Резултатите от парламентарните избори в Испания на 26.06.2016 г. вече са ясни: в 350-местните Кортеси, мнозинство отново ще има Народната Партия на действащия министър-председател Мариано Рахой. Тя получава 137 депутатски места.

Испанската Социалистическа Работническа Партия има 85 мандата. Подемос спечели 71, а Сюдаданос – 32.

В сравнение с декемврийските парламентарни избори, Народната Партия дръпва с 14 мандата напред, социалистите губят 5, Подемос, след като се коалира с Обединената Левица, печели още 2, а Сюдаданос губи 8 места.

Останалите мандати са разпределени предимно между регионалните националистически партии.

Живеещият на Тенерифе български аналитик Иван Стойчев характеризира точно поведението на лидера на Сюдаданос: „Алберт Ривера се репчи!” Той обаче си знае цената, защото и този, и предния път, много хора гласуваха за неговата партия само и само да спрат възхода на Подемос.

Алберт Ривера през последните месеци не направи нищо от това, което беше обещал преди предните избори. Той обаче остава ключова фигура за всевъзможните следизборни сделки, имащи за цел да неутрализират Подемос и да оставят Пабло Иглесиас за лидер на опозицията.

Испанците са уплашени от разкритията за тесните контакти на Подемос с боливарианците във Венецуела и дори за предполагаемите с ФАРК. В Испания в момента местните се „препъват” във венецуелци и слушат от тях многократно преувеличени ужаси за боливарианската действителност.

Масло в огъня налива и лидерът на Подемос Пабло Иглесиас, който, напук на опонентите си, реши да бъде откровен в Европарламента, заявявайки: „Венецуела и Еквадор: това са страните за пример, каква трябва да бъде Испания!” Казаното е на фона на заявлението на самия еквадорски президент Рафаел Кореа (който намери време да даде интервю за нашия сайт), че няма да се кандидатира за трети мандат, а ще отиде да живее с белгийската си съпруга точно в Брюксел!

Пабло Иглесиас никак не е доволен от изборния резултат, поради което подложи на критична преоценка своята и на партията си дейност. Наистина, заедно с Обединената Левица имат 2 депутатски мандата в повече от предния път, но това не е успехът, който те очакваха, след бурната политическа половин година в страната. Въпреки че той оценява направеното през това време за „историческо, без прецедент”, сега се насочва към разговори за коалиция със социалистите.

В противен случай Подемос може да остане единствената опозиционна сила в Кортесите. И по-нататък да вземе властта, подобно на Сириза в Гърция. Защото, ако социалистите влязат в голямата коалиция с народняците, ще се размият идеологически и стопят, като ПАСОК в Гърция.

Все пак, по общото мнение на аналитиците, последният предизборен дебат по телевизията беше спечелен от Пабло Иглесиас. Което не попречи на испанците накрая гласуват за Мариано Рахой и да му дадат нов шанс да управлява страната. Макар че резултатът на Народната Партия скочи от 123 на 137 депутатски мандата, той е далече от необходимите 176 за съставяне на самостоятелно правителство. И е принуден да води преговори с опонентите си. Което никак не е лесна работа.

По думите на самия Рахой - „Испания има един важен инструмент, който никога не й липсва: на Испания и на испанците – това е Народната Партия”. Между другото, следва да се отбележи, че в централната провинция Кастилия и Леон (където преди малко пристигна авторът на тези редове) управляващите спечелиха с 44,3 %! Така Мариано Рахой защити правото си да управлява страната отново.

На последния предизборен дебат той успя да отхвърли обвиненията в корупция срещу своята партия и заяви готовността си да сформира правителство до началото на август. Окачестви вероятността за нови парламентарни избори като „нечия фикс-идея” и помоли „всички политици да се успокоят, за да могат да разговарят”. Имаше предвид преди всичко Алберт Ривера, който публично наложи вето на Сюдаданос за участие в правителство, оглавено от Мариано Рахой (дори заяви язвително: „Кайманът май пак ще стане министър-председател”).

