Само ден, след като народните избраници отхвърлиха внесения от правителството проектозакон за изменение на Закона за движение по пътищата, който имаше за цел да бъдат завишени изискванията към младите шофьори и увеличени санкциите за превишена скорост и употреба на алкохол, в събота (7 март) след катастрофа смъртта си намериха 7 човека, а 26 бяха ранените.
От началото на март загиналите са 13, а от началото на годината - 115.
Дали трябва да се даде на частна фирма вместо на държавната агенция "Автомобилна администрация" и КАТ да провежда изпити за придобиване на правоспособност за шофьори може да е спорен въпрос, макар че тази дейност е аутсорствана в някои държави от ЕС.
Там обаче ножът и хлябът не са оставени в едни и същи ръце, защото обучението и изпита не се осъществяват от една и съща фирма, както предлагат вносителите на законопроекта от МВР. Сигурно заради това депутати от опозицията и някои представители на НДСВ и ДПС в парламента съзряха в подобна разпоредба условия за монопол и корупция и с основание отхвърлиха предлаганите изменения.
Дано ги е подразнила и техническата неграмотност на авторите на законопоректа, които са записали да не се разрешава на млади шофьори до една година да карат автомобили над 1600 кубика.
Нима изработилите законопроекта не знаят, че бързината на автомобила не зависи толкова от кубатурата, колкото от мощността на двигателя. На пазара има много нови модели автомобили с подобна и по-ниска кубатура, но с мощност на двигателя над 120 конски сили, а това означава, че могат да развиват опасна за младите шофьори висока скорост.
Да не говорим за тунинг любителите, които могат да вдигнат още повече мощността, без да увеличават кубатурата.
Но както се казва, покрай сухото изгоря и мокрото, защото депутатите вместо да отхвърлят целия законопроект можеха да приемат на първо четене онези разпоредби, получили широка обществена подкрепа и които предвиждат драстично увеличаване на глобите и санкциите за превишена скорост и употреба на алкохол, както и нови правила за наказване на нарушенията, установени чрез видеонаблюдение.
Никъде в Европа и Северна Америка не се толерират както у нас наглите шофьори, които нарушават правилата и карат пияни.
Например в България за нарушител с 1,1 промила алкохол административното наказание е глоба от 100 до 1000 лева и отнемане на книжката от 1 до 10 месеца по преценка на началника на съответния клон на КАТ.
При същите промили в САЩ хванатият шофьор плаща 10 000 долара, лежи в затвора шест месеца, а книжката му се отнема за 12 години.
След като депутатите отхвърлиха предложението на МВР, процедурата трябва да започне отново - законопроектът да се преработи, след това да се съгласува (макар и формално) с ведомствата, които имат отношение към него, и чак тогава да се внесе в Министерския съвет.
Което означава, че ще минат минимум два месеца преди поправеният законопроект да се върне в парламента. А дотогава ще продължим да четем мрачната статистика, която сочи, че средно на ден по време или след катастрофа умират по 3 души.
И всички вкупом ще казваме, че в България се води необявена война по пътищата, а най-виновни са употребилите алкохол и неопитните водачи - без значение дали са млади или стари.
Но какво от това, ще запитат не малко от читателите на News.bg, защото сигурно и на тях, както и на мен, прави впечатление, че след информации за катастрофи по пътищата като тази край Стара Загора, в която загинаха 4 момчета от елитната езикова гимназия в града и две жени от Румъния, имаше много малко коментари.
Без мнения остават и други информации за тежки пътни инциденти.
Просто няма смисъл. Явно всички се умориха да пишат и да предлагат решения, защото виждат как онези до които се отнасят те нито четат, нито чуват подобни предложения.
Дано следващите, които трябва да сменят сегашните депутати след броени месеци, са по-различни и наложат драконовски санкции срещу джигите на пътя.
Защото ако войната по пътищата продължава с тези темпове, постигнатият през 2008 година рекорд от 1058 смъртни случая и 9951 граждани с получени трайни увреждания след катастрофи ще бъде задминат.
Измерени във финансови загуби щети - само материалните, без моралните и психологическите, може да надхвърлят 1,5 млрд. лв.
По застраховка „Гражданска отговорност" и „Автокаско" за 2008 г. са изплатени над 350 млн. лв. Но това са само част от общите загуби, които причиняват катастрофите, защото разходите не са само за ремонт на автомобили, но и за лечение, за трудоустрояване и инвалидни пенсии, за нереализирани работни дни и други пропуснати ползи.
По данни на статистическата служба на ЕС „Евростат" годишните загуби от пътно-транспортни произшествия за 27-те държави от общността възлизат на 180 млрд. евро.
Fred
на 09.03.2009 в 09:28:22 #3Според мене трябва да се вземат съвсем радикални мерки срещу безумците по пътищата. За себе си съм решил при никакви обстоятеслтва де на помагам при катастрофа на явно идиоти-шофьори. Винаги си личи и с никакъв закон не могат да ме задължат да окажа първа помощ на когото и да било. Но има и още по-радикални мерки, които могат да е вземат. Практически държавата ни е оставила да се оправя ме сами.

Ralchev
на 09.03.2009 в 08:54:45 #2Тъжно но факт. Вчера минах отсечката Благоевград-София. Пътят е чудесен (изключени прави, Перник-София). Бях изпреварен от 4 автомобила на завои без видимост. И аз не спазвам всички ограничения, но смело твърдя, че карам разумно!
none
на 09.03.2009 в 08:52:00 #1То патоса е много хубав, но колкото и високи глоби да се слагат колкото и страхотни закони да се приемат, докато няма кой да ги прилага ще е все същото. И вместо да ограничават младите шофьори да вземат да ги научат като хората как се кара. Да се направи една статистическа разбивка, да се види в кои групи шофьори има най-много произшествия. Да речем - мъже, неженени между 18 и 35 години със средно или основно образование и те да не могат изобщо да вземат книжка? В тази графа сигурно попадат 30% от шофьорите, така че представете си трафика да намалее с 30 процента като в същият момент камикадзетата намаляват 50%... Ами аз съм "За"! А вие? Тъкмо ще си карам колелото спокойно. Само където не е справедливо. И когато някой в тази държава почне да ми обяснява, че прави нещо за мое добро и само с мисълта за моето добруване.... айде няма нужда. В чужбина никой не мисли толкова за моето добро, пък нещата вървяха много по-добре.