В Прага и Братислава едновременно демонстрират остър завой надясно във вътрешната и външната политика. Докато в Чехия символ на промяната е преди всичко президентът Милош Земан, в Словакия министър-председателят Роберт Фицо закъсня с националистическата и антиимигрантската реторика. И партията му „Смер – Социална Демокрация” силно отстъпи от досегашните си позиции и не можа да спечели над половината от гласовете на избирателите.
В двете страни има достатъчно голямо циганско мнозинство и хрониката на криминалните престъпления е досущ като нашата. С тази разлика, че там полицията има малко повече права.
Поради значително по-високия си стандарт обаче, и двете страни са много по-желани като крайна цел от имигрантите. Затова и местните хора са по-разтревожени от бежанския наплив. И залагат на тези политици, които биха могли да ги опазят от него. Или поне на популисти, които обещават да го направят. Това, разбира се, означава да се опълчат на евробюрократите, което не е лесна работа.
Милош Земан обаче постоянно доказва, че не се страхува от никого и отново предложи свои оригинални идеи за разрешаване на бежанската криза. Той смята, че Гърция може да остане в ЕС, но задължително трябва да излезе от еврозоната. И да плати дълговете си с издръжка на всички имигранти, намиращи се в страните-членки, които да бъдат депортирани там за постоянно.
По отношение на Турция, чешкият президент е на мнение, че не трябва да й се дават обещаните 3 млрд., които няма да стигнат до имигрантите. Според него Анкара не може, или не иска да реши бежанската криза на своя територия, а само изнудва Брюксел.
Открай време и словашкият министър-председател Роберт Фицо възприе антиимигрантската риторика (по-рано и антициганската). Това обаче не му помогна да спре падането на рейтинга на „Смер-Социална Демокрация”. Партията изостана от обществените настроения и даде път на националистическата „Народна Партия – Наша Словакия” на Мариан Котлеба, която влезе в Парламента.
Освен тях, влязоха още шест партии, част от които предварително обявиха, че няма да правят коалиция с управляващите. На фона на невъзможността за коалиране с националистите, преди Братислава да поеме председателството на ЕС през юни, се появиха първите признаци на идваща политическа криза.
Като най-вероятно се очертава служебно правителство от технократи, назначено от президента Андрей Киска. То не би довело до сериозни промени във вътрешната и външната политика на страната. Със сигурност би отслабило напрежението между Брюксел и Вишеградската четворка.
Не е редно обаче да се говори за фашизъм в наследниците на Чехословакия, които се гордеят със значителния си принос за разгрома на Хитлерова Германия. Макар че словашката армия официално воюва на Източния Фронт, а голяма част от танковете на Вермахта, по време на Сталинградската и Курската битки са управлявани от чехи, все пак надделява приносът на Чехословашкия Корпус (участвал в освобождаването на Киев) и Словашкото Национално Въстание за победата на Съветската Армия.
Трябва да се има предвид, че политическият възход на Мариан Котлеба започна именно в центъра на въстанието – Банска Бистрица. Освен това, напоследък той не се закача с унгарското малцинство. И не случайно двете унгарски малцинствени партии губят много гласове, като едната от тях дори не влезе в Парламента.
Лидерите им са разочаровани от своите избиратели, най-вече от факта, че се асимилират доброволно, създавайки смесени семейства със словаци. Двата народа изповядват една и съща религия, имат еднакъв бит и принадлежат към европейската християнска цивилизация. По време на 1000-годишната зависимост от унгарците, словаците не са търпели особени притеснения. Не е имало кръвен данък и отвличания на момичета и млади жени. Поради което, ФИДЕС и ЙОББИК на Виктор Орбан и Габор Вона имат все по-малко последователи сред местните унгарци. И едните, и другите са притеснени от бързото нарастване на числеността на циганите и имигрантите-мюсюлмани.
Освен това, националистите от „Народната Партия – Наша Словакия” за 10 години претърпяха значима еволюция към политическа сила от европейски тип: захвърлиха военните униформи, прекратиха уличните маршове, смекчиха ксенофобската риторика (най-вече към унгарците).
Предполагам, че в момента никак не е лесно на моето приятелско семейство в град Хуменне: сириеца от туркменски произход Надим Отри и словашката му съпруга от русински произход Яна Мацкова – Отриова. Още повече, че и двамата са журналисти и сега им се налага (предполагам с голямо неудоволствие) да отразяват резултатите от изборите по местното радио и телевизия.
През октомври 1985г. те се запознаха във влака София-Варна, в състава на многонационална група чуждестранни студенти, аспиранти и специализанти в СУ „Св. Климент Охридски”. И за двамата България е втора родина. И сигурно реалността у нас и у тях ги плаши.
Обаче, истината е, че както в Словакия, така и в Чехия, се събуждат съпротивителните сили в обществото и, за разлика от Западна Европа, в страните от Вишеградската Четворка няма да се допусне подмяна на цивилизационния и генетическия код. В противен случай, бъдещето на ЕС е под въпрос.
Чехите и словаците са западни славяни. И не искат други съседи, освен поляци, русини, унгарци и немци (тоест Германия и Австрия). И са готови за съпротива срещу пришълците.
Що се отнася до чешкия президент, вярно е, че особено, когато си пийне, казва нещата такива, каквито са, нарича проблемите със собствените им имена. Затова рейтингът му е толкова висок.
На всички, които обвиняват Милош Земан и Роберт Фицо във фашистки уклон, следва да припомним, че на 09.05.2015г. двамата стояха до Владимир Путин на трибуната на Мавзолея на Ленин в Москва и приемаха военния парад, в чест на 70-годишнината от победата над фашизма.