Сюдаданос на Алберт Ривера влезе в ролята на Свободната Демократическа Партия на Ханс-Дитрих Геншер навремето в Германия. От него зависи съставянето на правителство. Ако обаче продължава „да се репчи”, ще загуби много. Иначе пред Сюдаданос има голяма перспектива.

Мариано Рахой призова за връщане към традиционните испански ценности и за съставяне на силно коалиционно правителство, което да управлява през следващите 4 години. Готов е да оглави и правителство на малцинството, при положение, че опонентите не му пречат. Но се надява на възможно най-широка коалиция, с цел стабилизация на политическата система: според изчисленията на финансистите, още едни парламентарни избори ще струват 80 000 000 евро.

Политическата система на Испания наистина е парализирана. Всички нови политици критикуват народняците и социалистите. Смятат ги за виновни за преминалата икономическа криза, довела до криза в държавните финанси и банковия сектор. Последва дълбока криза на традиционните политически структури. Тя, от своя страна, провокира и взрив на регионалния сепаратизъм.

Завършилият в България д.м.н. Паулу Тожейра, ръководител на нашумялата през 80-те години на ХХ век португалска музикална група „Баррака” и досега редовно изнася концерти в граничните с Португалия испански райони. От собствени впечатления твърди, че нито в Галисия, нито в Астурия хората имат самосъзнание на испанци и даже настояват при общуването си с тях португалците да говорят само на португалски (местните езици са по средата).

Изводите от резултатите от изборите са следните: избирателите в Испания са разделени на 4 неравни части, без решителен превес на нито една от тях. Социалистите за втори път имат най-слаб резултат в историята. Това не е чудно: по техен адрес днес по телевизията прозвуча следното определение: свръх-бюрократизирани, корумпирани, клиентелистки. На лидера им Педро Санчес отдавна му се клати столът. И ако не се сформира голяма коалиция и останат в опозиция, ще падне.

Успех е обаче, че удържаха второто място. Това е успех за Педро Санчес и неуспех за Пабло Иглесиас. Подемос не можа да ги измести и така, въпреки прогреса, се вписа в общата тенденция на спад на влиянието на крайнолевите в света като цяло и конкретно в Ибероамерика.

Разбира се, радикалните промени плашат една европейска нация: испанците, за разлика от гърците, не са подложени на особени страдания. През изминалата година ръстът на икономиката е най-висок в целия ЕС – 3,2%. Безработицата падна от 26% на 20%. Но идва предизвикателството на Брекзита!

В Испания постоянно живеят 761 000 британци, предимно в районите на Валенсия и Андалусия. Това са предимно пенсионери, които се радват на най-доброто медицинско обслужване в цяла Европа. Сега ще загубят това право, защото, както казват местните: „Не може да решиш да излезеш от ЕС и да останеш да живееш в Бенидорм!” (квартал на Валенсия). Вече започна рязкото спадане на цените на недвижимите имоти, предвид евентуалното им напускане. Ударът е не само по техните цени и по туризма, но и по икономиката на страната, като цяло.

Специално в туризма, 1 от всеки 5 евро е оставено в Испания от британец. Или през 2015г. 15 500 000 британци са оставили 14 млрд. евро. В самата Великобритания живеят 200 000 испанци, предимно младежи, които учат или работят. От тях 58 000 са регистрирани като работещи и си плащат данъците. Сега ще им се наложи да се върнат по родните места и веднага да си търсят работа.

Брекзитът по нов начин поставя въпроса за Гибралтар. На дава пъти, през 1967г. и през 2002г., жителите на анклава гласуват за оставане във Великобритания. Обаче, сега 95,9 % от тях гласуваха за оставане в ЕС. Електоралните нагласи са кардинално променени. Предстои ново гласуване!

Политическата криза в Испания продължава. Първото заседание на Кортесите е на 19.07.2016 г.