През последната седмица станахме свидетели на бясна дипломатическа совалка между страните, разположени непосредствено на изток от България.

От север на юг беше обхванат регионът от Москва до Йерусалим.

Едновременно турският министър-председател и арменският министър на отбраната се оказаха в Москва.

На 20 януари там ще бъде и арменският президент, а до края на месеца може да го последва и азербайджанският.

По същото време руският външен министър беше в Ереван. Турският му колега пък трябваше спешно да решава възникналия дипломатически проблем с Израел.

И той наистина успя да го реши успешно, като обезпечи по-нататъшното сътрудничество на своята страна с еврейската държава.

Изобщо, трябва да отдадем дължимото на Ахмет Давутоглу. Откакто зае този пост, той не се колебае да взема смели решения, които вече на практика изцяло подмениха господствалата почти цял век кемалистка външно-политическа доктрина.

Опитва се да води настъпателна политика по всички възможни направления, като не се старае особено да прикрива основната си цел - възкресяването на величието на турската мощ от времената на Османската империя.

Като политик реалист, прави и необходимите компромисни изказвания (досега неподкрепени с дела). Поради което вече е обект на остри критики от страна на опозиционната Народно-републиканска партия (автентичните кемалисти).

Един от нейните депутати дори го попита дали всъщност фамилията му не е Давутян!? Поводът беше неговата пасивност спрямо редицата европейски инициативи в подкрепа на турските кюрди и спрямо обявената от лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан (излежаващ доживотна присъда в затвора на остров Имралъ в Мраморно море) „Хилядолетна война" на турската държава.

Истинската причина обаче е възможната ратификация от страна на Меджлиса на протоколите, подписании от президентите на Турция и Армения.

Именно те са в основата на отклонението от кемалистката доктрина, иманентна част от която е безрезервната подкрепа за Азербайджан, независимо дали е в състава на СССР, или е независима държава.

Отказът от обвързването на установяването на дипломатически отношения между Анкара и Ереван и отварянето на турско-арменската граница с проблема за Нагорни Карабах се тълкува като предателство както от много политици в Анкара, така и от почти всички в Баку.

Всъщност, и в Ереван далече не всички са съгласни с прословутите протоколи, тъй като в тях не се споменава нищо за арменския геноцид.

На 12 януари в центъра на Ереван имаше масова демонстрация пред сградата на Конституционния съд, който въпреки това ги ратифицира. От опозиционната партия „Дашнакцутюн" (бивша членка на правителствената коалиция, минала в опозиция именно заради прословутите протоколи) призоваха Парламента да не ги ратифицира, като заплашиха с граждански вълнения и национална катастрофа!

На същото мнение са и много видни представители на арменската диаспора. Всичко това, както и забавянето на тяхната ратификация от страна на Меджлиса, даде повод на арменския президент Серж Саркисян да заяви, че ако Анкара продължи да се бави с ратификацията, той може да оттегли подписа си (с което заслужи одобрението на „Дашнаците").

В момента нарастващото самочувствие на арменските ръководители се гради най-вече на последните прояви на безрезервна подкрепа от страна на Москва, които обезсмислиха зачестилите напоследък твърдения за криза в руско-арменските отношения.

Срещата в Ереван между външните министри Сергей Лавров и Едвард Налбандян премина в „топла, дружеска атмосфера и пълно взаимно разбирателство по всички обсъждани въпроси".

Със сигурност така ще бъде охарактеризирана и предстоящата среща между президентите Дмитрий Медведев и Серж Саркисян в Москва.

От своя страна, Председателят на Долната Камара на руската Държавна Дума Сергей Миронов даде пространно интервю за арменските медии, в което наблегна на братските отношения и бойната дружба между двата народа, както и на стратегическото партньорство между неговата партия „Справедлива Русия" и „Дашнакцутюн", което напоследък се проявява най-вече в Социалистическия Интернационал.

