Това е лозунгът, под който сексапилните активистки на украинската група „Фемен" отпътуваха от Киев за Руската Федерация. Той еднозначно определя с какво ще се занимават на територията на северния съсед, преди дейността им да бъде пресечена от руските правоохранителни органи.

В Украйна изпиляването на кръста, издигнат в памет на разстреляните от НКВД през 1937г. им се размина безнаказано. В Русия, както вече видяхме, подобни провокационни осквернявания на християнските символи водят до тежки последствия за извършителите.

На мене лично ми се струва, че киевската полиция се беше изпокрила по заповед от най-високо място. Явно някой прозорлив съветник на Виктор Янукович е решил да остави безсрамните (във всяко едно отношение) активистки на „Фемен" на гнева на потомците и последователите на разстреляните от болшевиките украински интелигенти и националисти. Защото и за източно-православните, и за католиците, и за униатите кръстът си е кръст и обидата от неговото поругаване си е обида.

Затова делото срещу „Фемен" беше заведено в навечерието на тяхното широко огласено отпътуване, така че да има оправдание затова, че не са задържани. По този начин Янукович, за разлика от Путин и Лукашенко, си измива ръцете и ако утре на момичетата се случи нещо неприятно, властта ще го отдаде на мъстта на обидените вярващи християни.

Навярно този път разголващите се красавици са взели доста повече пари от друг път от поръчителите на провокацията, защото рискът е реален.

По време кацането на патриарх Кирил на киевското летище Бориспол разголената провокация беше репетиция и изпитание на реакцията на полицията. След като стана ясно, че тя отсъства, се стигна и до изпиляването на кръста над Майдана. Натрупаното чувство за безнаказаност сега обаче може да ги подведе.

Московските пънкарки също демонстрираха чувство за безнаказаност при нахлуването си в храма „Христос Спасител" в центъра на руската столица. Те (или тези, които ги манипулират) неточно бяха преценили прага на търпимост на руските власти и пресякоха „червената линия". Сега три от тях търкат наровете, в близко време ще им пратят за компания и останалите им приятелки (следствието още ги търси и едва ли ще могат да се скрият).

Ако бяха отправили същото предизвикателство към Путин и обкръжението му в друго време и на друго място, със сигурност щяха да останат незабелязани и в Русия, и по света. В такъв случай обаче нямаше да са свършили работата на този, който ги е пратил в храма.

Сега вече е късно да се организира кампания в тяхна защита - нещата стигнаха твърде далече и дори руските управляващи да съжаляват за строгото наказание, не могат да се върнат назад - ще покажат слабост пред страната и света. Винаги, когато руски лидер си е позволявал да бъде мекушав, е губил властта, а нерядко и живота си. Така че Владимир Путин и Дмитрий Медведев може на думи да се застъпват за тях, но никога няма да ги оправдаят - скандалните московчанки вече ще бъдат още по-опасни, когато излязат на свобода. Допускам дори че може по някакъв начин престоят им в колонията да бъде удължен.

Като цяло, руското обществено мнение е негативно настроено към тях - от комунистите на Генадий Зюганов до вярващите православни казаци. А световното обществено мнение скоро ще забрави за случката, на фона на заплахите за световния мир от Близкия и Средния Изток.

Това, че търсещи популярност застарели поп-звезди като Мадона (не без основание наречена в блога на Дмитрий Рогозин „Бивша блядь") или кмета-гей на Рейкявик - бивш актьор-комик, ще продължават да експлоатират темата в свой интерес няма да трогне никого. Още повече, че Мадона например вече загуби от застъпничеството си - тя никога повече няма да посети Руската Федерация, където ще я посрещнат с иск за милиони долари, заради забранената пропаганда на хомосексуализма. Ако не беше подкрепила осъдените момичета, едва ли някой щеше да и обърне внимание.

До момента медиите визират като главни виновници преди всичко Надежда Толоконникова и Мария Альохина, заради дръзкото им, предизвикателно поведение. Засега в сянка остава третата осъдена - Екатерина Самуцевич. Презимето й - Станиславовна - и фамилията й, издават белоруски произход.

Не е тайна, че именно в Беларус православието има по-слаби позиции, в сравнение с Русия и Украйна. Още по време на Руската Империя в Москва и Санкт-Петербург са гледали на белоруските търговци с подозрение, поради съмненията в тяхната православност. В тази страна от векове се борят руското и полското влияние, съответно православието и католицизма. В резултат, древната славянска религия е запазила силни позиции по селата и в откъснатите от „цивилизацията" райони, например сред жителите на Полесието, живели до 40-те години на ХХ век в условия, близки до първобитните (научих това от белоруските колеги, по време на конференция в Бресткия Държавен Технически Университет в края на май т.г.).

