Древните ирански и тюркски народи празнуват новата година на християнския 21 март - началото на пролетта. И едните, и другите твърдят, че празникът е техен и съответно откраднат. Важното е, че все пак ги обединява!

Тази година "навруз", както го наричат потомците на древните перси и тюрки, може и да донесе дългоочаквания мир на Република Турция. Поне такова желание се декларира от двете страни в продължилата над 30 години война между Кюрдската Работническа Партия на Абдулах Йоджалан - Апо и турската държава. А това означава и по-голям шанс за справяне с предизвикателствата, идващи от турските съседи, включително и от България.

Но хайде да оставим българо-турските отношения за след парламентарните избори у нас, когато ДПС отново започне да рекетира българските партии.

С Гърция проблемите нарастват най-вече поради увеличаването на влиянието на гръцките екстремистки политически сили - крайнолеви и крайнодесни. И едните, и другите се канят да провокират мюсюлманите, живеещи в Западна Тракия.

Със Сирия ситуацията е ясна - в Анкара нямаха друг избор, освен да подкрепят бунтовниците - сунити, срещу алауитското малцинство, подкрепяно от представителите на всички християнски конфесии. По този повод, Реджеп Тайип Ердоган сподели, че му се е наложило да развали дългогодишното семейно приятелство с Башар и Асма (между другото, сунитка) Асад. Тази подкрепа обаче е достатъчно резервирана, защото симпатизиращите на ПКК кюрди в района на Камъшлъ (Камишли) вече са взели властта в свои ръце и не допускат бунтовниците-сунити в родните си земи.

Повечето от тях са обединени в "Комитетите за народно освобождение" и в момента си сътрудничат с Арабската Социалистическа Партия БААС и със сирийската армия. И са готови, заедно с нея, да се противопоставят на евентуално турско нашествие. То, разбира се, няма да се случи, защото тогава обезглавената от Ердоган турска армия ще бъде ударена в гръб от бойците от ПКК и може повече да загуби, отколкото да спечели.

Ердоган обаче вече си спечели авторитет вътре и извън страната, с извинението, което получи от израелския си колега Бенямин Нетаняху за атаката срещу така наречената "Флотилия на свободата", когато загинаха 9 турски бойци-ислямисти, а много израелски командоси бяха ранени.

Това извинение обаче може да се окаже нож с две остриета - от Иран бригадният генерал Масуд Джазаери, заместник началник-щаб на въоръжените сили на опълчението "Басидж", вече предупреди, че Турция ще си плати прескъпо, ако се включи в американо-израелския военно-политически съюз.
А за да се случи това, е достатъчно единствено даването на убежище на кюрдските партизани от ПКК и предоставянето на тяхно разположение на част от иранската територия (и без това населена компактно с кюрди в района на турската граница).

И ако Реджеп Тайип Ердоган и Абдулах Гюл продължат да ядосват аятолах Али Хаменей и президента Махмуд Ахмадинеджад, ПКК може да получи и иранско оръжие. Тогава вече мирните планове ще пропаднат, тъй като наследникът на Абдуллах Йоджалан - Мурат Карайълан, може да се почувства много силен и да спре да се подчинява на волята на легендарния кюрдски вожд (за когото отдавна се предполага, че е със сломена воля, в резултат на въздействието на психотропни препарати в затвора).

И без това далеч не всички кюрдски партизани приемат мирните призиви, след толкова години война и десетки хиляди жертви от двете страни. И може да престанат да признават "Апо" за вожд.

Израелските извинения на Турция са почти сигурен индикатор, че Вашингтон и Тел Авив готвят военен удар срещу Иран и затова им беше нужен поне благосклонният неутралитет от страна на Турция. Анкара обаче е предупредена от Техеран, че при най-малкото подозрение за турско съучастие в евентуална американо-израелска агресия, територията на страната ще бъде подложена на ответен удар.

Истината е, че той дори няма да бъде нужен - достатъчно е да се мотивират и подготвят бойците от ПКК за бой. Тогава надеждите, появили се на тазгодишния Невруз ще станат илюзорни. Нещо повече - под удар могат да се окажат Истанбул, Анкара и другите турски милионни градове, както и средиземноморските курорти. Затова Ердоган вдига толкова шум около вътрешните и външните си дипломатически успехи с ПКК и с Израел.

Защото, от атака срещу Иран и ответен удар от негова страна, или от ударите на ПКК засегнат може да се окаже и Ирак. Не случайно иракският външен министър - кюрдът Хошиар Зебари, потвърди покупката на руско оръжие за 2,8 милиарда долара. То може да се използва и срещу северния съсед, ако турската армия навлезе в Иракски Кюрдистан.

На Изток турската дипломация в момента не може да се похвали с никакви успехи. Напредък в отношенията с Армения е почти невъзможен, без разваляне на тези с Азербайджан, а новият грузински министър председател Иванишвили почти открито саботира турско-азербайджанско-грузинския съюз. Отношенията му с Ердоган и Гюл са повече от прохладни. По този случай наблюдателите отбелязват, че политическата тежест на Армения бързо нараства, включително и като възможен специален посредник.

Днес 24.03.2013г. е празникът на Арменската Апостолическа Църква "Дзагазар" (Цветница). Използвах този повод, за да се срещна в храма "Свети Саркис" и да поговоря с някои от ръководителите на "Дашнакцутюн" - историческата военно-политическа организация на арменците (нещо като нашето ВМРО),като ги попитам какво мислят за примирието.
Всички дружно запазиха мълчание и казаха, че не могат да дават изявления, преди да е излязло официалното становище на организацията. Успокоиха ме обаче, че няма да чакам дълго. Ще бъде много интересно да го узнаем - смята се че около 1/3 от бойците на ПКК са етнически арменци от "Дашнакцутюн".

В края на краищата се оказа, че победите на Ердоган са пирови дори и на вътрешния фронт - на честването на Невруз в небезизвестния за нас град Диарбекир, населен почти изцяло с кюрди, не е било вдигнато нито едно турско знаме, а само кюрдски с портрета на Абдуллах Йоджалан. Този факт развали настроението на министър-председателя, по време на посещението му в Лондон и той показа огорчението си. Неговите, на Абдуллах Гюл и на външния министър Ахмет Давутоглу усилия за вътрешно умиротворяване и "нулеви проблеми със съседите" засега се провалят.

Много наблюдатели отбелязват, че и на тримата им лисва мъдростта и широкият поглед на покойния Тургут Йозал. Когато започна преговорите с легални кюрдски организации, най-напред си призна, че майка му е кюрдка. Без да си признава, че баща му е амшенец (арменец-мюсюлманин) облекчаваше блокадата на Република Армения, тайно от Азербайджан. Затова не е долюбван от фамилията Алиеви, между другото кюрди по произход. Засега никой не кани последните да посредничат с ПКК, тъй като е ясно, че в момента те не могат да се справят дори със собствения си нещастен народ.

П.С: Дано анализът да бъде прочетен от живеещия в САЩ български историк Делчо Балабанов - най-големият роден специалист по Абдуллах Йоджалан и ПКК. Очаквам от него с интерес компетентно мнение по темата, още повече, че тя търпи развитие не с дни, а с часове и дори минути.