Политиците и от двете страни не пропуснаха да споменат и отпуснатия на Република Армения руски кредит от 500 000 000 долара. Той даде глътка въздух на задушаващата се от кризата и блокадата арменска икономика.

(Като пример мога да посоча, че средната заплата за Ереван е 25 000 драма, като приблизително 380 драма са равни на един долар.
В провинцията положението е още по-лошо. А например секретарката на Комитета на ветераните от Нагорни Карабах - много сериозна и влиятелна организация, получава 35 000 драма - по-малко от мене, когато работех в Министерството на отбраната по времето на Жан Виденов и вицеадмирал Димитър Павлов).

Всъщност и САЩ не останаха по-назад: арменската диаспора там издейства безвъзмездна помощ за Нагорни Карабах в размер на 8 000 000 долара и си спечелиха гнева на азербайджанците.

При всички тези прояви на солидарност между Москва и Ереван, в Баку най-вероятно са разбрали, че би било самоубийство да се опитат да си върнат Нагорни Карабах със сила.

Затова там вече започна процес на сериозно преосмисляне на отношенията с Вашингтон и Анкара. Въпреки войнствените изявления на президента Илхам Алиев и бързото нарастване на военния бюджет на страната, подновяването на военните действия е много малко вероятно.

Всъщност династията Алиеви, която е от кюрдски произход (също както и дългогодишният ръководител на Азербайджанската ССР Багиров) не се интересува чак толкова от Нагорни Карабах и за членовете на президентския клан е по-важно да запазят контрола над родния Нахичеван.

А той е откъснат от основната част на държавната територия и остава беззащитен пред евентуална арменска атака. Такава не е изключена като отговор на азербайджанска атака срещу Нагорни Карабах.

Въпреки спекулациите за разполагането там на турски войски, те едва ли биха посмели да се намесят, имайки предвид близостта на руската военна база във втория по големина арменски град Гюмри (бивш Ленинакан) и присъствието на поделения на руските Гранични войски по турско-арменската граница.

А че те не биха останали безучастни, говорят и последните изявления на Генералния Секретар на ОДКС Николай Бордюжа, който дава да се разбере, че тази организация на практика е наследник на Варшавския договор.

А пък и тясната 8-километрова гранична ивица между Турция и Нахичеван може лесно да бъде сравнена със земята.

Останалата граница на Нахичеван е с Иран, който поне засега пази строг неутралитет. Това не му пречи да подпомага арменската икономика, като финансира строителството на ж.п. линия, нефтопровод и газопровод между двете страни.

В момента се водят разговори Армения да стане транзитна страна за иранските стоки към грузинските пристанища Поти и Батуми (разбира се, докато на власт в Грузия остава проамериканският режим на Михаил Саакашвили, това не е възможно).

Между Техеран и Ереван няма никакви проблеми. Арменското малцинство в Иран се ползва с всички права и дори с привилегията да произвежда алкохол, докато богати ирански студенти в Ереванския държавен университет изкупуват скъпи апартаменти в арменската столица, а иранските студентки носят къси поли и развяват „буйни гриви".

Не така обаче стоят нещата между Техеран и Баку. Основният проблем между тях са 25-милионното азербайджанско малцинство в Северен Иран и ираноезичното малцинство „талиши" в Южен Азербайджан.

Взаимните подозрения в сепаратизъм са налице. Въпреки това, в Баку все по-често се чуват трезви гласове за преориентация на външната политика на страната към стратегическо сътрудничество с Москва и Техеран.

Засега най-сериозната нейна проява беше бойкотът от азербайджанска страна на енергийната среща на високо равнище в Батуми, организирана от антируските правителства в някои бивши социалистически страни и бивши съветски републики, начело с Полша.

Във Варшава явно се опитват да възкресят плана „Прометей" на маршал Пилсудски от 30-те години на ХХ век за „санитарен кордон" около СССР.

За да угоди на приятелите си - близнаците Качински, Саакашвили дори построи паметник на Прометей в Батуми.
Не е зле обаче и тримата да си припомнят как е свършил Прометей...