На летището в Харков, под наблюдението на турския посланик в Украйна Йонет Джан Тезел, 347 месхетински турци бяха натоварени на самолет и отлетяха за Турция. Според посланика, тяхното изселване от територията на Донбас не е провокирано от рязкото влошаване на руско-турските отношения, а от продължаващата гражданска война там, конкретно от боевете около Славянск.

Въпреки декларациите за спазване на Минските споразумения и двете страни продължават обстрела на територията на противника и на практика, всеки ден се дават човешки жертви. Новият руски представител на преговорите – бившият председател на Държавната Дума на Руската Федерация и бивш министър на вътрешните работи Борис Гризлов, като опитен силовак, е последна надежда за установяване на мир в населения с руснаци Донбас, преди част от УССР.

Кои са обаче турците-месхетинци и какво търсят в района на Славянск? Наименованието на града точно отразява състава на местното население: руснаци, украинци, белоруси, потомци на сърби.

Когато, в резултат на руските победи във войните с Турция, грузинските райони, включително и Месхетия, преминават в Руската Империя, местното турско население масово остава по родните си места, не желаейки да тръгва по стъпките на „мухаджирите” от Северен Кавказ. Такъв прецедент има и в северния унгарски град Егер, в подножието на Карпатите: когато унгарците отвоюват от Османската Империя тази територия, местното турско население се поунгарчва и запазва придобития си от местните хора виноделчески занаят, невъзможен за упражняване в теократичната монархия. За турското робство напомня единствено джамията в центъра на Егер.

В Месхетия турците също продължават да произвеждат вино, не по-лошо от грузинците, но не се отказват нито от националността, нито от вярата си. И в началото на Втората световна война, когато пост-кемалистка Турция е потенциален съюзник на Хитлерова Германия, а началникът на Генералния щаб на турската армия – маршал Февзи Чакмак открито демонстрира своите симпатии към Хитлер и Вермахта, живеещото близо до границата турско малцинство се оказва много опасно за националната сигурност на СССР. Освен това, Сталин (роден и израсъл в Гори) още пази много лоши спомени от съседството с бившите поробители. И в ситуация, когато Сталинград може и да падне, а немците са вече в Северен Кавказ, решава да пресели месхетинските турци надалече – във Ферганската Долина. Там те остават до „перестройката” на Михаил Горбачов.

Междувременно, успяват да настроят срещу себе си всички местни народи: узбеки, таджики, киргизи. Трите народа по принцип традиционно враждуват и помежду си, но в анархията на агонията на СССР се обединиха срещу пришълците, успели за 40г. да досадят на съседите си.

Най-жестоко и масово е клането, което устройват над турците узбеките – във Фергана и Ташкент.

И в Кремъл бяха принудени да ги разселят сред източно-славянските народи, известни със своята толерантност и миролюбие. В Русия попаднаха в Ростовска Област, в Украйна – в Донбас, в Белорусия – в радиактивно заразените райони, след аварията в Чернобилската АЕЦ. Тези от Ростов на Дон обаче постепенно започнаха да се изселват в Москва и Подмосковието и да притесняват местните руснаци. Аз съм свидетел как настроиха срещу себе си всички жители на подмосковския град Митишчи и как руснаци, арменци и т.н. се обединиха, за да ги прогонят.

В Донбас също се опитаха да се поставят над местното руско население. И логично, пострадаха от действията на руското опълчение.

Почетният консул на Република Турция в Харков Владимир Белый потвърди, че в Турция ще се изселят всичките над 3000 месхетински турци от Донбас. Тези, които желаят, ще получат турско гражданство по опростена процедура и помощ, под формата на жилища и приоритетно трудоустройване. Няма обаче да загубят украинското си гражданство, за да могат, при промяна на ситуацията, да се завърнат в Украйна. По-младите са родени в Донбас.

Почетният консул Владимир Белый умишлено не забелязва очевидния факт, че Донбас вече не е и никога няма да бъде в Украйна, освен ако украинската армия и бандеровците не избият всички руснаци там.

В Турция обаче вече усещат лошите последствия от гнева на кремълския самодържец.

В Турция обаче вече усещат лошите последствия от гнева на кремълския самодържец. И си поставят реални цели: използвайки турците – месхетинци като пушечно месо, да предотвратят създаването на етнически чисти кюрдски територии в Западна Армения и да парират претенциите на Ереван към земите, опустошени от Геноцида над Арменците в Османската Империя, спечелени според Севърския договор от 1920г. и загубени според Лозанския от 1923г.

Затова ги разселват в района на Ердзинджан и Ерзурум. С това се цели и създаването на възможност за потенциално прехвърляне в родната Месхетия в съседна Грузия. Там турският етнически масив може да бъде използван за саботаж на току-що сключеното четворно енергетическо споразумение между Русия, Грузия, Армения и Иран за енергиен коридор.

Месхетинските турци пречат на всички, навсякъде.