Нестабилното положение на двете християнски изповедания е основната причина белорусите лесно и масово да прегърнат комунистическите идеи и да не се отказват от тях и до сега, макар думата „комунизъм" там да не се употребява често в днешно време. През последните десетилетия, след разпада на СССР обаче, в страната се наблюдава истинско възраждане на древнославянските ритуали, особено около датата 23 юни - на руски Иван Купала, на белоруски Янка Купала.

И там, и в Северна Европа, и на много други места, изповядващите древни езически религии са агресивно настроени срещу християнството и християните. Дори атентаторите от минското метро от 10.04.2011г. бяха подозирани във връзки с тях. Не е изключено именно поклонниците на Перун, Лада и останалите славянски богове да стоят зад московските и киевските хулиганки. Разбира се, не е и сигурно.

Тъй като Александър Лукашенко вече има изработен рефлекс по отношение на подобен род провокации, той не се поколеба да отреагира максимално твърдо - уволни командващите ВВС и Граничните войски, за това, че са допуснали шведския самолет с плюшените мечета и листовките с призиви за неговото сваляне в белоруското въздушно пространство. Тези, които дойдоха на техните места, със сигурност от сега нататък ще свалят самолетите-нарушители, дори да носят мечета!

Лукашенко отстрани и министъра на външните работи и го замени с по-доверен човек - началника на президентската администрация. Причината е най-вероятно опитът на Сергей Мартинов да спазва протокола и етикета при прекратяването на дипломатическите отношения с Швеция и крайното им усложняване с Литва. Приемникът му Владимир Макей ще бъде принуден да забрави виенското си образование и възпитание и да се държи, както навремето Андрей Громико.

Много е подозрително съвпадението по време на мащабните провокации срещу трите източно-славянски държави. Като че ли някой е решил едновременно да изпита реакцията и характера на Путин, Янукович и Лукашенко. Тя беше напълно предвидима - нито бившият разузнавач, нито бившият рецидивист, нито бившият председател на колхоз биха трепнали, ако се наложи да натрият носа на някого. Те не са трепвали и навремето, а какво остава сега, когато вече са държавни глави!

Всеки от тях реагира адекватно, в съответствие с реалностите на страната, която управлява и границите, докъдето се простира властта му. Янукович очаква жестока саморазправа със стрийптизьорките от страна на украинските вярващи-антикомунисти.

Путин даде урок на пънкарките, като им отне по 2 години от младостта. А Лукашенко решително натри носа и на „старите", и на „новите европейци", в лицето на Швеция и Литва.

Тук трябва да се отбележи, че литовците сами си го изпросиха - не беше точно тяхна работа да огласяват позицията на ЕС по случая, имайки предвид добросъседските отношения и културната близост между литовци и белоруси. Последствията вече са налице - очаква се голяма безработица в литовското пристанище Клайпеда, където досега една трета от товарените и разтоварените стоки бяха белоруски. Белорусите могат да си позволят бойкот на това пристанище, тъй като, след като Минск и Москва договориха цените на нефта, Беларус спря да импортира нефт от Венецуела. Така че го отнесе Литва!

За разлика от Вилнюс, във Варшава реагираха много зряло и премерено. Въпреки рехавата демонстрация пред руското посолство, като цяло поляците не се поддадоха на антируските си нагласи и оказаха изключително гостоприемство на патриарх Кирил. Полската полиция си свърши работата професионално и не позволи на голи момичета да му се изпречват на пътя, както стана в Украйна.

На фона на разпалените страсти срещу трите източно-славянски републики в останалия свят полските и руските християни, в лицето на патриарха и кардинал Юзеф Михалик, завършиха процеса на примирение между двата славянски народа, започнал след самолетната катастрофа край Смоленск, довела да гибелта на голяма част от полския военен и политически елит.

Визитата на патриарх Кирил започна в православната църква край ж.п. гарата „Варшава - Изток" и завърши в манастира край Бялисток, обитаван от православни монаси - белоруси.

В този град (който имах удоволствието да посетя веднага след споменатата конференция в Брест) никой не прави разлика между православни и католици, между поляци и белоруси. Техните храмове съжителстват. Затова беше избран за място на помирението.