Министерството на финансите публикува окончателните данни за изпълнението на Консолидираната фискална програма и на Държавния бюджет (който е част от КФП) към края на април. Интересното е, че паралелно с това не е публикувана прогнозата за май, което е необичайно и вероятно е знаково заради процедурите по очакваната покана към България за влизане в Еврозоната.
Припомняме, че този процес трябва да приключи със знак плюс или минус за страната ни след заседанието на Съвета на ЕС на 8 юли.
На пръв поглед в априлските данни няма нещо обезпокояващо.
"Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2025 г. са в размер на 24 474,6 млн. лв. или 27,1% от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 1 704,8 млн. лв. (7,5 %) спрямо отчетените за първите четири месеца на 2024 година. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват c 13,3% (2 297,3 млн. лв.). Неданъчните приходи са близки до отчетените за същия период на 2024 г., а постъпленията в частта на помощите и даренията са по-малко с 655,7 млн. лева", пише Министерството на финансите.
Пак по данни на това ведомство разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2025 г. възлизат на 26 388,7 млн. лв., което е 27,3 % от годишните разчети.
"За сравнение, разходите по КФП за първите четири месеца на 2024 г. бяха в размер на 22 173,2 млн. лв., като следва да бъде взето предвид, че през месец февруари 2024 г. има отчетена трансакция по възстановяване на разходи от сметка за чужди средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) обратно към бюджета на министерството в размер на 1 200,0 млн. лв. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост на данните, разходите към края на април 2025 г. нарастват с 3 015,5 млн. лв. (12,9%). Нарастване на разходите има основно в частта на социалните плащания, вкл. разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, субсидии, капиталовите разходи и други", уточняват експертите от фиска.
Резултатът е дефицит по КФП в размер на 1 914,2 млн. лв. (0,9% от прогнозния БВП). Изглежда, че всичко е наред. Но това е само на пръв поглед.
Ще започнем от там, че за същия период на 2024 г. бюджетът е бил на излишък от близо 600 млн. лева. И това е било нормата при отчитането му през изминалите няколко години. А сега дефицит и то драстичен.
Защо е така всички се сещаме. Има изоставане в събирането на заложените приходи, което според някои изчисления на годишна база може да достигне, а при по негативни сценарий и да надхвърли 6 млрд. лева. Това изоставане ясно се вижда ако се сравни прогнозата за годишния ръст на приходите в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза - над 25 % и настоящото изпълнение - 7.5 процента.
По-специално е добре да се обърне внимание на данъчно-осигурителните приходи, който в прогнозата е заложен на 20.6%, а към края на април отчетеният ръст е само 13.3 процента.
Цялото това изоставане принуждава Министерството на финансите да задържа много разходи, свързани с и преводи на трансфери към бюджетни структури, забавяне на плащания по различни проекти и на нормативно установени увеличения на възнаграждения в публичния сектор.
Явно целта е да се демонстрира бюджетна устойчивост поне до средата на годината.
Интересно ще бъде как ще изглежда бюджетът в средата на годината и в края на третото тримесечие, когато по правило се вижда пълната картина във фиска на консолидирана основа.
Опасенията са, че тогава може да се окаже, че ще бъдем изправени пред необходимостта от бюджетна актуализация.
USD
CHF
EUR
GBP
