Боздаг "оскверни" паметта ни и в Плевен

Покрай нагрелия се до червено скандал около разговорите на българския президент Росен Плевнелиев с турския вицепремиер Бекир Боздаг за „османските културни паметници" в България в сянка остана един друг, не по-малък скандал.

Става дума за изненадващото посещение на 7 август 2013 г. на турския вицепремиер Бекир Боздаг, придружен от турски депутати от Бурса и Истанбул, в Плевен. С делегацията бе и председателят на Народна партия „Свобода и достойнство" Корман Исмаилов и съпартиецът му Касим Дал, представители на турските дипломатически мисии в България и журналисти от поне десет турски медии. Интересно е, че официална информация за посещението предварително не бе огласена.

В Плевен турските гости разгледаха Панорама "Плевенска епопея 1877 г.", където преди обед бяха посрещнати от директора на Дирекция „Военноисторически музеи" - Плевен доц. Милко Аспарухов. След като видя експозицията, вицепремиерът Бекир Боздаг и придружаващите го лица разгледаха и колекция от руско и турско огнестрелно и хладно оръжие, което е било на въоръжение по време на Руско-турската война 1877-1878 г. Цялата обиколка бе подробно документирана и от турските медии.

В края на посещението си Бекир Боздаг подари на доц. Милко Аспарухов богато изрисувана ваза, а от своя страна директорът на Плевенската панорама му връчи като подарък сувенири - патрони, открити на мястото на сраженията по време на Плевенската епопея, и луксозно издание с християнски икони.

Преди да отпътуват от Плевен, турските „гости" се спряха, за да видят и редута „Кованлък", където са се водили едни от най-кръвопролитните сражения за Плевен по време на Руско-турската война 1877-1878 г. Пред паметната плоча, поставена на това място, те поднесоха и цветя. Редутът е бил превзет от отряда на генерал Скобелев при третия щурм на Плевен. В боевете тогава загиват хиляди воини.

Това „изненадващо посещение" на турския вицепремиер, което погледнато отвсякъде е недопустим дипломатически скандал, предизвиква поне някоилко въпроса, на които компетентните български власти просто са длъжни да отговорят.

Първият от тях е: „Как е възможно гост от такъв висок ранг - вицепремиер - да прави самоволни промени в програмата си?" И тук Външно министерство, по всички канони на дипломацията, е длъжно да отговори на обществото. Защото, ако и МВнР е било, както и плевенската общественост, „изненадано" от визитата на Боздаг в Плевен, то това си е демонстрация на пълно незачитане на страната ни. Нещо, което никоя уважаваща себе си държава не може и не бива да позволява! Ако уважава себе си, разбира се... Което за нашата е доста съмнително напоследък.

Вторият въпрос, който бе зададен и от присъстващите журналисти на директора на ВИМ-Плевен доц. Милко Аспарухов, е: „Защо посещението на вицепремиера на Турция в Плевен не е огласено?" Доц.Аспарухов обясни, че доколкото и той самият разполага с информация, визитата е неофициална. „За визитата разбрах от длъжностни лица от Генералното консулство в Пловдив. По надлежния ред, като длъжностно лице на Община Плевен, съм информирал за това Протокола на Община Плевен", каза доц.Аспарухов. Но на Панорамата на 7 август нямаше нито представител на Община Плевен, нито на Областна администрация.

И тук неизбежно възниква един друг въпрос: „В качеството на какъв доц. Аспарухов поддържа връзки с турското Генерално консулство в Пловдив?" Постът, който заема, не предполага такова задължение. Плевен не попада в обхвата на консулския окръг на Генералното консулство. Остава обяснението да е в доста честите му пътувания до югоизточната ни съседка. Засега въпросът остава без отговор, но шефът на ВИМ-Плевен е длъжен да го даде публично, поне на плевенчани. Защото изнасянето на информацията за посещението в местните медии предизвика буря от коментари както във форумите им, така и в социалната мрежа.

Освен около „неофициалното посещение" разгорещената дискусия във Фейсбук се завъртя и около въпроса: „Знаят ли плевенчани на чий паметник поднесе цветя по време на посещението си турският вицепремиер?" В голяма степен отговор дава надписът на плочата, която е прикрепена на паметника. На нея е изписано: „Турски редут „Баш Табия" Команден пункт на главнокомандващия турската армия при Плевен 1877 г." Тоест паметния знак обозначава мястото, откъдето Осман паша е командвал по-успешното избиване на руските войници.

Чудно ли е тогава, че според споменатия вече неколкократно доц. Аспарухов: „В последно време туристите от Турция са значително повече в сравнение с предходните години. Те проявяват интерес не само към Панорама „Плевенска епопея", но и към всички паметници на ВИМ-Плевен и събитията, случили се през онези години. Историческите факти се предават такива, каквито са. Всички гости, включително и турските, приемат тази информация като исторически случили се неща, а не като нещо, от което днес може да се прави политика."

Само че турският вицепремиер, поднасяйки цветя на фамозния паметник, не само, че направи политика, но и направи нещо много повече - оскверни паметта ни като нация. И съвсем естествено това негово деяние разлюти страстите и умножи въпросите, които се задаваха в дебата във връзка с паметника.

„Кога и от кого е построен, кой го е проектирал и на коя сесия на Общинския съвет (ОбС) - Плевен е утвърден този паметник?" пита една от най-активните участнички в дискусията Евгения Иванова - областен председател на Политическа партия „Нова зора".

Нейният гняв е многократно усилен и от факта, че само преди няколко месеца от партията поискаха от ОбС да монтират в град Плевен там, където разреши общината, мемориална плоча и пръст от гроба на кан Кубрат. Но това не им бе разрешено, защото според написаното от Иванова за плевенските съветници изразът "представителна група на ПП "Нова зора" е „мръсна дума".

Излиза, че словосъчетанието „Команден пункт на главнокомандващия турската армия" е далеч по-приемливо за ОбС-Плевен! Това кара Иванова да пита: „Какво се предвижда за в бъдеще на територията, на която се намира паметника? Нима там ще се издигне мемориален комплекс на нашите поробетели?"

Според друго мнение - на Веселин Попов, „кампаниите за отричане на Руските борби за нашето освобождение ще са пагубни. Да не говорим, че са грешни пред Бог и жертвите, които са се отдали изцяло, за да ни има нас." За него: „На този камък не му е мястото там... Турчинът трябва да е сочен като победен ...и да не се поменава с камъни било то и указателни," заключава плевенчанинът.

На мен лично, май не ми остава нищо друго освен да се присъединя към мненията на Евгения Иванова и Веселин Попов, както и на многото техни поддръжници. Надявам се, че и проф. Стойков ще намери за нужно да подкрепи тези свои поддръжници във Фейсбук, които смятат, че: „не е в играта този път, може би го насилват, но той за сега не е..." и не ще остави някакво съмнение.

Колкото до странната роля, която изпълнява в целия този сценарий шефът на ВИМ-Плевен доц. Милко Аспарухов, нужно е да му припомним собствените му думи казани пред плевенските и турските медии: „Функцията на Военноисторическите музеи е именно тази - да съхрани за поколенията историческата памет и всичко онова, което се е случило в Плевенския регион през паметната 1877 г., войната, която ни върна на картата на Европа и свободния свят."

Забрави ли тази своя мисия, ще се нареди до тези, които усилено работят да изчезнем от картата на Европа и свободния свят!