Дянков да тръгва към Москва

Руската компания „Транснефт" обяви, че ще направи нов опит да убеди България да допусне част от петролопровода „Бургас-Александруполис" да премине през територията на страната - проект, който беше почти категорично отхвърлен от София по-рано през годината.

Това, както съобщи РИА „Новости", се очаква да стане по време на посещението в Москва на 8 и 9 септември на българска делегация, водена от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

Посещението на българската делегация идва, след като руският премиер Владимир Путин разговаря по телефона за „енергийни проекти" с колегите си в София и Атина на 21 юли.
Същият ден вицепрезидентът на „Транснефт" Михаил Барков покани Дянков в Москва за детайлизиране на руската оферта за финансиране на проекта.

По този повод говорителят на „Транснефт" Игор Дьомин коментира пред в. „Москоу таймс", че визитата ще се състои, за да се обсъдят потенциалните изгоди от изграждането на тръбопровода за България. „Ще обсъдим ситуацията около проекта, вероятно те не са наясно с някои специфики, допълни още Дьомин.

От пресцентъра на българското Министерство на финансите обаче засега отричат, че подобна визита ще се състои и твърдят, че на посочените дати вицепремиерът Дянков ще си бъде в България.

Независимо от това дали Симеон Дянков ще пътува на 8 и 9 септември до руската столица или не, позицията на кабинета е ясна. За последен път тя бе заявена от Бойко Борисов при представянето на 82-страничния му отчет.

От публикувания материал става ясно, че Бойко Борисов се отказва от проекта „Бургас-Александруполис", за сметка на „Южен поток" и „Набуко". Но отказването на премиера от петролопровода крие рискове. Проектът беше тясно вързан от Москва с „Южен поток" и АЕЦ „Белене". Това ще даде възможност на Кремъл да ни извива ръце при защитата на енергийните си интереси у нас.

Подкрепяният от Русия тръбопровод „Бургас-Александруполис", в който страна е и Гърция, би играл ключова роля при подсилването на руския и казахстанския износ на петрол за региона на Средиземноморския басейн.
Отказът на България от изграждането на петролопровода обаче едва ли ще спре доставката на суровината до потребителите.

Геополитическата логика е много проста - централноазиатският нефт ще си намери пътя към световните пазари по един или друг начин. Това са повече от 60 процента от доказаните световни резерви, които до този момент са неизползвани и ако не мине през България, ще мине по друг път.
А този път минава през Турция, която вече играе ключова роля в бързо променящото се енергийно статукво в Европа.

В основата на енергийната политика на Анкара винаги е стояла и продължава да стои силната й амбиция да възвърне политическите и икономическите си позиции в старите си зони на влияние. Амбиция, която според авторитетната американската агенция „Страфор" се очертава да се осъществи някъде около 2040 г.

И докато у нас вече 20 години тече несекващ спор на Запад или на Изток трябва да се ориентира страната ни в енергийната си политика, в Турция заработиха за реализацията на всеки изгоден за нея проект. Независимо дали негов инициатор е Русия, Европейският съюз, Съединените щати или международен консорциум.

За разлика от България, разположената на подстъпите на два континента наша съседка много бързо оцени своите стратегически предимства и без да губи време се зае да ги реализира в енергийната сфера.

Във възможностите за контрол над преминаващите през нейна територия тръбопроводи Турция най-сетне видя онова все още липсващо й досега средство, което да я превърне в субрегионална сила.

Една от първите стъпки, които Анкара предприе за превръщането си в енергиен фактор в региона на Черно море и Югоизточна Европа, бе осигуряването на директни газови доставки от Русия чрез изграждането на „Син поток".

Ответният ход на руската страна, с който тя не само върна жеста към Турция, но и отправи такъв към нейните италиански партньори, е включването й в изграждането на петролопровода „Самсун-Джейхан".

С това Москва значително успокои силните притеснения на основните акционери в проекта - турската Calik Group и италианската ENI - относно захранването на петролопровода. Нещо повече, Русия дори предложи да построи в Джейхан нефтопреработващ завод, с което сложи нова въпросителна на проекта „Бургас-Александруполис".

Евентуалното изпълнение на тези договорености не само поставя под въпрос дали въобще ще се изгражда „Бургас-Александруполис". Реализацията на руско-турско-италианските споразумения слага кръст изобщо на амбициите ни да станем някакъв „енергиен център" в Югоизточна Европа.

България се очертава по-скоро да стане енергиен изолатор на Балканите, в който думата „енергия" ще се употребява основно, за да се обяснява учудващата ни неспособност да играем пълноценно в европейската енергийна игра.

Затова не е лошо Симеон Дянков да спре да разиграва на наш гръб любимия му енергиен хазарт и да отиде до Москва. Нищо, че после ще му се кара приятелят му Джеймс Уорлик.

Все пак, още е български вицепремиер и министър...