Очакваното се случи! С политическата подкрепа на НАТО, с логистичната от Украйна и България, с икономическата от Турция, Тбилиси най-после се реши да атакува Цхинвали и да постави началото на новата Кавказка война, която може да има само два изхода - или разцепване на Руската федерация, или консолидация на някои части от бившия СССР.

В случай на успех за грузинската армия, страната ще увеличи неимоверно шансовете си за встъпване в НАТО и ще се превърне в преден пост на тази организация в Кавказ.

Това ще означава по-нататъшно обтягане на отношенията с Русия, Армения и Иран, граничещо с нови военни конфликти и изолация на страната от тези нейни съседи.

А ако надделеят осетинците (естествено, не без помощта на руската армия) Русия ще усложни отношенията си с другите велики сили, от което ще последват икономически проблеми.
А те никак не са нужни на Путин и Медведев.

Затова може да се предположи, че въпреки намесата на руската армия, Москва ще направи всичко възможно за спиране на бойните действия. Това е залог за бъдещите добри отношения със САЩ и НАТО. А без тях Москва просто не може!

 Така или иначе, войната продължава! Въпреки мирните заявления на грузинския президент Михаил Саакашвили, грузинското настъпление продължи до въвеждането на руски военни части в Цхинвали.

До сегашния момент са дадени многобройни жертви и от двете страни, включително военни от руската армия. Те със сигурност няма да бъдат последните.

Отношенията между противоборстващите страни със сигурност ще продължат да се усложняват. Един от вероятните бъдещи президенти на САЩ Джон Маккейн вече призова Съвета за сигурност на ООН към извънредно заседание, което може да  изостри противоречията между великите сили.

И Русия, и Китай, и съюзниците им - непостоянни членове на Съвета за сигурност са готови да променят на 180 градуса позицията си по териториалната цялост на съвременните държави, щом се касае за съюзници на САЩ. Това ще бъде нов стимул за консолидация на световния антиглобалистки фронт.

Вашингтон, в стремежа си да увеличи влиянието си на Кавказ, ще продължи да го губи в други стратегически региони на Азия и Латинска Америка.

За България е най-важно да не взема по никакъв начин страна в този конфликт. Това означава да бъдат отхвърлени всички обвинения на Руската федерация за въоръжаване на грузинската армия по време на конфликта.

За всички е ясно, че до момента голяма част от запасите от боеприпаси (съветски образец), ненужни след влизането ни в НАТО, бяха продадени на Грузия доста изгодно.

Проблемът е, че тези печалби изобщо не се отразиха на заплатите на офицерите, сержантите и военните служители.

В чии джобове влязоха и досега не е ясно. Не е ясно изобщо каква част от старите боеприпаси заминаха с ферибота за грузинското пристанище Поти и каква беше унищожена при организираните взривове в Челопечене (най-вероятно с цел прикриване на нелегалния износ за Грузия).

Ясно е едно: отношенията ни с Москва ще се усложнят допълнително, в момента в който руската страна представи доказателства за използване на български боеприпаси от грузинците в този въоръжен конфликт.

Тогава ще бъдат застрашени положителните резултати от посещението на Владимир Путин в София в началото на тази година.

Подобно развитие на събитията не трябва да се допуска. Външната политика на Република България трябва да остане многовекторна и поливариантна.