След терористичният акт в Пахалгам, извършен в края на миналия месец в контролирания от Индия Джаму и Кашмир, при който загинаха десетки индийски туристи, отговорът на Ню Делхи бе многопластов.
Политическата реакция на правителството на Нарендра Моди се състоеше в опаковането на терористичния акт като инспириран от Исламабад, визирайки логистичните отношения, каквито се твърди, че притежава Пакистанското междуведомствено разузнаване (ISI) с терористични групировки, функциониращи на територията на Джаму и Кашмир.
Ню Делхи все още не е предоставил доказателства за това, че властите в Пакистан са участвали в организирането на горепосочения терористичен акт в Пахалгам. На фона на взаимните обвинения за подкрепа на терористични и сепаратистки организации, течащи традиционно по оста Ню Делхи - Исламабад, пакистанската столица се обяви за международно разследване на събитията в Джаму и Кашмир.
Индийският дипломатически отговор на кървавия акт в Пахалгам се изрази в свикването за консултации на своя посланик от Исламабад и обявяването на пакистанското военно аташе в Ню Делхи за persona non grata. Пакистан реагира реципрочно, като в допълнение забрани достъпа до небето си за индийската авиация.
Затварянето на единствения действащ ГКПП между двете държави, Атари - Вага, за вноса на каквито и да е стоки от Пакистан пък бележеше търговския отговор на Индия.
Стратегическата реакция на терористичния акт в Пахалгам от страна на Индия обаче изглеждаше по-сериозна.
Властите в Ню Делхи заявиха, че "замразяват" действието на подписания през 1960 година договор, определящ разпределението на водите от река Инд. Той постановява правото на Пакистан да получава гарантирано количество ресурс от западните разклонения на въпросната река. Исламабад определи действията на Ню Делхи като "акт на война", предвид това, че внушителна част от селското стопанство в Пакистан и добива на електричество от водноелектрически централи са зависими от притока на този ресурс.
Военното измерение на отговора на Индия също не закъсня. Две учения, военно-морско в Арабско море и военно-въздушно в Раджастан до границата с Пакистан, също бяха проведени в рамките на миналата седмица. В първото участваха бойни кораби, оборудвани със свръхзвукови крилати ракети Brahmos, а във второто летяха френските Rafales и Mirage-2000s, както и руските Sukhoi-30 от арсенала на индийската бойна авиация.
Но всички тези действия, предприети от Индия, сякаш бяха само увод в същинския отговор на южноазиатската държава спрямо своя съсед.
Истинското измерение на реакцията на Ню Делхи дойде тази нощ, когато Индия извърши удари по различни цели - било разположени в контролираната от Пакистан част на Кашмир, било в самия Пакистан, но до границата с Индия. Тези цели, според обясненията на властите в Ню Делхи, са базирани на разузнавателна информация, целяща компрометирането на терористична инфраструктура на групировки като Лашкар-е-Тайба и Джайш-е-Мохамед, за които се смята, че стоят зад терористичния акт в Пахалгам от края на миналия месец.
Според Ню Делхи ударите са били прецизно насочени, а наименованието на самата акция - "Operation Sindoor", е знаково натоварена: синдур е червеният цвят на пудрата, с която жените бележат челото си при брак. В такъв случай операция "Синдур" е в съпричастност към жените, които са загубилите мъжете си следствие на терористичния акт в Джаму и Кашмир.
Пакистанските медии обаче съобщават за десетки убити, сред които и деца, както и множество ранени следствие на тези удари.
А това повдига въпроса: ще има ли отмъщение на отмъщението?
Сама по себе си, тази военна операция на Индия представлява ескалация на напрежението. Последното се дължи на три базови фактора. Първият е, че индийският отговор идва преобладаващо с използването на крилати ракети Scalp и прецизно-насочвани боеприпаси HAMMER, изстрелвани от френския Rafale, което е по-сложният и рисков вариант пред използването на наземно-базирани ракети тип "земя-земя" (поне на този етап няма информация дали и какъв друг тип боеприпаси са били използвани). Вторият е, че сред поразените обекти има и такива, които са на пакистанска територия, отвъд оспорваните в Кашмир. Третият, както бе споменато, е наличието на жертви.
От друга страна обаче, индийският удар не е бил извършен по военни цели на Пакистан (за разлика от конфликта, който се разигра между Иран и Израел миналата година!), а индийската бойна авиация го е осъществила от собственото си военно-въздушно пространство, без да навлиза в това на Пакистан. Тоест макар "Операция Синдур" да е още един елемент в посока на покачването на напрежението между Ню Делхи и Исламабад, тя все пак е опит за контролирана, а не за ва банк ескалация.
Въпросът тук е как Пакистан ще отговори на тази контролирана ескалация от страна на Индия.
