Случи се неизбежното: на фона на изострената социално-икономическа криза и нарастването на политическото противопоставяне (което можеше да прерастне във военно), в ситуация на загуба на властта на съюзниците-перонисти в Аржентина, на отчаяните опити на Дилма Русева да се задържи на президентския пост в Бразилия (чрез политически флиртове с Барак Обама и новия аржентински президент Маурисио Макри и обвинения по адрес на боливарианците), наследниците на великия команданте Уго Чавес загубиха властта. Те спечелиха 55 места в 167-членния Парламент, докато 112 получи опозиционната Кръгла Маса за Демократично Единство.
Това вече е квалифицирано мнозинство – победителите могат да променят Конституцията и да инициират смяната на президента Николас Мадуро. И със сигурност ще побързат да го направят.
Това, че боливарианците ще загубят тези избори, беше ясно отдавна: президентът Николас Мадуро не е на нивото на своя предшественик Уго Чавес; основният му съперник във властта – председателят на Парламента Диосдадо Кабельо, не е готов на лични жертви, в името на удържането на властта – ако беше инвестирал поне малка част от многомилиардното си състояние в икономиката на страната, можеше да предотврати катастрофата.
Най-богатата навремето латиноамериканска страна, с колосални запаси от въглеводороди, сега изпитва недостатък от елементарни потребителски стоки. Естествено, че венецуелците не им простиха.
И Николас Мадуро, и Диосдадо Кабельо вече признаха поражението. Обаче радикалните последователи на Уго Чавес още не са се отказали от опитите да организират безредици в столицата и в провинцията. Конкретни съмнения има, че Кабельо готви военен преврат и че Мадуро и министърът на отбраната – генерал Владимир Падрино Лопес, вече са се разграничили от него и се стараят да обуздаят въоръжените боливарианци, начело с небезизвестния команданте Чино. Президентът и министърът са подкрепени от генерал Раул Бадуел, репресиран от Чавес и от командващия Гражданската Гвардия Нестор Реверол. Диосдадо Кабельо е изолиран.
Той вече може да изгуби не само милиардите, но и свободата и дори живота си: ФБР го издирва за ключовата му роля в контрабандата на наркотици. Може би ще повтори съдбата на генерал Мануел Антонио Нориега. Всъщност, няма латиноамериканска революция, която да не е свързана с контарбандата на наркотици. Както и да не е финансирана от британското семейство Голдсмит…
Няма съмнения, че новият Парламент и правителството много трудно ще работят заедно. Затова Мадуро вече призова за оставка на правителството. В новата ситуация перспективите пред ляворадикалния блок АЛБА са мрачни, тъй като отпада основният спонсор на общите политически инициативи. Между другото, един от лидерите на довчерашната опозиция – бившият кандидат за президент и губернатор на щата Миранда - Енрике Каприлес, се придържа към социално-икономическата концепция на Партията на Труда в Бразилия и няма намерение да разрушава достиженията на боливарианците в социално-икономическата сфера. В противен случай, скоро ще ги върне триумфално обратно на власт. Така, както у нас се върна ГЕРБ и Бойко Борисов.
Съпругата на друг лидер на победителите на изборите – Лилиан Тинтори (жена на Леополдо Лопес, който очаква освобождението си – Мадуро отказва да подпише съответния указ за помилване - в бъдеще може да му се върне като бумеранг), вече направи няколко заплашителни заявления по адрес на боливарианците. Отсега ги предупреждава, че ще търси реванш. Тя получи подкрепа от десните президенти на Аржентина – Маурисио Макри и Парагвай – Орасио Картес. Обвини лидера на испанските леви радикали от „Подемос” (ние можем) Пабло Иглесиас в намеса във вътрешните работи на страната – Иглесиас се солидаризира с обвиненията на Мадуро и Кабельо по адрес на Лопес. Обаче тя е символ и едва ли ще играе ключова роля в управлението.
Само за две седмици загубиха изборите перонистите в Аржентина и боливарианците във Венецуела. Дилма Русева засега удържа властта, с цената на дистанцирането от старите си съюзници (комисията по нейния импичмънт е разпусната).
Това е началото на края на „левия завой” в Латинска Америка. Както на ляворадикалния, така и на лявоцентристкия блок.