Решението на френския парламент за криминализиране отрицанието на арменския Геноцид отзвуча като шамар за турските управляващи. Преди всичко то постави под съмнение външнополитическата доктрина на Ахмет Давутоглу и като цяло на Партията на Справедливостта и Развитието.

Лидерите на опозицията - на Народно-Републиканската Партия Кемал Калъчдароглу и на Партията на Националистическото Действие Девлет Бахчели подложиха на рязка критика управляващите заради случилото се, като напомниха за пасивността на Ердоган по време на разправата с Муамар Кадафи от страна на Франция и нейните съюзници и изобщо за връщането на Париж във военната организация на НАТО.

Като цяло двамата отрекоха досегашния подход на Анкара към предизвикателствата пред териториалната цялост на страната. Защото е ясно какво следва оттук-нататък - "Дашнакцутюн" (аналог на нашата ВМРО) ще постави пред световната общественост претенции първо за финансови и други материални компенсации за загиналите милион и половина арменци и поне още толкова принудени да напуснат родните си места. След това ще се стигне и до ултиматум за връщане на териториите на Западна Армения и присъединяването им към Република Армения, в границите очертани от Севрския Договор.
(Неслучайно през декември миналата година съборът на арменската диаспора се проведе именно в Севр, където след Първата световна война е подписан договор за създаване на независима арменска държава в нейните етнически граници).

Според арменския политолог Сергей Минасян признаването на Геноцида е единственият шанс за Турция да запази имиджа си на демократична държава пред световната общност и да реши въпроса по мирен път.
Неговият колега Игор Мурадян смята, че въпреки организираните и последователни усилия на турската дипломация, следващата страна от ЕС, която ще бъде принудена да признае Геноцида, ще бъде Германия.

Така САЩ ще бъдат поставени в глупаво положение и на 24 април Барак Обама няма да има друг изход, освен да произнесе думата "геноцид" в традиционното си обръщение към арменската общност.
Това е всъщност и единственият му шанс да спечели нейните гласове на предстоящите президентски избори. Имайки предвид предстоящата оспорвана борба, те могат да се окажат решаващи за неговата победа, или загуба.

Същото може да се каже и за Франция. След сигурното подписване на законопроекта от страна на Никола Саркози, той на практика си осигурява гласовете на цялата бързо увеличаваща се арменска общност в страната, която освен това е заможна и влиятелна, за разлика от сравнимата по численост с нея турска община.

Например моят приятел Тигран Гарегинян, четири години работил като барман в България, сега държи заведението "Арарат Хол" в центъра на Ереван. В близките месеци се кани да емигрира със семейството си във Франция, където ще управлява хотел и ресторант в луксозния зимен курорт Шамони. Естествено, че ще има по-голяма тежест във френското общество, отколкото турските хамали на пристанището в Марсилия.

По този начин може да се каже, че Франция елиминира турската кандидатура за членство в ЕС, която беше основната причина за отстъпките и пасивната защитна политика от страна на Анкара по въпроса за Геноцида. Ако Гюл, Ердоган и Давутоглу бяха демонстрирали безразличие по въпроса, шамарът, който отнесоха нямаше да бъдн толкова звучен. А сега поне Давутоглу май ще трябва да си даде оставката под натиска на опозицията.

Толкова по-голям е успехът за арменската външна политика. Триумфът за Ереван (тържествено отбелязан от ереванската общественост на Площада на Републиката в центъра на арменската столица) ще доведе до по-голяма самостоятелност на външната политика на страната и до втвърдяване на нейната позиция в преговорите за Нагорни Карабах.

Също така може да се прогнозира и втори президентски мандат за Серж Саркисян, още повече че "Дашнакцутюн" почти сигурно ще се завърне в управляващата коалиция (след отпадането на основната причина за излизането - компромисите с Турция).

Ще укрепят позициите си и първите арменски дипломати - външният министър Едвард Налбандян, неговият заместник Сергей Манасарян (бивш посланик в България), както и останалите заместник-министри, а също и бившият заместник-министър и сегашен посланик във Виена, където представя страната си в ОССЕ, Арман Киракосян.

В новата ситуация гафовете на евродепутатите от БСП Евгени Кирилов и Кристиян Вигенин, предложили и гласували необмислени антиарменски резолюции, ще срещат отпор от френските им колеги. Дано повече да не се поддават на внушенията на прятелите си от ДПС и да преценяват реалностите в региона като професионалисти!

Така или иначе, процесът на политическа изолация на Турция продължава! Турската реакция вероятно ще се изрази в по-широко отваряне към ислямския свят и пълна смяна на кемалисткия модел.