Размахването на "индийската агресия" ще е в услуга на Ръководителя на Генералния щаб на Пакистан, Асим Мунир, който е практическият управител на държавата. Именно той отговаря де факто за формирането на политиката на сигурност, отбрана и външни отношения на Исламабад. Ескалация на напрежението с Ню Делхи ще послужи на Мунир в посока на това той да възстанови имиджа на представляваната от него институция, чиято щаб квартира се намира в Равалпинди.
Именно пакистанските военни са в центъра на критиката на съгражданите си покрай две основни причини: лошият мениджмънт на икономиката на страната, формално предоставен на коалиционното правителство, начело с Шахбаз Шариф, и арестът на изключително популярния бивш министър-председател на страната Имран Кан. С други думи, колкото повече се говори за индийската агресия, толкова по-малко ще се говори за пакистанската икономика и демокрация.
От друга страна обаче, една ескалация с Индия крие и много рискове пред Исламабад.
На първо място, вече няколко доклада и кореспондиращи с тях информации посочват, че Пакистан не разполага с достатъчен запас от муниции, включително и артилерийски боеприпаси, с които да води продължителен конфликт с Индия (поради причината, че Исламабад е предоставял такива на Украйна). Това обаче не променя факта, че страната продължава да има на разположение сериозен военен конвенционален арсенал, все по-доминиран от изделия на китайския военно-промишлен сектор (изтребителите J-10CE, безпилотните летателни апарати Wing Loong II, отбранителните системи HQ-9 и т.н.).
На второ място, Пакистан е в ситуация, в която икономиката му е зависима както от външни кредитори (МВФ, Световната Банка, Китай), така и от мониторинга върху страната за връзки с терористични организации (през 2022-ра г. Исламабад бе изваден от "сивия списък" на държави, финансиращи тероризъм). Миналата година Пакистан получи 7 млрд. долара от МВФ, а в началото на тази му бе отпуснат допълнителен заем на стойност 1.3. млрд. долара.
На трето място, пакистанските въоръжени сили водят периодични антитерористични акции в западните части на страната, насочени срещу местните талибани в Хайбер Пахтунхва и срещу белуджите в Белуджистан. Отварянето на нов източен фронт, ориентиран срещу Индия, би обтегнало възможностите на пакистанските военни.
Не на последно място, един продължителен и интензивен конфликт с Индия ще увеличи обема на зависимост на Пакистан от Китай, който, освен основен вносител на военен хардуер за Исламабад, е и главният дипломатически партньор на Пакистан.
Всъщност именно на територията на страната се намира флагманът на китайския "Един път, един пояс" - Китайско-пакистанския икономически коридор (КПИК), свързващ Синдзян с Арабско море, в когото Поднебесната империя е инвестирала около 65 млрд. долара. Пекин и Исламабад имат разширено стратегическо партньорство, което често наричат "приятелство по всякакво време".
Но допълнителното задълбочаване на зависимостта на Пакистан от Китай е сюжет, който властите в Исламабад предпочитат да избегнат.
Един път, предвид това, че то ще придаде допълнителни основания на САЩ да разширят партньорството си с Индия. Втори път, предвид влиянието на Вашингтон върху институции като МВФ и Световната банка, това би компрометирало отпускането на последващи кредитни линии за Исламабад.
Но от изключително значение за реакцията на Пакистан ще бъде това дали ще се потвърди информацията (засега идваща само от Исламабад), че при провеждането на ударите от страна на Ню Делхи тази нощ всъщност са били свалени индийски изтребители.
Според пакистанските военни става дума за пет ударени самолета: три френски Rafale и два руски, Su-30 и MiG-29. Ако това се окаже вярно - напълно или частично, то би било сериозен успех за Пакистан, което на свой ред ще предостави възможност на страната да ограничи отговора си до вече установени формалности като обстрел по Линията на съприкосновение в Кашмир, разделяща контролираните от Пакистан и Индия части на областта (всъщност информация за такива обстрели вече са налице).
Въпреки желанието на Индия и Пакистан да се оразличават винаги и обезателно една от друга, за тяхно неудовлетворение те всъщност споделят достатъчно общи неща.
Едното от тях е сравнителният паритет в ядрените им арсенали. Другото е, че властите и в Ню Делхи, и в Исламабад са заложници на собствената си пропаганда и надуват понякога изкуствени "балони на идентичност". Така Нарендра Моди говори за хиндутва (етно-националния елемент) в Акханд Бхарат (географското пространство от Афганистан до Мианмар), а Асим Мунир пък залага на теорията за "двете нации", стъпваща на исляма.
Но именно когато си заложник на собствената си пропаганда, то тогава сам ограничаваш възможностите си за маневриране.
Оттук контролираната ескалация на напрежението между Индия и Пакистан може много лесно да прерасне в пълномащабен конфликт. Нищо, че от двете страни на споделената им граница стоят пенджаби.
USD
CHF
EUR
GBP
ddoko-doko
на 07.05.2025 в 18:12:03 #1Мор за ислямистите - няма проблем - индусите правят това, което направиха ервеите в Газа след терора.