Приключи историческото посещение на актуалния американски президент Барак Обама в Куба. И определено не в негова полза, нито пък в полза на Демократическата Партия в САЩ.

Той на два пъти беше публично унижен от домакина си - армейски генерал и върховен главнокомандващ Раул Кастро, първи секретар на Кубинската Комунистическа Партия, председател на Държавния и на Министерския Съвет на Република Куба.

Първият път, когато не отиде да го посрещне на летище „Хосе Марти”, а изпрати външния министър Бруно Родригес Париля. Вторият път, когато не му даде да го потупа по рамото и да демонстрира покровителствено отношение. Напротив, издигна китката му високо във въздуха, в жест, наподобяващ символа на Кубинската Революция.

Вторият по старшинство кубински революционен лидер (след брат си Фидел) даде да се разбере, че помирението между Хавана и Вашингтон в никакъв случай не означава подчинение. Той не обърна особено внимание на критиките на госта по отношение на неспазването на правата на човека и декларира, че в Куба няма осъдени за политически, а само за криминални престъпления.

Естествено, че техните съпруги – „Жените в бяло” не са съгласни и организираха безредици в навечерието на срещата, привличайки върху себе си вниманието на световните СМИ. Обаче, не можаха да провалят сериозните разговори между двата екипа, които трябва да премахнат най-абсурдните ограничения в бъдещето сътрудничество между двете съседни държави, поне в близката половин година.

Защото, няма съмнение, че ако демократите отстъпят управлението в САЩ на републиканците, целият прогрес, достигнат през последната година и половина, ще бъде ликвидиран. Особено, ако по някакъв начин Тед Круз успее в последния момент да изпревари Доналд Тръмп.

Етническият кубинец се опира на подкрепата на контрареволюционната кубинска емиграция в САЩ, наброяваща над 1 200 000 американски граждани. Затова, дори и да е склонен на някакъв компромис, ще бъде принуден да се съобрази с недоволството на сънародниците си – избиратели, които не приемат жестовете на Обама по отношение на Кастро, без да са видели ответни такива. А че нищо подобно няма да последва, стана ясно от поведението на Раул по време на визитата, както и отказа на Фидел да се срещне с отиващия си американски президент.

Докато Тед Круз отправи сериозна критика към Барак Обама за проявената слабост пред Раул Кастро, Доналд Тръмп просто му се подигра. И с таланта и натрупания опит на ПР-специалист, даде да се разбере, че САЩ имат нужда от силен президент, който да върне позагубения им статус на единствена велика сила. Паралелно напомняйки, че ще намери общ език с другия силен световен лидер Владимир Путин, с когото ще разграничат сферите на влияние.

Доналд Тръмп не смята да харчи парите на данъкоплатците за издръжка на бедните съюзници от НАТО и на пишман-кандидатите за встъпване, като Украйна и Грузия. Той също няма да прави никакви компромиси с Кастро и бъдещите му наследници. А това е най-сигурният начин Куба да остане в руската сфера на влияние. Колкото и да не се харесва на 1/10 от кубинците, живеещи в САЩ.

Поредното успешно предизвикателство на радикалните ислямисти – този път в Брюксел, доказа за пореден път несъстоятелността на европейската система за сигурност, без подкрепата на САЩ. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, с риск да обиди белгийците, напомни, че дори след атентатите в Париж, на международното летище в Брюксел все още няма метални детектори. Когато преди години летях от Прага до Брюксел и обратно за Европейския Конгрес на Латиноамериканистите, също бях учуден от този факт. Но е трудно да се повярва до къде стига безхаберието на белгийската полиция и контраразузнаване в настоящия момент!

Много ми допадна остроумният коментар на главния редактор на руската информационна агенция РЕГНУМ Модест Колеров, че „ислямисткият тероризъм застигна и своите политически учители”! Провалените стратези на НАТО и ЕС продължават да смятат Путин и Кастро за врагове, вместо да се възползват от опита и уменията на руските и кубинските специални служби – с тяхна помощ разгромът на ИДИЛ, „Ал Кайда”, „Джебхат Ал Нусра”, „Таблиг Ал Джамаат” и т. н. е въпрос на време.

Вместо това, се занимават с военната престъпничка Надежда Савченко, виновна в убийството на руски колеги-журналисти и на мирни граждани на Луганск. И допускат техни пионки, като малоумния шеф на Съвета за Безопасност на Украйна Василь Грицак да търси „руска следа” в атентатите в Брюксел! Както и, вместо да използват влиянието на братя Кастро в Третия Свят, включително и върху антиамериканските режими в някои мюсюлмански страни, ги порицават за местните стандарти в сферата на демократичните процедури и правата на човека, на фона на всекидневните убийства в училища и молове в САЩ и на издевателствата на американската полиция над черните американци.

Колкото и банално да звучи, старият въпрос „А вие защо биете негрите”, отново е актуален. Навремето, в катедра „Научен комунизъм” на ФФ на СУ „Свети Климент Охридски”, (от която произлизат някои сегашни видни политолози: натовци, антикомунисти и антипутинисти) ни учеха, че на този въпрос американците никога няма да намерят отговор. Те се опитаха, с манипулирания двукратен избор на негър-президент, но пак не се получи.

Все пак, Обама и очарователните членки на семейството му спечелиха симпатиите на кубинците, най-вече с външния си вид и цвета на кожата си. Както и с преглъщането на двете обиди, нанесени от Раул Кастро. Това навярно ще бъде последната среща в обозримото бъдеще на американски и кубински президенти: републиканците в Конгреса няма да гласуват отпадането на ембаргото, а бъдещият президент вероятно ще е техен: кървавата баня в Брюксел принуди дори и Тед Круз да направи антиислямски изказвания, насочени срещу американски граждани.

Доналд Тръмп за първи път го похвали, а Хилари Клинтън и Бърни Сандърс, естествено, го разкритикуваха. Дори обаче последният да стане президент (което е малко вероятно, но не и невъзможно), няма да му позволят да изпълни обещанието си да покани Раул Кастро във Вашингтон. И изобщо, да извърши социалистическа революция в САЩ, колкото и да обещава сега.

Визитата на Барак Обама в Куба ще остане в историята, именно със своята уникалност: черен американски президент отива на крака при Кастро. Никога няма да видим повече нещо подобно.