"Смърт на Америка! Смърт на Израел!" - това са лозунгите, които тези можем да видим по улиците на Техеран, Тебриз и другите големи ирански градове. Революционният патос, обхванал мнозинството ирански граждани сигурно ще продължи до края на седмицата. Годишнината от обявяването на Ислямската Революция стана повод за изблик на анти-империалистически и анти-семитски страсти, които служат като най-ефективен социален отдушник в Иран.

Новото през тази година е демонстрацията на гордост от космическите постижения на страната. Виждат се надуваеми ракети и други макети на летателни апарати, които, напук на санкциите, от страна на международната общност, браздят небесните простори.

Изобщо иранците открай време са били горда нация и никога не са били съгласни да разговарят с някого „под дулото на пистолета" според удачния израз на президента Махмуд Ахмадинеджад, повторен от върховния вожд - аятоллах Али Хаменей. Натискът на Вашингтон и Йерусалим, както винаги, доведе до обратни резултати - президентът и аятолахът именно от навечерието на празника и досега демонстрират рядко единодушие, въпреки нарасналото напрежение помежду им през последните седмици.

Празнуването на годишнината на Ислямската Революция обаче е към своя край и противоречията между двамата ирански лидери отново ще излязат на преден план. Президентските избори наближават, Махмуд Ахмадинеджад няма право на трети мандат и между двата лагера - неговия и на аятолаха, се разгаря ожесточена борба за власт. От правилния избор на печелившия кандидат за президент зависи и бъдещето на страната.

Като цяло, около аятолаха се групират привържениците на теократичната държава, а около президента - на светската. Това обаче не означава, че последните ще провеждат по-мек курс във външната политика, ако сегашните предизвикателства пред тях останат.

Шансът за започване на диалог между Техеран и Запада не се състои в такива нескопосани предложения, като това от последните дни, отнасящо се до Сирия и очаквано отхвърлено от иранците. То би имало успех, ако например наблягаше на тяхната арийска същност и произход и на различията им с арабите, които в цивилизационен план не са по-маловажни от тези с евреите.
Именно когато на иранското ръководство се даде възможност да осъзнае безсмислието за страната от въвличането и в арабо-израелския конфликт и липсата на допирни точки между ислямската доктрина, изповядвана от аятоласите и тази на „Ал Кайда", ще станат възможни и плодотворните контакти с Вашингтон и Брюксел.

А дотогава е излишно да се хвърлят недоказани обвинения, като последното - за съучастие в атентата в Бургас, от страна на българското вътрешно министерство. Ясно е, че ако някой в Иран искаше да си развали отношенията с България, нямаше да чака толкова дълго. Отдавна щяха например да екзекутират българския шофьор, осъден за разпространение на наркотици. И да замесят в наркотрафика българските власти.

В тази близка и едновременно далечна за нас страна предстоят геополитически изменения, които ще доведат и до цивилизационни - в недалечното бъдеще предстои преместване на столицата от Техеран в Тебриз. Така държавните и военните институции ще бъдат надеждно защитени от атака от посоката на Персийския залив и ще бъде закрепена неделимостта на Ирански Азербайджан от останалата територия на държавата.

В качеството си на единствения български журналист с роднини - коренни жители на Тебриз, очаквам с нетърпение тази промяна. И ще я наблюдавам съвсем отблизо!