Депутатите от Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание приеха проект на Закон за държавния бюджет на България за 2026 г. в частта му за социалното министерство. Вносител е Министерски съвет.
Народните представители гласуваха с 11 гласа "за", 7 гласа "против" и без въздържали се. Законотворците обаче не приеха в проекта на закон за държавния бюджет, да се включат средствата, предвидени за Висшия съдебен съвет. Причината - те ще бъдат разгледани отделно.
По време на дебатите опозицията очаквано обяви, че няма да подкрепи държавния бюджет за 2026 г. Първото изказване народните представители от "Възраждане", които обявиха, че няма да дадат подкрепа. Второто изказване бе дело на Хасан Адемов от "Алианс за права и свободи", който също обяви, че неговата парламентарна група няма да подкрепи държавния бюджет. След него нямаше повече политически изказвания.
В проекта на закон за държавния бюджет се предвижда растежът на икономиката да бъде до 2,7% през 2026 година, а средногодишната инфлация - 3,5%. По отношение на фискалната политика се запазва приоритетът за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси с цел повишаване на доверието в страната и създаване на предвидима инвестиционна и стопанска среда.
Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката до 2,7% през 2026 година.
В периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5%. Средногодишната инфлация ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г.
Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (по национална методология на касова основа), изразен като дял от БВП, за 2026 г. е дефицит от 3,0% от БВП. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки. Дефицитът на сектор "Държавно управление" също е в размер на 3,0% от БВП за 2026 г.
Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 година. През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.
През периода 2026 - 2028 г. приходите, помощите и даренията по КФП като дял от БВП са съответно 42,8% от БВП през 2026 г. и 40,5% от БВП през 2027 г. и 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 39,6% от БВП през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 година.
При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство:
- Увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
- Разширяване на обхвата на стоките, подлежащи на фискален контрол, за които е налице задължение за предварително деклариране на данните за превозите;
- Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;
- Въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите;
- Продължаващо действие на мерки в данъчното законодателство като въведения от 01.05.2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;
- Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания и през 2026 г.;
- Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили;
- От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на облагането за хазартните игри.
Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026-2028 г., са както следва:
- Увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро;
- Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по т.нар. "швейцарско правило" със 7,6 % или 491 млн. евро;
- Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г.
- Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително.
Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,76 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3,605 млрд. евро и с европейско финансиране от 4,155 млрд. евро.
Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти по приложение № 3 към законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
USD
CHF
EUR
GBP
