Много разочарования от страна на Запада преживяха в последно време управляващите в Киев. Мечтата за членство в ЕС и НАТО избледнява и отстъпва място на жестоката реалност - и в Брюксел, и във Вашингтон вече гледат на Украйна като на "навлек", от когото не знаят как да се отърват. Все повече са сигналите за изместване на конфликта в Донбас и възсъединението на Крим с Руската Федерация на второ място в европейските приоритети. Защото европейската икономика (най-вече селското стопанство) страда много повече от руската от взаимните санкции. И европейците все по-малко разбират кому е нужно това: да си пречат един на други с руснаците, заради руснаците - граждани на Украйна, които не искат нищо друго, освен да живеят в Русия. И са готови на лишения, трудности, и даже на човешки жертви за целта.

Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп не покани украинския си колега Петро Порошенко на инаугурацията си. Въпреки натиска на демократите и на "ястребите" - републиканци, той прави и невъзможното да подобри отношенията между Москва и Вашингтон. И най-вероятно ще успее, за сметка, разбира се, на евроинтеграцията на Украйна. Между него и Путин очевидно има негласен договор за разпределение на сферите на влияние: САЩ се връщат в "задния си двор" - Латинска Америка, Русия - в постсъветското пространство.

Във Варшава управляващата консервативна десница става все по-непримирима към възвеличаването на Степан Бандера и Роман Шухевич в Украйна. Особено на фона на оскверняването на паметника на мъченически загиналите поляци в галицкото село Хута Пеняцка, от ръцете на бандеровците и западно-украинската СС дивизия "Галичина".

Извършеното на 08.01.2017г. поругаване наля масло в огъня на неприязънта между двата съседни славянски народа. И този път смешно и абсурдно звучат твърденията, че извършителите са агенти на Кремъл. Това е отчаян опит за потушаване на конфликта. Последното е на практика невъзможно. Както например не е възможно и да бъде изкаран агент на Кремъл мъртвопияният украинец, седнал зад волана и прегазил две полски деца. Това се случи във Вйелкопольска - сега в западната част на Полша. Едва ли е последният инцидент.

Марин Льо Пен направо прати украинските дипломати и политици по дяволите със смелото твърдение, че не може да се оспорва законността на възсъединението на Крим с Руската Федерация. Тя се аргументира с правата на човека: така са пожелали кримските руснаци, така са гласували на референдума.

Очевидно, че този въпрос е обсъждан между нея и Доналд Тръмп на неофициалната среща в "Тръмп Тауър", която не остана скрита от медиите, въпреки че самата Льо Пен отрече. И двамата искат бързо подобряване на отношенията с Русия. А това не може да стане, без пренебрегване на интересите на Украйна.

Според полския външен министър Витолд Ващиковски потърпевша ще бъде и Варшава.

На заплахите, отправени от Службата за сигурност на Украйна (СБУ), че Марин Льо Пен ще бъде лишена от правото да посещава страната, отговорът беше, че изобщо не се кани да го прави. В момента "социолозите" в Киев се надпреварват да публикуват резултати, предричащи нейното поражение на предстоящите президентски избори. Но кой знае защо, премълчават, че основният й съперник и фаворит за президентския пост - голистът Франсоа Фийон има на практика същите позиции по въпроса. Също, както и бившия президент Валери Жискар Д'Естен.

Много правилен беше тактическият ход на новоизбрания президент Румен Радев да го цитира, обосновавайки своята позиция. Излиза, че е блестящ не само като пилот, но и като дипломат.

Скептичен към украинската евро-интеграция е и коалиционният партньор на Ангела Меркел - председателят на Християн-социалния Съюз (ХСС) Хорст Зеехофер. Той, също като Доналд Тръмп, прави и невъзможното да подобри отношенията между Берлин и Москва. И ще успее!

В по-малката германска държава: Австрия са настроени още по-отрицателно към стремежа на Украйна за откъсване от Русия и към членство в НАТО и ЕС. Най-точно изразява мнението на огромното мнозинство от австрийците най-големият българист във Виена проф.д.и.н. Петер Бахмайер: "Украинците нищо не разбират и не искат да слушат!". Между другото, общите ни приятели Йохан Гуденус, Евалд Щадлер, Роберт Щелцел също бяха на референдума в Крим.

В западната част на ЕС най-зле са настроени към управляващите в Киев бандеровци холандците и португалците. Холандците вече блокираха на референдум членството на Украйна и дадоха да се разбере, че в близкото бъдеще промяна на позицията им е невъзможна.

Португалските ми приятели, учили в София през 80-те години, ми пращат плакати и листовки, разпространявани в Лисабон от местни радикали. Става дума за нарисувани от карикатурист четири глави: украинец с монголоидни черти, китаец, циганин и негър. Това са ненавистните за местното трудолюбиво и толерантно население имигрантски общности. Листовките призовават за тяхното изгонване от Португалия и недопускане на по-нататъшното им заселване в страната.

Няма съмнение, че ако в Португалия се проведе референдум, резултатът ще е като в Холандия.

В същото време, не може да не се отбележат и някои несъмнени дипломатически успехи на управляващите в Киев. Например, укрепването на отношенията на Петро Порошенко с двамата турски президенти Реджеп Тайип Ердоган и Илхам Алиев. И двамата продължават публично да обявяват Крим и Донбас за украински, без да се притесняват за отношенията си с Путин. Към тях се присъедини и Александър Лукашенко, на когото положението е много несигурно.

Така или иначе, в момента украинските танкове и БТР воюват, благодарение на белоруските резервни части и гориво. Докато "Батько" е президент на Беларусь, сигурно ще бъде така.

В Киев в момента тръбят за "най-значимия" дипломатически успех, новината за който дойде на 11.01.2017г. Макар че, реално нямат никаква заслуга за него. Просто извадиха голям късмет:

В Канада досегашният външен министър Стефан Дион беше принуден да подаде оставка, заради неуважителните си изказвания за Доналд Тръмп, по време на предизборната кампания в САЩ. На поста е назначена известната журналистка и писателка Хрися Фриланд. Нейната майка Халина Хомяк е етническа украинка от Волин. Бабата на Крисия - Александра Лобан и дядото - Михайло Хомяк се запознават и се оженват в бежански лагер в Германия, където са настанени западни украинци, воювали на страната на немците, в бандите на Степан Бандера и в споменатата вече СС-дивизия "Галичина". Там се ражда и Халина, преди семейството да се пресели в провинция Алберта, Канада където е концентрирано украинското население (3% от всички канадски граждани). Самата Хрися е завършила руска история и литература в САЩ и славянознаие във Великобритания. Освен английски и френски (като канадка по рождение) владее украински (на който говори с трите си деца), руски и полски. Заради заслугите си по отношение на "цветната революция" на Майдана, е получила голям апартамент край него.

Хрися Фриланд се гордее, че е в списъка на 13-те канадски граждани (до един етнически украинци, макар някои от тях да го крият), включени от Путин в забранителния списък за посещение на Руската Федерация. Поддържа тесни връзки с друг канадско-украински журналист, писател и дипломат - представителят на ОССЕ в Киев Майкъл Боцюркив.

Възниква въпросът: по какъв начин Хрися Фрилънд ще развива отношенията между Отава и Вашингтон, след като е по-критична дори и от Росен Плевнелиев към плановете на Доналд Тръмп и Рекс Тилърсън за рязко подобряване на отношенията с Москва? И дали няма да доведе до скъсване на канадско-руските дипломатически отношения, ако още 1-2 пъти "избълва змии и гущери" по адрес на Путин? За което в Украйна сигурно ще й подарят и вила.