Нито в Беларус, нито в чужбина някой се съмнява в предстоящата победа на Александр Григоревич Лукашенко (на руски), или Александр Ригоравич Лукашенка (на белоруски) на президентските избори в неделя 11.10.2015г. Това се знае добре и от неговите опоненти, които участват единствено, за да си направят самореклама и да си заработят парите, отпускани от американски и европейски фондации.

Въпросът е, че белоруският президент всъщност е много удобен вариант дори и за съседните страни, които не желаят повторение на украинските събития на границите си. Белорусите са спокойни и уравновесени хора, до момента в който бъдат засегнати жизнените им интереси.

А в страната поне 25 процента от жителите са католици, което значи, че религиозната им ориентация е към Рим, а политическата - към Варшава. Затова Лукашенко открай време гледа да не се кара излишно със западните и северните съседи, а по отношение на Украйна дори успешно играе ролята на миротворец, предлагайки столицата Минск за преговори между воюващите страни, а самия себе си - за „главен преговарящ". И трябва да признаем, че тази роля му се отдава добре.

Той може да си разменя понякога нападки с колегите си във Варшава, Вилнюс и Рига, но всъщност трансграничното сътрудничество се развива много добре и дори са открити КПП, през които могат да минават единствено белоруси и граждани на съответната съседна държава.

Освен това, например една четвърт от потенциала на литовското пристанище Клайпеда се използва от белоруски държавни фирми. Това беше и начин за заобикаляне на санкциите, които вече паднаха. В самата Беларус всички малцинства се ползват с пълен набор от права и свободи и много привилегии.

От друга страна, в литовската столица Вилнюс (Вилна) и полския град Бялисток (Белосток) функционират белоруски образователни и културни учреждения. Те дават възможност за развитие на белоруската литература и изучаване на историята. Това не влиза в противоречие с официалната доктрина на президента и неговите подопечни, които от години провеждат така наречената „мека белорусизация", с цел да не ядосват руските ръководители. Въпреки това, прави впечатление, че тези политолози, историци, социолози, психолози, които държат на оставането на руския език като първи официален и на доктрината за „Западната Русь" един след друг напускат Минск и другите големи градове на републиката и се преселват в Москва, в търсене на препитание. Някои от тях са открито репресирани от властите, другите просто нямат работа.

Сегашната полемика между Лукашенко и Путин за евентуалното откриване на руска военно-въздушна база на белоруска територия е силен предизборен ход на белоруския президент, който иска да докаже както на руския си колега, така и на западните партньори, че е бил, е и ще остане независим при вземането на стратегическите решения, дори с цената на известно охладняване на отношенията с руските съседи.

От друга страна, всички са наясно, че не може да става и дума за прескачане на Минск в другия лагер, тъй като в нито една демократична държава един президент не може да бъде постоянно преизбиран и да няма алтернатива. Разбира се, в изборния ден или след него, може пак (както преди 5 години) да има сблъсъци с полицията в центъра на столицата, а и в други големи градове. Може пак да пострада и някой кандидат за президент и да получи ефективна присъда. Това обаче няма да промени нищо особено - белорусите като цяло още в понеделник ще отидат на работа и до следващия понеделник ще са забравили за случилото се.

Лукашенко дори има полза от сегашните обтегнати отношения между Русия и Запада, тъй като остава почти единственият посредник, ползващ се с доверието на Путин. И западните лидери нямаха друг избор, освен да свалят санкциите.

Докато след неизбежното бъдещо нормализиране на връзките между Москва, Брюксел и Вашингтон, в последните две столици могат пак да се сетят за липсата на демокрация и неспазването на правата на човека в Беларус. А в Москва ще могат да използват ситуацията да възвърнат позициите на руския език като единствен официален там.

Това обаче няма да се случи скоро. А дотогава Лукашенко остава незаменим и за двете страни.