Спомняте ли си романа на Богомил Райнов „Тайфуни с нежни имена". След кончината на неговия автор си мислехме, че никога повече няма да се потопим във вихъра от страсти, преследвания и прегрешения, които той ни предлагаше.

Оказа се, че сме сгрешили. Тези дни България се оказа в „окото" на тайфун, за чиято сила и мощ сигурно не е предполагала и жената, която не само му даде своето име - Калина Илиева, но и допринесе най-много за завихрянето му.

За всички, които внимателно следят развитието на скандала с екс-шефката на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие", спор не може да има - това категорично е българската Мата Хари. По абсолютен начин го доказва шеметната й биография.

Подобно на известната немска шпионка и Калина Илиева има „бели петна" в миналото си - сведенията за това какво точно е „учила" в Германия и дали изобщо си е правила труда да се просвещава, са доста противоречиви и неясни.

В крайна сметка, се оказа че тя е била изключена от Висшия институт по техника и икономика в Берлин заради невзет изпит. Този факт обаче не й попречва да се върне в страната ни с „диплома" от... същия този институт (?!). И това е първият й успех в новото „поприще", на което явно вече се е била посветила.

Вратата към шеметната кариера на бъдещата родна шпионка отваря обаче не ментето диплома, с която още не е известно как се е сдобила, а нейната напълно безпроблемна легализация от „компетентните" български органи.

Ако в МОН тогава бяха си свършили работата така, както изискват нормативните документи, Калина Илиева щеше да остане само една от малкото неуспели български „евростуденти", решили да измамят държавата си.

Но с подписа на зам.-министър Ваня Добрева под документа за легализация тя е готова за следващия си голям удар - става младши експерт в ДФ „Земеделие". Тази позиция се оказва само удобен трамплин към върха на фонда.

Илиева обаче не чака пасивно съдбата да й помогне да реализира амбициите си, но и сама активно работи за тяхната по-бърза реализация.

Запознатите не само свързват светкавичната кариера на Илиева с близките й отношения с представителя на ОЛАФ Арно Хайнен, но като в класическия роман на Богомил Райнов тази обвързаност скоро започва да дава своите „плодове".

Както стана ясно тези дни, Илиева е изпратила над 400 мейла със сигнали към ОЛАФ. В тях тя е докладвала, че има съмнения за нарушения от десетки фермери и се е оплаквала, че й оказват натиск висши държавни представители.

За изясняване на някои от сигналите на Илиева се е наложило провеждането на срещи с ОЛАФ в Брюксел. Стотици проекти са били блокирани, а заради писанията на бившата земеделска шефка, ДАНС е била принудена да проверява с месеци служители на най-високо ниво, без обвиненията й да бъдат потвърдени.

В същото време самата Илиева е нарушила правилата, като е позволила плащане на 4,6 млн. лв. субсидия от националния бюджет по проект по САПАРД за изграждане на тържище за плодове и зеленчуци в Кърджали. При това без изричното съгласие на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие".

Скандалът, както се вижда, е много по-голям и по-дълбок от измамата с легализираното менте, която упорито ни пробутват на преден план.

Какво обаче следва след всичко това? След като на всички е ясно, че фалшивата диплома на Калина Илиева, по думите на Мирослав Найденов, се превърна в „срамно петно" не само за кабинета, но и за „приятелите" му в Европа.

Тези дни в Брюксел земеделският министър имаше среща с еврокомисаря по земеделието Дачиан Чолош. След нея стана ясно, че специална мисия на ЕК може да провери периода на управление на фонд „Земеделие" от Илиева.

Министър Найденов допуска и, че предстоят много съдебни искове, в които граждани и фирми с отказано съдебно финансиране ще се опитат да оспорят легитимността на решенията, както и подписа на Калина Илиева.

Междувременно стана ясно, че с екс-шефката на фонд „Земеделие" се „заемат" както прокурори от България, така и от Германия. Коя прокуратура ще се справи по-бързо със случая мисля, че е излишно да гадаем - естествено немската!

Възможността обаче делото срещу Илиева да влезе първо в германския съд е само един от неприятните международни аспекти на аферата с фалшивата й диплома. Другият е в непрекъснатото повтаряне от страна на управляващите България, че „изборът" на Илиева за шеф на фонда е станал под натиск на ОЛАФ.

Потвърди го и премиерът, който припомни, че „Калина Илиева беше във фонда, имаше добро отношение от ОЛАФ към нея, тя беше най-близкият човек".

Това натякване обаче, че „грешката" с назначаването на бившата шефка на фонд „Земеделие" е на ОЛАФ, а не на кабинета, не е здравословно за властимащите.

Чиновниците от Брюксел едва ли така лесно ще се оставят да бъдат обявени за главни виновни за случилото се, без да предприемат всички възможни мерки за противодействие.

А това означава, че тайфунът „Калина" като нищо може да помете ГЕРБ от власт пред безучастните погледи на евробюрократите!