Опълченците в Славянск, Краматорск и други градове на Югоизточна Украйна постепенно вземат надмощие над правителствената армия, „Самоотбраната" и „Десния сектор".

Именно техните военни успехи дават възможност на Владимир Путин да изпълни обещанието си да прибере в казармите концентрираните около границата руски войски. Най-вероятно, все пак, ще се поддаде на натиска на руските военни и национал-патриотични кръгове да разреши изпращането на доброволци - ветерани от военните действия в Кавказ, Косово и другаде, които да довършат украинските въоръжени сили. Всъщност, те самите вече са в период на разпад, имайки предвид масовото дезертьорство и минаването на страната на опълченците с оръжие в ръка.

Става ясно, че киевската власт изкуствено занижава данните за значителните загуби сред бойците от „Десния сектор", избягвайки по този начин обвиненията в съпричастност към недостатъчната им подготовка и въоръжаване. Дълбоката и скрита причина за това е заинтересоваността на лидерите на „Баткивщина", управляващи в момента страната, от обезкръвяването на „Десния сектор" - силен конкурент за властта.

Юлия Тимошенко стимулира приемането от Върховната Рада на няколко закона за противодействие на корупцията, чрез които публично се надява напълно да прочисти правителството на своята партия от престъпни елементи, злоупотребили с държавни средства, които нарича „паразити във властта, грабили и унищожавали Украйна". В случая обаче крадецът гръмогласно вика: „Дръжте крадеца". И този факт е световно известен.

Тези задкулисни игри няма да помогнат на Юлия Тимошенко да спечели изборите - в момента нейният рейтинг е 5.9%, срещу 33.7% на „шоколадения крал" Петро Порошенко. Ако не се случи нещо извънредно, за една седмица обрат е невъзможен и дори да се отиде на втори тур, резултатът пак е предвидим.

Крайно десните кандидати нямат никакъв шанс да изместят първите двама. Дмитро Ярош и Олег Тягнибок имат само един шанс за президентския пост - да отцепят Запада от Центъра и да управляват от Лвов, а не от Киев. Между другото, напрежението между двамата нараства в навечерието на изборите - те си оспорват един и същи електорат в Западна Украйна. И не се скъпят на крайни изявления, за да му завоюват доверието.

Според Олег Тягнибок „границата между Украйна и Русия трябва да се затвори и да се въведе визов режим, за да не може нито един негодник, сепаратист, диверсант да попадне на територията на нашата държава. Трябва да бъдат уволнени всички служители на милицията и СБУ в източните райони на Украйна, които не можаха да удържат ситуацията под контрол. Трябва също така да се потърси отговорност от органите на местното самоуправление, които със своето бездействие помогнаха на сепаратистите...без значение дали става дума за народни депутати, олигарси, служещи в органите на местното самоуправление, или офицери от правоохранителните органи - всички трябва да бъдат наказани".

Един и същи електорат, само че в Източна и Южна Украйна, си оспорват и третият в днешното класиране Сергей Тигипко (4.1%) и официалният кандидат на вече опозиционната Партия на Регионите Михаил Добкин. Програмите им не се различават особено - настояват за съхраняване на целостта на Украйна и защитата на националните, културните и езиковите права на руско-езичното население. Последното обаче не им обръща много внимание и се стреми към независимост. Затова не могат да се надяват да направят нещо значително, въпреки високия си личен авторитет - Сергей Тигипко беше директор на националната банка и после вицепремиер, а Михаил Добкин - губернатор на Харковска Област. Сегашната им позиция на компромиси с управляващите от „Баткивщина" е губеща и скоро ще ги извади от политиката. Те не могат да разчитат на високи резултати, защото в част от Юго-Изтока, по специално в Донецката и Луганската народни републики, избори просто няма да има. А там електоратът е най-вече техен. Няма гаранции, че ще се гласува и в Одеса, и Мариупол.

Четвъртият в сегашното класиране Анатолий Гриценко - бивш министър на отбраната и лидер на партията „Гражданска Позиция", неслучайно има цели 4% рейтинг. Неговите анализи на предизборната и военно-политическата ситуация се отличават с умереност и обективност.

Тези дни той декларира следното: „Стабилизацията на ситуацията в източните региони зависи от тримата ключови играчи - Путин, Ахметов и Тимошенко. Първият действа, другите двама са бездейни". По-точно трудно може да бъде казано: докато Владимир Путин последователно и равномерно налага стратегията си, Юлия Тимошенко се ограничава с истерични крясъци и безумни призиви за световна война и убийства на руските лидери, а Ринат Ахметов изобщо си мълчи и се държи така сякаш нищо не се случва. Явно, че го е грижа единствено за милиардите му, а не за страната.

Анатолий Гриценко стигна и по-далече, обвинявайки двамата, че с пасивността си на практика подпомагат Путин. В тези обвинения има логика - едрият бизнес и на двамата едва ли може да съществува без сътрудничество с Русия. Затова според него „Ахметов за целия период на руската агресия, нито веднъж не е споменал, не се е осмелил да каже, нито думата „агресия", нито дори думата „Русия". С кого е той?" пита Гриценко.

Обвиненията към ръководството на „Баткивщина" са не по-малко тежки. Той обвинява Тимошенко и нейните съратници в измяна, защото „Те сдадоха Крим и сега действат също толкова некомпетентно, неефективно, безотговорно, приемат решения със закъснение".

Неговото най-голямо възмущение идва най-вече от предварителното оповестяване на намеренията за провеждане на анти-терористичната операция. „Аваков цяла седмица по-рано публикува в Интернет информацията за провеждане на анти-терористичната операция. Това предизвиква удивление. Дори лейтенантът в армията знае, че не трябва да разкрива плановете си преждевременно, за да не узнае за тях врагът. Как може да се действа толкова непрофесионално!?" пита бившият министър.

От думите на Анатолий Гриценко се вижда накъде бие - той призовава „за президент и върховен главнокомандващ да бъде избран човек, който разбира от тези неща и няма да допусне повече човешки жертви и териториални загуби". Ясно, че има предвид себе си.

Предизборната борба навлиза в решителната си фаза, въпреки че изборите ще се проведат на територията на остатъчна Украйна, предимно на десния бряг на Днепър.