Залавянето на военния ръководител на баската терористична организация ЕТА, с псевдоним Чероки де факто я обезглавява и някогашната й ефективност едва ли вече ще се възстанови.

Тук трябва да уточним, че това е последният от серията арести на ключови фигури в йерархията на терористите.

Сепаратистката военизирана организация ЕТА упражнява така наречения "регионален тероризъм" във взаимодействие с Ирландската републиканска армия (ИРА), Фронта за освобождение на Корсика и други.

Те съчетават своята марксистка идеология с претенции за откъсване на етническите територии на нациите, които представляват, от суверенни държави.

Докато други - от рода на италианските "Червени бригади", немската "Фракция Червена армия", френската "Аксион директ", испанската ГРАПО, палестинската ООП, или японската "Червена армия", воюват преди всичко за социално-политически промени, конкретно за установяване на комунистически строй в техните страни и по цялото земно кълбо.

Тези два типа организации са класическите леви терористични армии, до появата на новия ислямски тероризъм.

Те имат много последователи, най-вече в Латинска Америка, където са постигнати и най-големите военни успехи между 60 - 80-те години на ХХ век.

По време на Студената война имаше немалко доказателства за тяхното финансиране и обучение от КГБ и подопечните й ведомства в Източна Европа и Куба (на маоистките формаци от Пекин, Пхенян и Ханой).

Сега обаче дори и малкото оцелели социалистически страни предпочитат да решават тежките си вътрешни социално-икономически проблеми, вместо да разпространяват левия тероризъм.

Последният легендарен ветеран на ръководството и организацията на "герилата" в Латинска Америка - бившият шеф на кубинското Генерално разузнавателно управление Мануел Пинейро, загина през февруари 1998г. в центъра на Хавана при много странни обстоятелства - "автомобилна катастрофа" (това е все едно на същото място да катастрофират Фидел или Раул Кастро). Както се казва, "уморените коне ги убиват".

В момента оцелелите марксистки терористични организации се издържат най-вече от трафик на наркотици и оръжие.

В това отношение ЕТА и ИРА отдавна са задминати по обем и печалби от кюрдската ПКК и албанската УЧК.

В Латинска Америка най-богато състояние натрупаха перуанската "Сендеро Луминосо" и колумбийската ФАРК.

Очевидно е, че ЕТА е на път да излезе от играта и да се превърне в история.

Падането на границите в ЕС прави неактуален и непривлекателен регионалния тероризъм на Стария континент.

Освен това, специалните служби на Испания и Франция (които преди не осъществяваха добра координация) сега нямат никаква причина да не се обединят институционално за противодействие на общата опасност.

И резултатите са налице!

И все пак, ЕТА и подобните на нея организации имат определени механизми за оцеляване и възстановяване след тежки удари.

Нейният идеолог Рикардо Гарсия Дамборенеа пише в своя "Наръчник на терориста" (изучаван внимателно от поколения баски бойци/):

"Ние сме малко и материално слаби, но сме силни идеологически. Ние сме навсякъде и никаде. И най-главното - невидими сме. Нашественикът не знае къде да атакува. Нанася удари с могъщата си ръка в празното пространство.
Обратно, ние разполагаме с хиляди мишени и избираме която пожелаем. Като прилагаме закона за концентрация на силите, атакуваме точно определена, конкретна и предварително проучена цел.
Затова в момента на нападението сме повече и по-силни от неприятеля".

Тези думи са доказателство, че агонията на ЕТА може бъде кървава за Испания.