Парламентарните избори щели да бъдат на 4 април, когато католиците празнуват Великден. Празнуват го и протестантите, но за тях се сетиха по-малко. А би трябвало да се сетят еднакво, защото със сигурност в протестантски страни има горе-долу толкова български гурбетчии, колкото и в католически. Ако турим в сметката и Съединените щати, протестантските гурбетчии може да се окажат и повече.
Не друго, а именно грижата за гурбетчиите (като гласоподаватели), разбърка мътните талази на възмущението в социалните мрежи - Системата, Статуквото посягат с мръсни ръце на някакви, макар и причудливи, граждански права. Как бедните католици ще посрещнат Великден! Да ги лишиш от него е все едно да лишиш веган от лимец! #ОСТАВКА!
На черен фон с големи букви във фейсбук видях написано: "На 4.4. българите в католическите страни ще се чудят на църква ли да идат или да гласуват". Вероятно загрижеността към българите в протестантските страни би трябвало да се подразбира. Но вижте как в едно изречение проличава представата за християнството на секуларния човек! Все едно в неделя предлагат панаир и куклен театър и потребителят на развлекателна продукция е разкъсан кое да избере. В секуларния свят вярата не е начин на живот, а част от културата и на това се гледа с такава сериозност, сякаш иначе не може да бъде. Гласуването и Възкресението са събития от един порядък. Нещо повече: ако избереш все пак "да се потопиш във фолклорната магия на Великден", то ще го направиш където е най-удобно и когато е най-удобно - католически, протестантски, православен - все едно. Нищо, че не може да си и трите едновременно. Нищо че има разлика от цял месец.
Защо всъщност има разлика? Много пъти е обяснявано. Първият Вселенски събор през 325 г. при Константин Велики казва, че Възкресение се чества през първата неделя след пролетното пълнолуние, което или съвпада с равноденствието, или е след него. Ако това се случи преди еврейската Пасха, то православната се пренася в следващата неделя. Освен това съборът определя за начало на пролетта 21 март и до днес никой не възразява. Само че през XVI век папа Григорий XIII въвежда нов, прецизиран астрономически календар, който се разминава с дотогавашния, въведен от Юлий Цезар, с около половин месец (днес се разминава с 13 дни, но това не е окончателно). Западът приема този календар, а ние в България по отношение на църковните празници актуализираме юлианския, като подвижните празници остават по стар стил, а неподвижните се честват по нов. Затова Великдените се разминават (а Коледите съвпадат), защото 21 март не се пада в един и същ ден. Иначе изчисленията са еднакви. Православието твърди, че юлианският календар е по-добър, защото е по-адекватен към целогодишния богослужебен цикъл и не допуска абсурди като този някой празник да се падне по време на пости.
Но мисля, че времето няма кой знае какво значение за важните неща. Помня, веднъж разговаряхме с моя енорийски свещеник в канцеларията на храма и влезе някаква жена да запише панихида. Отецът ѝ предложи да я направят в събота, защото бездруго това е денят на починалите. Жената възрази, че датата на годишнината от смъртта е твърде далеч от съботата. Тогава свещеникът каза:
- За мъртвите е важно да си спомним за тях и да се молим за душите им, както за нас е важно и те да се молят за нашите души. Всеки ден. Те не са във времето, а във вечността. За тях датите нямат никакво значение.
Но щом датите имат значение само тук, в мира сего, не може ли всички празници да са заковани, включително и Великден? Не може, защото християнската Пасха е свързана с подвижната еврейска Пасха, а пък тя произлиза от онзи първи Песах в Египет, когато праведните напръскват с жертвената кръв на агне вратите си, за да ги подмине ("песах", פֶּסַח) ангелът на смъртта. Великден е в центъра на целия годишен богослужебен цикъл, тъй както и Възкресението е в центъра на човешката история и на домостроителството - всичко е насочено към него и от него всичко произлиза. Днес годишният богослужебен цикъл е непознат. Само медиите през ден казват: "Днес да почерпят еди-кои-си именници" и толкоз. А като чуят "домостроителство", си представят апартамента на Цветан Цветанов с персоналния асансьор. И за това са виновни не толкова хората, колкото техните държави, техните институции, които не само не се грижат смисълът на богослужебния цикъл да се знае, но по-скоро се грижат да не се знае. Защото човекът трябва да остане тук, на земята. Ако иска рай, да си го строи тук под формата на комунизъм или либерална демокрация, но да не се грижи и да не мисли за нищо отвъд смъртта. Стига ни да знаем, че на Рождество стават чудеса, сбъдват се мечти и в мола има черен петък, а пък на Възкресение крием шоколадови зайци в храсталаците (защото на запад правят така), чукаме се с шарени яйца, ядем козунак и агне. Ядем, ядем... Защото вярата е част от културата и не води до екстазис, а най-много до преяждане.
Изборите щели да бъдат на католишкия Великден. Само по себе си това не е проблем, а знак. Да насрочиш избори - събитие, при което човеците са най-настръхнали един срещу друг - навръх Великден, независимо дали по календара на папа Григорий или на Юлий Цезар, означава, че изобщо не се замисляш за Възкресението, то е последното, което те интересува. Не, не е провокация. Не е съзнателен сатанински заговор. Просто никой не се е сетил, за никого не е било важно, никому през ум не е минало да провери. Защото те са научени, че Възкресението е опиум за народите и най-вече за неграмотните бабички, били те православни, католички или протестантки. Неграмотната бабичка е достатъчно да вярва, че президентът може да вдигне пенсията, пък друга вяра не ѝ трябва.
За българските католици и протестанти страстната седмица ще бъде белязана от финалната яростна част на предизборната кампания. Най-зловещо ще бъде на Велики (Разпети) петък, когато "птичка не пее и гнездо не вие". Тогава като с фъшкии от телевизионните екрани ще се замерят с компромати и ще крещят кой от кого е по-велик. В неделя, когато мироносиците ще намерят гробницата празна и ще узнаят, че портите адови са строшени, ЦИК ще уведомява католиците и протестантите през 15 минути как върви изборния ден в секциите, има ли нарушения и каква е активността - все небесни неща.
Що се отнася до православния Великден, той е на 2 май. Следователно Първи май, денят на труда и международната работническа солидарност, на свития срещу капитализма и пазарната икономика юмрук, се пада на Велика събота. Ще плющят ли червени знамена? Ще има ли митинг в Борисовата градина, докато Христос е в ада, за да изведе отвека свързаните праведници, начело с Адам и Ева и да обяви победата над смъртта и над греха? И можем ли да кажем, че за да бъдат победени смъртта и греха, Картаген трябва да бъде разрушен?...
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.