Спомням си, като че ли беше вчера: седим в топла априлска вечер на 1990 г. в открита таверна на атинския площад "Екзархия" с моите приятели - аспиранти от СУ "Св. Свети Климент Охридски" Панайотис Статоянис и Димитрис Мавроматис.

Докато отпивахме от ледено студената бутилка "Узо" и замезвахме с гръцка салата, на площада започнаха да се събират странни млади хора, изцяло облечени в черно: младежите бяха в кожени якета и панталони и високи обувки, девойките за радост на очите ни носеха къси полички и прозрачни чорапогащници под тях и същите кожени якета и високи обувки.

От 10.ХІ.1989г. бяха изминали едва 5 месеца и такива екземпляри все още не се срещаха у нас, поне по централните улици.

Попитах какви са тези и приятелите ми през смях ми отговориха: "Анархисти, носят коктейли "Молотов" и търсят повод да се сбият с полицията".

Когато отново попитах, защо им е нужно да се бият, отговорът беше: "За да се направят на големи мъже пред момичетата".

Тъй като в България все още не беше ставало нищо подобно, не взех тези думи на сериозно, още повече че отново бяха казани през смях.

Когато обаче след около час сблъсъкът все пак се случи, не можех да повярвам на очите си: непълнолетни младежи замеряха полицаите с коктейли "Молотов", камъни, дървета и всичко, каквото им попаднеше под ръка, а полицаите само се пазеха с щитовете си и се държаха на почетно разстояние.
А ние отстрани си пийвахме и замезвахме.

Изумен, попитах защо полицията е толкова пасивна и чух следния отговор: "Това тука да не е вашата комунистическа полиция!? Тук полицаите са наясно, че ги хранят данъкоплатците и че трябва да пазят децата им, а не да ги бият! Ако пострада дори едно момче, или момиче, не можеш да си представиш какво ги чака!"

Потресен, направих сравнение какво щеше да стане в София, ако такива едни юначаги решат да се закачат дори и много по-безобидно с милиционерите (без да подозирам, че съвсем скоро предстои да видя какво значи "Гражданско неподчинение").

Панос и Мицакис членуваха в Обединената гръцка левица (техният вариант на еврокомунистическа партия) и въпреки че симпатизираха на всички леви сили, осъзнаваха нуждата от ред и законност.

Разказаха ми обаче как и тяхната, и просъветската Гръцка комунистическа партия, и всевъзможните троцкистки, маоистки и геваристки организации само чакат повод, (тоест пострадал непълнолетен анархист), за да извлекат максимални политически дивиденти.

Така е и сега. Гръцката комунистическа партия и другите леви сили, намиращи се в опозиция, използваха случая да организират масови митинги и да обвинят правителството и полицията във всички възможни смъртни грехове.

Очевидно, така ще спечелят много гласове на изборите.

Авторитетът на гръцката полиция е сринат до основи с обещанията, дадени от управляващите, че двамата полицаи, причинили смъртта на младежа, ще бъдат съдени и наказани с цялата строгост на Закона.
Интересно, кой ще поиска да работи отсега нататък в комшийската полиция?

През април 1990г. посетих, освен Атина, и Солун. Там моята добра позната Мария Кириязи (също аспирантка в СУ) ме заведе на събрание на местната маоистка партия, с проалбанска ориентация.

Озовах се в една разкошна двуетажна вила край морето, на препълнена от всякакви деликатеси маса, в компанията на младежи в скъпи костюми и вратовръзки и девойки във вечерни рокли и с много злато и скъпоценни камъни по ръцете, ушите и шийте.

И не вярвах на ушите си, когато започнаха остро да критикуват Българската социалистическа партия, че се е преименувала и е дала властта без бой, след като е контролирала цялото налично оръжие в страната!

По повод на взривяването на колата на тогавашния ни търговски аташе в Атина Крум Бодльов, казаха, че така му се пада, щом преди е служил на БКП и социализма, а сега на СДС и капитализма!

Превъзнасяха обществения строй в Китай по времето на Мао Цзе Дун и особено в Албания по времето на Енвер Ходжа!

Даваха я за пример пред Гърция за истинско равноправие, икономически прогрес и защита на правата на човека!

Аз бях толкова изненадан от всичко, което чух и видях, че не можах да обеля и дума! В един момент се чудех сънувам ли, или гледам театър на абсурда!

Както е редно при истински левичари, вечерта приключи с пушене на хашиш. Преди да заспят, повечето присъстващи бяха готови да се бият и да умрат за гръцката и световната революция.

Питам се: дали убитият и приятелите му не са били дрогирани и кой режисира този спектакъл за дестабилизация на южната ни съседка?

Който и да е обаче, трябва да признаем че успя!