Американският посланик у нас Джеймс Уорлик все повече се изживява като генерал-губернатор.

Това пролича особено ясно на 7 юли, когато посланикът призова за публичност на споразуменията, договорени между българското правителство и Русия по енергийните проекти.

Обяснението за неординарното си искане пратеникът на Вашингтон най-неочаквано намери в изведнъж бликналото българско любопитство.

Българите, смята Уорлик, сигурно искат да разберат защо цената на газа се е повишила с 30% и дали няма през следващите 5 или 10 години да се повиши още. Ние обаче не можем да знаем това, защото тези споразумения са тайни, изрази разочарованието си той.

Според Уорлик българското общество има право да знае какво точно са се договаряли София и Москва по енергийните проекти.

Но най-важният въпрос, който явно не дава мира на Негово превъзходителство от дълго време, е: „Какво стана с диверсификацията?" Именно това попита Уорлик и подчерта, че разнообразяването на енергийните източници е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за целия регион на Балканите.

Сиреч, ако правилно сме разбрали, от това с какъв газ ще си подгряваме котлите в ТЕЦ-овете през зимата изключително много зависи дали на столичани, пловдивчани, ямболии, варненци и т.н. ще им е по-топло или по-студено. Същото по аналогия се отнася и за македонци, албанци, сърби, гърци и т.н. Интересна логика, макар нещо да не ни се връзва - да не би азербайджанският газ да топли повече, отколкото руският? Или пък ние сме изостанали от развитието на физиката?

Естествено, като добър ученик, който си знае урока докрай, представителят на Обама не пропусна да изрази надеждата си, че ще се реализира и подкрепяният от Вашингтон и Брюксел проект за изграждане на алтернативния на „Южен поток" газопровод „Набуко", „ако българското правителство е ангажирано да осигури диверсификация на енергийните източници".

За да получи така нужната му информация и да види дали ще му се сбъднат въжделенията, Джеймс Уорлик взе, че изненада с лична среща министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Последният не бе особено възрадван от факта, че трябва да се обяснява пред американския пратеник като съгрешила мома пред селски поп, но в общи линии се справи с положението.

Нещо повече, след срещата министър Трайков бодро рапортува, че мненията им с посланик Уорлик за необходимостта от диверсификация на доставките и свободен пазар съвпадат на 100% (има си хас!). Той изреди и направеното досега за междусистемните газови връзки с Гърция и Румъния, планираните такива с Турция и Сърбия, както и намеренията за внос на втечнен газ и търсене на нови находища.

Вярно е, че по повод необходимостта да информира лично Уорлик за разговорите с руския вицепремиер Виктор Зубков Трайков промърмори, че диверсификацията и прозрачността са най-важните за един функциониращ пазар, на който не се налага някой да пита, а друг да отговаря, но това бе неумел опит за повдигане на авторитета му.

Впрочем, до него можеше и да не се стигне, ако „мегаминистърът" въобще бе отклонил искането за среща от американския посланик по въпроси, отнасящи се до отношенията ни с трета страна, които него изобщо не го засягат. Още повече, когато става дума за секретни договорености.

Но това при сегашното правителство, което изпълнява функциите на колониална администрация, просто не може да се помисли, камо ли пък въобще да се случи.

Затова и Джеймс Уорлик продължи да задава въпроси, този път директно отправени към премиера. Посланикът заяви, че иска да разбере какви са фактите и какви споразумения са били постигнати с руснаците за АЕЦ „Белене". С други думи, изпълнени ли са стриктно получените указания. Той изрази опасения, че поетите от премиера Борисов ангажименти за намиране на стратегически инвеститор в централата и за икономическа обоснованост на проекта ще бъдат изпълнени.

Пратеникът на Белия дом очаква от Борисов да изпълни и обещанието си, че „ще има продължение на „Белене", само ако се намери сериозен международен инвеститор и само, ако е икономически обоснован проектът".

Бих бил изненадан, ако са взети някакви решения, които да противоречат на това, което премиерът вече е казал по отношение на този проект, размаха пръст Уорлик и припомни обещанието на кабинета за повече прозрачност на енергийната му политика.

„Ще имаме достатъчно алтернативи, за да бъдем енергийно независими", отговори веднага пред журналисти премиерът Бойко Борисов. Що се отнася до алтернативните доставчици, премиерът обеща правителството да намира нови възможности.

„Знаете, че подписахме спогодба с Турция да ползваме техния терминал за втечнен газ. Знаете за това, което прави президентът с Азербайджан, а и аз съм ги поканил да дойдат тук", каза още Борисов. За АЕЦ „Белене" той подчерта, че до септември има още месец и половина - достатъчно време да се намери европейски инвеститор.

Изглежда обаче медийните съветници на министър-председателя са преценили, че недостатъчно е успокоил приятеля си Уорлик, защото тази сутрин той хвърли още сили да бъде разбран по една от националните телевизии.

До този момент много ясно спазваме своята евроатлантическа ориентация, рапортува Борисов. И се аргументира: „Когато американската страна и президентът Обама ни призоваха да приемем затворник от Гуантанамо, ние се отзовахме веднага и МС взе решение. Когато ни попитаха как ще реагираме за общата ПРО на НАТО в Европа - ние веднага се отзовахме."

Няма, следователно, основание за тревога, още по-малко за подобно публично дърпане на уши от US амбасадора. Разбира се, премиерът като истински стратег веднага намери обяснение за Уорликовите вълнения.

Великите сили, каза Борисов, са доста влюбени в нас като държава и много искат да имат влияние в България. Според него в определени моменти или руската страна, или американската страна се раздразват от по-голямата активност на едните или другите.

Всички разговори относно цените на газа се водиха напълно прозрачно, още веднъж успокои премиерът притеснения посланик на САЩ.

За проекта Набуко Бойко Борисов коментира, че работи много добре като проект. „Южен поток" не се бие с „Набуко" в България - това са транзитни такси, обясни на специфичния си език той. Така че и тук няма място за съмнения в душата на Джеймс Уорлик.

Цялото това старание на Борисов можеше да бъде спестено обаче, ако той като премиер на една суверенна държава, бе извикал заради недопустимото му поведение американския посланик за кратък разговор, на който да му обясни вижданията си за приятелството и властта.