Може ли някой български изселник в Турция с двойно гражданство да стане народен представител в българския парламент?

Отговорът на този въпрос, който в момента е отрицателен, може да стане положителен, ако Народното събрание узакони становището на омбудсмана Константин Пенчев за участието на българите с двойно гражданство в управлението на страната ни.

Според Пенчев ограничението лицата с двойно гражданство да не могат да бъдат избирани за депутати, президент, членове на Министерския съвет и на редица други длъжности, в резултат на препращането към условията за избор на народни представители в нормативните текстове, трябва да отпадне.

Съгласно чл. 65, ал. 1 от Конституцията за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство. Този трън в петата на основния ни закон гноясва повече от 20 години и никой от парламентите, които определяха съдбата ни след Десети ноември така и не събра нужната смелост да го извади.

Над всички други „съображения” на народните ни избраници, търкали банките по време на т. нар. преход, да не се заемат с казуса стоеше страхът да не би, ако въпросният чен бъде отменен, един ден в българския парламент да се кълнат и български граждани с постоянен адрес в Истанбул или Бурса, например. Впрочем, такова бе и притеснението на „бащите на Конституцията”, които сътвориха това ограничение на пасивното избирателно право на част от българските граждани.

Чл. 65, ал. 1 обаче „удари” не само българските турци, които са се изселили в южната ни съседка, но и нашите сънародници потърсили по-добър и смислен живот в Европа или Америка. Прекият резултат бе, че главният обществен защитник бе сезиран многократно от български граждани, които имат и друго гражданство (включително и чрез отвореното писмо на г-жа Румяна Угърчинска), относно невъзможността им да участват активно в политическия живот на България.

Проблемът обаче е много по-голям от това, че, както изтъква и Константин Пенчев, гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституцията (чл. 26, ал. 1).

През последните две десетилетия, по сполучливото сравнение на г-жа Румяна Угърчинска, ние стоим „на средата на моста”. И тя е напълно права, когато твърди, че на това абсурдно положение просто трябва да се сложи край. В един или друг смисъл!

Или всички български граждани (в това число и тези с двойно гражданство) ще получат еднакви избирателни права, или възможността за двойно гражданство (а с нея и голямото ни притеснение, идващо от югоизток) трябва да отпадне от Конституцията. Както е в редица други държави!

И моментът за решаването на тази дилема като че ли настъпи с новата правна възможност, която се отвори с избора на 1 юни на временна парламентарна комисия за промяна в Конституцията! Вярно е, че нейната основна задача е да прокара „пакта Дянков”, но нищо не пречи да се направят и промени в избирателното право.

Разбира се, ако се стигне до някакви конституционни промени в правото на избор - без значение какви - те ще имат своите „горещи” противници!

Ако отпадне двойното гражданство, както впрочем управляващите от ГЕРБ предлагаха преди последните избори, ще са недоволни онези, които ще видят във вземането на едно подобно решение „посегателство” върху правата на българите зад граница. Практиката обаче показва, че много малка част от нашите сънародници в чужбина, които притежават и български паспорти, се интересуват от политическите процеси в България. Още по-малко (с изключение на българските изселници в Турция, разбира се!) гласуват на изборите. Така че правата им няма да бъдат сериозно накърнени!

Ако пък отпадне ограничението за избиране като народни представители на български граждани, които имат и друго гражданство, мнозина ще заподозрат в това „удар върху националната сигурност”. Пример за обратното на това мислене обаче ни дават от съседна Македония, където на 5 юни ще се проведат извънредни парламентарни избори. Съгласно новият избирателен закон, по който ще протече вота, девет бъдещи народни представители ще бъдат избрани от т. нар. македонска диаспора (?!).

Но независимо по какъв начин ще бъде решен, проблемът с пасивното избирателно право на българските граждани с двойно гражданство не бива повече да бъде отлаган занапред във времето. Докога ще стоим „на средата на моста”?