В Китай върви процесът срещу бившия партиен ръководител на мегаполиса Чунцин (през 1941г., по време на войната с Япония, седалище на генералисимус Чан Кай Ши и на военния му съветник - тогава генерал-лейтенант, бъдещия маршал Чуйков), министър на търговията и дори претендент за наследник на "великия кормчия" Мао Цзе Дун - Бо Си Лай.

Преди да падне от власт, се беше превърнал в кумир на работниците от многомилионния град, благодарение на успешно реализираните жилищни и други социални програми и безкомпромисната борба с организираната престъпност. Беше смятан за идеолог на лявото крило в ръководството на Китайската Комунистическа Партия - ККП. Сега обвиненията срещу него са чудовищни, както срещу съперниците на Сталин, по време на политическите процеси в СССР през 30-те години на ХХ век.

За всяко едно от тях може да получи смъртна присъда (и най-вероятно, така и ще стане). Такава вече беше произнесена срещу съпругата му Гу Кай Лай, макар че още не е изпълнена.

Изненадващо с 15 години затвор се отърва бившата му "дясна ръка" - полицейският началник на Чунцин - Ван Си Люн, заради това, че е сътрудничил със следствието. Което ще рече, че здраво е натопил някогашния си бос и "благоверната му", за която се предполага, че е била любовница на убития по нейна заповед британски бизнесмен.

Иначе, поне за едно от провиненията му, смъртната присъда също е неизбежна - укривал се е от правосъдието в консулството на САЩ, преди да бъде заловен.

Неизвестна остава съдбата на друг обвиняем - Тан Сяо Лин, бизнесмен от Далян (старото руско пристанище Дальный). Най-вероятно вече е ликвидиран, преди да чуе присъдата си - пак по сталински образец (навремето Сталин се е изказал за оправдателната присъда, издадена от нацисткия съд на Георги Димитров по следния начин: "Глупак е този Хитлер - не умее да организира процеси! Първо се разстрелва, а после се съди!").

Естествено, неговите "показания" ще утежнят положението на Бо Си Лай. Но и без тях, няма спасение за съперника на Си Цзин Пин! И фактът, че подсъдимият публично обяви, че показанията му пред следствието са изтръгнати със сила, ще му помогне толкова, колкото е помогнал навремето на Каменев и Зиновиев, Бухарин и Риков и т.н. И изражението на лицето му показва, че той го разбира!

Този начин за уреждане на сметките е типичен както за Сталин и Мао навремето, така и сега за китайската комунистическа върхушка. Няма съмнение, че ако Бо Си Лай беше изпреварил Си Цзин Пин, щеше да постъпи с него по същия начин. Както по време на "културната революция", Мао Цзе Дун се е отървал от главните си съперници - председателя на Китайската Народна Република Лю Шао Ци, министрите на отбраната Пън Де Хуей и Лин Бяо.

Това е бил главният принцип на управление на "великия кормчия", заявил по време на Московското Съвещание на Комунистическите и Работническите Партии през 1957г., че не се бои от ядрена война, защото, "дори в нея да загинат 300 000 000 китайци, тоест, половината от населението на страната, важното е, че империализмът ще бъде унищожен!" По същия начин се разправя с опозицията съратникът му и приемник Дън Сяо Пин (стар приятел на Т. Живков, според негово публично признание).

Обявените от него за главни виновници за всички несполуки и катастрофи, случили се в Китай по време на "културната революция", членове на "бандата на четиримата" са представени пред обществеността като "вампири и кръволоци". Не че това не е било така, но все пак, става дума за съпругата на "великия кормчия", член на Политбюро и секретар на ЦК на ККП Цзян Цин, члена на Политбюро, секретар и идеолог на ККП Ван Хун Вен, председателя на китайското Национално Събрание Чжан Чун Цяо и началника на Главното Политическо Управление на Китайската Народна Армия Яо Вън Юан.

Естествено, че при друго развитие на събитията, в "бандата на четиримата" щяха да се окажат официалните наследници на Мао Цзе Дун - Дън Сяо Пин, Хуа Го Фън, Ху Яо Бан, а впоследствие и Чжао Цзъ Ян (на когото и така не му се размина), Ли Пън, Ян Шан Кун, Цзян Цзъ Мин, Ху Цзин Тао.

Партийната месомелачка на Мао Цзе Дун и контраразузнавателната служба на Кан Шен са превърнали от съратници на "великия кормчия" в "шпиони, предатели, врагове на народа" и бащите на Си Цзин Пин и Бо Си Лай. И двамата, от привилегировани деца на "червената аристокрация" са сменили статуса си на обикновени (и дори на по-ниско равнище) селски труженици, по време на културната революция. Утехата им е била, че съдбата им по това време споделят огромното мнозинство тогавашни китайски младежи. Ако това, разбира се, е утеха!

Един от лидерите на колумбийските маоисти и бивш партизански командир на Народната Армия за Освобождение на Колумбия (сега световно известен кинорежисъор) Серхио Кабрера сподели с мене подробности от китайското си детство и младост: въпреки че родителите му са били уважавани представители на маоисткото крило на Колумбийската Комунистическа Партия и бъдещи функционери на Международното Революционно Движение (маоисткия интернационал), живеещи и работещи в Пекин, той и сестра му Марианела Кабрера също са били принудени да напуснат университета и да се преселят на село, заедно с всичките си състуденти.

Едва след края на "културната революция" се завръщат в Пекин и завършват режисура. Все пак, след преселването си в родната Колумбия, оглавяват партизанското движение, борещо се за реализацията на идеалите на Мао Цзе Дун в размирната южноамериканска страна. Такава е била съдбата и на перуанските маоисти, основали Комунистическата Партия на Перу "Сендеро Луминосо".

В момента, специалистите-китаеведи по света изтъкват идеологическите и политически различия между Бо Си Лай и Си Цзин Пин. Тоест, първият е вкарал КНР в Световната Търговска Организация - СТО и е постигнал големи успехи в борбата с организираната престъпност, докато вторият е много по-авторитарен и антизападен.

Аз мисля обаче, че и единият, и другият са практици, действащи спрямо обстоятелствата: както СТО, така и стратегическият съюз с Москва и конкурентните отношения с Вашингтон са без алтернатива за Пекин. И че и за двамата властта е преди всичко цел и после средство.