Доста отдавна по руските и украинските печатни и електронни медии и сайтове се тиражира версията, че Юлия Тимошенко всъщност е истинският фаворит на Кремъл за първите политически постове в Киев.

По-подробно се запознах с тази версия в книгите на моя приятел Валентин Николаевич Халецки - председател на Обществения съвет на Украйна.

Неговата политическа публицистика представя Юлия Владимировна като скритото оръжие на Путин за влияние върху украинската политика. Всъщност пренебрежително наричаната от някои в Москва "паночка" (така в Украйна наричат девойките и младите жени) Юля никога не е тръгвала сама на противопоставяне срещу Големия брат на север.

Целият проблем възникна, когато навремето руската Генерална прокуратура я обвини в присвояване на милиарди в зелено от "тъмни" сделки с петрол и петролни продукти.
Дали обвиненията са имали основание или не, не стана много ясно. Тя обаче нямаше друг избор, освен да надене "оранжевата" маска и да се превърне в символ на промените в Украйна.

Истината е, че родената в Днепропетровск (родния град на Брежнев) Юлия Владимировна Григян, от майка рускиня и баща арменец, няма много основания за недоволство от съветското минало на страната си.

Упоритите слухове за роднинските й връзки с някога всесилния генерален секретар се подхранват от блестящата комсомолска кариера, която е направила на младини.

Едва когато се омъжва за украинец (също комсомолски деятел, непряк потомък на сталинския министър на отбраната маршал Семьон Тимошенко), придобива сегашната си звучна фамилия.

След комсомола следва и кариера в бизнеса и натрупване на значително състояние. В крайна сметка, влиза и в политиката.

Бързо овладява лостовете на управление на народното недоволство срещу корумпираните украински управляващи, докарали до просешка тояга народа си, който живее върху 43 % от чернозема в света (според одеския професор Владимир Дергачов "в годините на независимостта Украйна зае "почетното" второ място в света по естествен спад на числеността на населението)!

Нейният звезден миг са протестите и палатковите лагери на така наречения "Майдан незалежности" (площад на независимостта) в центъра на Киев през есента и зимата на 2004 г.

Логично стигна до премиерския пост, след като "оранжевите" поеха цялата власт в ръцете си. Отказа официална визита в Москва, тъй като от там се чуха заплахи, че ще бъде арестувана и съдена по старите обвинения.

Така спечели докрай симпатиите на фанатизираните русофоби от Западна Украйна. Подкрепи реабилитацията на Степан Бандера и неговите съратници, воювали срещу Съветската армия по време и след Втората световна война (според руския военнополитически анализатор Сергей Маркедонов техни последователи навремето са се били в продължение на 14 месеца на страната на Грузинската армия срещу народното опълчение на Абхазия).

По този начин изцяло настрои срещу себе си и "оранжевата" коалиция рускоезичното население на Източна и Южна Украйна и фактически очерта границите на разделението на страната. Демонстрира дружба с ръководителите на страните от НАТО и ЕС, като израз на прозападната ориентация на Киев, и вбеси руските лидери.

И ето че в решителния момент "паночка" Юля оказа неоценима услуга на Кремъл. Преди декемврийската среща на НАТО, когато Украйна би трябвало да получи покана за членство в пакта, тя направи всичко възможно нейната партия "Блок на Юлия Тимошенко" (БЮТ) да развали отношенията си с "Наша Украйна" на президента Виктор Юшченко и да го принуди да изтегли министрите си от правителствената коалиция.

Нещо повече - и тя, и ръководителят на опозиционната проруска "Партия на регионите" Виктор Янукович намекнаха, че е възможно заедно да съставят "национално отговорно"правителство. Естествено, то веднага ще направи остър външнополитически завой към Москва.

И членството в НАТО ще се отложи за неопределено време. Именно това беше нужно на Кремъл сега, когато от пакта използват последните събития в Кавказ, за да ускорят приемането на Украйна и Грузия, а президентът Юшченко се опитва да изгони Руския черноморски флот от Севастопол.
Така Юлия Тимошенко остави Украйна в руската орбита.   

Всъщност и руските, и украинските анализатори отдавна смятат, че в Москва са свалили доверието от Виктор Янукович, който на два пъти беше министър-председател и двата пъти не можа да удържи поста под натиска на общественото мнение.

Имам предвид най-вече криминалната му биография и корупционните практики в неговата Партия на регионите.

Първо, той самият преди години е излежал присъда за участие в банда на "гастрольори". За незапознатите със спецификата на подземния свят в бившия СССР пояснявам - по необятните пространства на съветската страна пътуваха престъпни групи, които извършваха различни видове грабежи, обикновено в района на жп гарите.
След това бързо се качваха на първия влак и отпътуваха в произволна посока, с цел максимално бързо да се отдалечат от местопрестъплението. Като правило те избягваха да се проявяват по родните си места.

Така органите на реда с години не успяваха да ги заловят. Това беше стилът на работа предимно на бандите, сформирани от потомците на древните българи от столицата на Татарстан - Казан, и от източноукраинския миньорски град Донецк, където е роден Виктор Янукович.

При един от грабежите обаче той и приятелите му са нямали късмет - били са заловени и осъдени. Този факт от биографията му не остана скрит от украинските медии и предизвика разочарование сред рускоезичното население, част от което оттегли подкрепата си за него.

Що се отнася до неговата партия, привеждам следния факт: през септември миналата година неговата сътрудничка Екатерина Крикуненко, в съучастие с българския мошеник Венцеслав Видински (представящ се в Киев за кореспондент на вестник "Дума", какъвто не е, а всъщност лежал в затвора в Одеса за крупна финансова измама), ограби две украински гражданки, омъжени и живеещи в България - Тамара Спасова и Елизавета Минчева - не спали няколко нощи, за да проведат паралелно преброяване на гласовете от името на Партията на регионите на парламентарните избори на 30.09.2007 г., съответно в посолството на Украйна в София и в Генералното консулство във Варна.

Впоследствие се оказа, че Екатерина Крикуненко е измамила много други преброители на украинските избори, дотогава подкрепяли Партията на регионите.

Съвсем естествено е тази партия бързо да губи своя рейтинг, а нейният лидер да се лиши от подкрепата на Путин и Медведев.

Тя може да се смята за "приключена като политически проект" (по думите на председателя на Фондацията за всеславянско единство "Пьотр Аркадьевич Столипин" - Андрей Витальевич Меликов-Колчак).
До преждевременното приключване на мандата на сегашната Върховна рада ще играе второстепенна роля.

Новата истинска проруска опозиция най-вероятно ще се консолидира около споменатия по-горе Обществен съвет на Украйна.

Неговият председател Валентин Халецки е насрочил на 20 септември ден за национален протест, който ще се проведе на същия този Майдан незалежности.

На него се очаква да се съберат десетки хиляди недоволни от цялата страна. Основният лозунг на протеста е: "Долу корумпираните управляващи!"

След тази дата, когато станат ясни резултатите от акцията, ще могат да се правят по-точни прогнози за бъдещото политическо развитие на държавата.

Засега е ясно, че според споменатия Владимир Дергачов в Украйна "понятието "национален" се превърна в синоним на корупция".

Той смята че "националистическата държава и корумпираната демокрация не могат да бъдат привлекателни за чуждестранните инвестиции".

За съжаление, изводът му се отнася и до България!