума най-вече за Словашката Национална Партия. Управлявалият през периода 1992-1998гг. националист Владимир Мечиар от една страна има проблеми с правосъдието, а от друга, повечето от останалите словашки партии взеха на въоръжение неговия антиунгарски национализъм.

Това, което сигурно ще възприеме Роберт Фицо от Владимир Мечиар се отнася най-вече до проруския вектор във външната политика, станал навремето причина вездесъщата Мадлийн Олбрайт (по произход чешка еврейка) да нарече Словакия „черната дупка на Европа".

Макар че словашките националисти единствено се опитваха да балансират между Брюксел и Москва, за разлика от повечето свои източноевропейски колеги. Освен това се отнасяха изключително толерантно към русинското малцинство в източната част на страната, нещо, което се очаква и от социалдемократите на Роберт Фицо.

Русините са православни славяни, приели униатството, живеещи: в Словакия, източно от областта Спиш и регионалната столица Спишка Нова Вес; в Полша в планината Бесчади, югоизточно от градовете Жешув, Пшемишъл и Хелм; в Унгария източно от областта Хайду, регионалния център Хайдубесермен и курорта Хайдусобосло; в Румъния и Сърбия в областта Банат и в Закарпатска Украина. Говорят език, близък до украинския, но все пак различен от него.

От тяхната общност произхожда Анди Уорхол. Неговата световна известност успя да ги извади от изолацията и етнорелигиозното капсулиране, и да ги приобщи към обществено-политическия живот в страните, в които живеят.

Специално в Словакия те имат проблеми единствено с християндемократическите партии, смятащи се за наследници на профашисткия режим на монсеньор Йозеф Тисо от времето на Втората световна война (изпратил войски на Източния Фронт, минали в огромното си мнозинство на страната на Съветската Армия).

Един от идеолозите на неговите съвременни последователи - докторът по история Беата Блехова в интервюто си за вестник „Зора" от есента на 2005г. даде ясно да се разбере, че с антируската ориентация на словашките християндемократи е приключено.

В публичните си изявления тя цитира многократно подкрепящите Владимир Путин руски консерватори Александър Дугин и Наталия Нарочницкая, демонстрирайки евроскептицизъм.

Така или иначе, социалдемократите няма да могат да се коалират с двете християндемократически партии. Малка е вероятността да го направят и с либералите. По-голям шанс имат „обикновените хора".

Партията, без която обаче Роберт Фицо няма да може да управлява, е тази на етническите унгарци - аналог на нашето ДПС. Тя има абсолютната власт в тези южни райони на страната, където компактно живее унгарското малцинство. Единствено нейните лидери могат да обуздаят пробуждащия се краен унгарски национализъм в съседните на Унгария държави.

Специално в Словакия най-сериозната му проява е ежегодният историко-фолклорен фестивал в замъка на Ференц Ракоци до град Словенске Нове Место (Кишуйхей) в Източна Словакия, на 3 км до унгарската граница. Призивите, идващи оттам нерядко провокират сблъсъци между младежи от словашката и унгарската общности в градовете със смесено население.

Има обаче една голяма разлика между словашката Партия на Унгарското Малцинство и нашето ДПС. Докато Ахмед Доган е най-сериозният защитник на циганската общност у нас и прикрива престъпниците-цигани, там унгарците изобщо не си поплюват с тях.

Тъй като границата вече е премахната, в Словакия редовно влизат свободно активисти от унгарската националистическа партия ЙОББИК, които държат в страх циганските села в Южна Словакия и ги карат да се замислят дълбоко преди да вършат престъпления и дори хулигански прояви. Така облекчават работата на словашката полиция, която също не си поплюва с циганите, въпреки че и там кръстосват всевъзможни „защитници на човешките права" и вдигат шум по такива поводи.

Другите малцинства - полското в северната част на страната, чешкото в столицата Братислава и немското в нейните околности, не създават никакви проблеми на управляващите, а някога многочисленото еврейско е почти напълно унищожено по време на войната.

Каквото и правителство да създаде Роберт Фицо, няма никакво съмнение, че то ще работи за просперитета на страната, успяла да влезе в еврозоната в навечерието на световната икономическа криза. Съхраненият промишлен и селскостопански потенциал (включително и военната промишленост), в съчетание с основаната на прекрасната природа развита туристическа инфраструктура, са гарант за развитието.

Високата планинска верига Бескиди създава отлични възможности за скиорите, алпинистите и пещерняците - ски-пистата Ясна е в непосредствена близост до пещерата Деменовка. Многобройните минерални извори са дали възможност за строителство на първокласни балнеокурорти и СПА-центрове, като тези, около езерото Липтовска мара (град Липтовски Микулаш) се ползват със световна известност и привличат множество туристи от съседните страни, предимно от Полша и Чехия.

Развитата инфраструктура и относително високият за Източна Европа икономически растеж и жизнен стандарт дават възможност на Роберт Фицо да обяви бъдещото въвеждане на подоходен прогресивен данък, с цел да накара тези 25 000 словашки граждани, които според неговите изчисления получават месечен доход над 3000 евро да участват по-активно в решаването на социалните проблеми на бедните.

Той напомня по този повод, че в такива европейски страни като Франция, Германия и Австрия данъците стигат до 40% от доходите.

Ако словашката икономика продължи да се развива, както досега, социалдемократите ще успеят да вдигнат жизненото равнище на по-голямата част от работещото население (с изключение разбира се на циганската общност, която и там, както и у нас, не се поддава на интеграция).

Техният подход контрастира с този на най-популярния словашки политик от средата на първото десетилетие на новия век - големият приятел на България Павол Руско. Същият, като висш комсомолски ръководител, навремето демонстрираше здрава марксистко-ленинска закалка пред българските си колеги.

Когато стана вицепремиер, се опита да следва примера на Лешек Балцерович в съседна Полша. Неговата дясна икономическа политика и прекомерни амбиции за власт обаче не се харесаха на словаците и те го извадиха от играта.